На този ден в атлетиката умира олимпийски герой
На 6 януари 1928 г., на 51-годишна възраст, в Пенсилвания умира Алвин Кренцлайн (САЩ), единственият атлет в историята с четири златни медала в индивидуални дисциплини на една олимпиада!
Кренцлайн е роден на 12 декември 1876 г. в Минеаполис. Родителите му са от германски произход, като баща му Йохан Георг е пивовар. Семейството се премества в Милуоки, където Алвин започва да се занимава с атлетика. На национални междуучилищни състезания той е №1 на 100 ярда, 120 ярда с пр., 220 ярда с пр., скок височина и гюле. През 1897-а поставя световен рекорд в зала с 36.6 на 300 ярда с пр. Две години по-късно прави 5 световни рекорда в скока на дължина: 7.29-7.29-7.40 във Филаделфия и 7.42-7.43 месец по-късно в Ню Йорк. Той е пионер в модерната техниката на атакуване на високите препяствия с изпънат водещ крак.
На игрите в Париж през 1900 г., в рамките на 3 дни, Алвин печели 4 титли – на 60 м (7.0), на 110 м с пр. (15.4), на 200 м с пр. (25.4) и в скока на дължина (7.185). В най-късия спринт Кренцлайн печели с няколко сантиметра пред сънародника си Уолтър Тюксбъри, след като в сериите също има 7.0. В скока на дължина победата му води до ръкопашен бой. По това време резултатите от квалификацията се запазват за финала. Мейър Принщайн, също американец и негов голям съперник от университета Сиракюз, се приземява на 7.175. Алвин е втори с 6.93. Финалът е в неделя, а Принщайн не се състезава в този ден от седмицата. По-късно той казва, че е имал уговорка с Кренцлайн, че и двамата ще пропуснат финала. Алвин обаче участва и подобрява резултата на Мейър точно с 1 см! Принщайн е бесен и връхлита на бой. Има обаче различни версии за продължението – дали двамата са били удържани или са си разменили юмруци.
След игрите Кренцлайн прекратява кариерата си и държи 6 световни и 4 олимпийски рекорда. Връща се в Милуоки и открива зъболекарски кабинет. По-късно става треньор, а сред възпитаниците му е Ралф Крейг, който по-късно става олимпийски шампион на 100 и 200 м (1912). Алвин има период и като старши-треньор на атлетическия и отбора по американски футбол към университета Мичиган (1910-13). През 1913-а срещу $50 000 подписва 5-годишен договор с германското правителство да води олимпийската подготовка на националния отбор по лека атлетика на Германия за игрите през 1916-а, но това пропада заради Първата световна война. В нея Кренцлайн участва като специалист по физическа подготовка.
На 6 януари 1967 г. е роден един от най-добрите ни състезатели в овчарския скок Делко Лесев. Той има два национални рекорда в зала (5.73 през 1988-а и 5.75 през 1992-а), като последният се задържа на върха 14 години преди Спас Бухалов да го подобри с 5.76 през 2006-а. Във вечната българска ранглиста (зала и на открито) пред Делко са само Бухалов (5.82) и Атанас Търев (5.80). Лесев е сребърен медалист в първото световно първенство за юноши в Атина-1986 с 5.40. На следващата година той става седми на шампионата на планетата за мъже в Рим с 5.60. Тогава пети е Николай Николов, а осми – Търев!
Точно 30 години преди Лесев пък се ражда Лудвик Данек (6.1.1937-15.11.1998), един от най-добрите доскоболи в историята. Той има пълен комплект медали от олимпийски игри: златен в Мюнхен-1972, сребърен в Токио-1964 и бронзов в Мексико-1968. Европейски шампион в Хелзинки-1971 и втори на първенството в Рим-1974. Атлетът от Чехословакия е първият в света пратил диска над 63, 64, 65 и дори неофицилно над 66 метра! Има два ратифицирани световни рекорда: 64.55 в Турнов на 2 август 1964 г. (подобрява върховия резултат на Ал Ортър с 1.61 м!) и 65.22 в Соколов на 12 октомври 1965 г. Следващата година в Лонг Бийч по време на турнир за юноши постига 66.07, но този рекорд не е ратифициран защото в сектора има само един съдия и резултатите се измерват от състезатели.
Рубриката „На този ден в атлетиката…” няма претенциите за съвършенство и завършеност. Знаем, че за конкретния ден не може да споменем всички интересни моменти, рожденни дни или кончини на звезди в леката атлетика. Това не е и цел на рубриката. Хвърляйки поглед в историята припомняме само някои от многото парченца в пъзела на Царицата на спортовете. Затова нека никой не се чувства забравен или пренебрегнат!
