В следващите редове професор Петър Бонов ДН, който е вицепрезидент на Европейската асоциация на треньорите и член на редакционната колегия на списание „Атлетика”, споделя мнението си за актуалните проблеми на текущата селекция на проектоолимпийски отбори за олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година.

Научно практическият опит е доказал, че развитието на един елитен спортист от световна класа е дълъг многогодишен процес. Той е подвластен на редица закономерности от биологично, двигателно (ментално) и психологическо естестество. Неговата продължителност има широк диапазон в рамките на 8-15 години  Построяването на този многогодишен процес задължително минава през определени маркери, които трасират пътя на успешното развитие.

На първо място това е създаване на солидна база върху основата на принципите на биологическото, двигателното и психологическото развитие. Този процес предполага прецизно отчитане на индивидуалните характеристики на съответния индивид.

 Второто основно изискване е отчитането на възрастовите характеристики на различните спортове. Повечето от тях могат да се практикуват от ранна детска възраст. Първите спортни резултати, които индикират възможностите за прогресивно развитие обаче се проявяват в различна възраст при отделните спортове. Същевременно продължителността на кариерата на един елитен спортист в зоната на високите спортни резултати при различните спортове също е различна. В последните тридесет години се наблюдава едно общо завишаване на възрастовите граници на високите спортни постижения. Една от основните причини за този феномен е непрекъснато нарастващата комерсиализация на световния спорт. За много състезатели спорта стана основно средство за подобряване и подържане на висок жизнен стандарт. Това от своя страна определя техния  стремеж колкото си може по дълго да съхраняват високо спортно техническо ниво. Разбира се това явление промени в голяма степен разбиранията за възрастовите граници на спортните постижения. Оказва се че във все повече спортове състезатели и състезателки постигат високи резултати и печелят медали от олимпийски игри и световни първенства във възрастта след 30 години. И докато през 1976 година, считахме постигнатите от Иванка Христова на 36 годишна възраст олимпийска титла и световен рекорд в тласкането на гюле, като индивидуален феномен, то в периода 2004-2014 година подобни случай са често срещано явление. Подобен факт изисква едно внимателно и деликатно прецезиране на системата и критериите за селекция на олимпийските отбори. Това е проблем, който в основата си има икономически измерения, които определят системата за финансиране на олимпийската подготовка.   В настоящия момент за българския спорт акцента е върху създаването на нов свеж потенциал от переспективни състезатели, като основно изискване за трайно повишаване на българското присъствие в системата на световния спорт. Процес, както вече казахме със значителна продължителност. Същевремено оперативно стои въпросът за текущото представяне на българските спортисти в престижните международни състезания, на-значимото от които са олимпийските игри. Основният проблем е драстичното намаляване на реалния брой състезатели, чиито потенциал   предполага  престижно класиране в състезанията от олимпийската програма. В случая решаването на проблема изисква използване на нестандартни подходи, които изключват решаването на проблема посредством използването на традиционни стратегически подходи. В оставащите по малко от две години до поредните олимпийски игри е необходимо да се направи много задълбочен преглед на кадровия състав с оглед включването в т. н. система за олимпийска подготовка на всички потенциални кандидати за престижно участие в този форум. Ролята на българските спортни федерации е основна в този процес. Най вече в индивидуалните спортове, в които съществуват макар и минимални възможности да бъдат покрити по голям брой стандарти позволяващи  участие. В тази насока необходимо е да се направи цялостен преглед на състезателите, които до момента отговарят на следните основни критерий:

1. Спечелени призови места в отговорни международни състезания през последните 4-8 години.
2. Състезатели, които са преминали през участие в поредица от отговорни международни състезания без да са постигнали по една или друга причина призово класиране.
3. Състезатели, които до момента не са регистрирали участие в отговорните международни състезания, но имат постоянно високо за българските условия ниво на спортни резултати.
4. Върху основата на състоянието на световния и европейския спорт да се разработят временни критерии за категоризация на тези състезатели в следните две групи:

1. Титуляри

2. Резерви

Състава на тези групи да се редуцират периодично, възоснова на постигнатите текущи резултати в определени състезания, като става автоматично преминаване от едната група в другата и смяна условията за финансиране и обезпечаване на подготовката. Правилата на този процес изцяло следва да се определят от съответните управленски и методични органи към федерациите (Общи събрания, Управителни и Експертни съвети). Те следва да определят съставите на групите и основните критерии за селекция и контролни изисквания.   Основа на предложения подход следва да бъдат посочените по горе актуални тенденции в развитието на световния спорт. Така независимо от общия спад в нивото на българския спорт може да се постигне положителен ефект изразяващ се в спечелването на оптимален за моментното състояние актив от призови класирания на олимпийските игри в Рио де Жанейро и подобряване на класирането в сравнение с олимпиади 2004, 2008 и 2012 година.  Българските спортисти и техните треньори са доказали, че независимо от трудностите и безнадеждните переспективи са успявали да направят чудеса. Трябва да им вяра и подкрепа в оставащите по малко от две години до първите стартове в Рио 2016. 

Снимки: Илиан Телкеджиев, Бончук Андонов, Румен Рангелов