България е домакин на XXI-ото европейско първенство по кроскънтри  в Самоков на 14 декември 2014 г. Atletikabg.com и Боян Ив. Бойчев ще ви представят няколко материала свързани с историята на състезанието, който бяха публикувани в бр. 1 на списание “Атлетика” през тази година.

Интересното е, че в цялата 20-годишна история на шампионата титлата при мъжете е печелена от осем атлети. Най-много титли – девет, има украинецът Сергей Лебед, който печели за пръв път през 1998 г., а след това в периода от 2001 до 2008 г. е непобедим. Единственото изключение е през 2006 г., когато в страховито бягане с феноменален финален спринт го надбягва не кой да е, а световния, многократен европейски и двукратен олимпийски шампион Мохамед Фара. На следващата година Лебед му го връща по най-безапелационен начин, а британецът е принуден да признае поражението си. Последната засега победа на „лебеда“ от Украйна е през 2010 г. Интересното е и че Лебед е единственият атлет, участвал в почти всички издания на състезанието (без 2011 и 2013 г.).

Друг легендарен кросист е португалецът Пауло Гуера, който има четири титли (1994, 1995, 1999 и 2000 г.). Към тях трябва да прибавим и сребърният му медал от 1996 г., както и три златни медала и един сребърен в отборната. Той успешно участва и на световни първенства по крос, където има две трети места в индивидуалното класиране през 1999 и 2000 г. и едно в отборното. Невероятен кросист, но на писта няма кой знае какви успехи, като изключим едно пето място на европейско първенство и осмо на световно първенство на 10 000 м. Както и мнозина други атлети, постепенно той се преквалифицира на шосейни бягания.

Паола Радклиф безспорно е една от най-великите бегачки за всички времена. Тя е световна шампионка по маратон, европейска на 10 000 м и сребърен медалист на същата дистанция от световно първенство, държи световния рекорд на маратон. Мнозина я обвиняват, че на големи първенства се проваля. Не смятам, че това е така. Тя е сребърен медалист от световното първенство по кроскънтри. На европейски първенства в същата дисциплина два пъти става шампионка – през 1998 и 2003 г. Сред победителите можем да видим и имената на Марта Домингес, а също и на кенийките Лорна Киплагат и Хилда Кибет, които печелят медали за втората си родина Холандия.

Четири пъти злато за Пауло Гуера

Споменахме вече за началото. Две години поред домакин е Алнвик, Великобритания. В първото издание участват 180 атлети. Първият победител е Пауло Гуера, за когото вече стана дума, а при жените шампионка е ирландката Катерина Маккърнан. Маккърнан специализира в кросовите бягания в началото и средата на 90-те години и има четири последователни сребърни медала от световни първенства по крос кънтри и един бронзов. След тези успехи в бяганията по пресечена местност ирландката се преориентира към шосето и печели няколко впечатляващи победи на големи маратони, сред които Берлин, Лондон, Дъблин, Амстердам, а резултатът й 2:22:23 ч е повече от впечатляващ.  Днес именитата атлетка е треньор по чи-бягане (интересна комбинация от тае-бо, бягане и йога).

Във второто издание шампион при мъжете отново е Пауло Гуера, а при жените – финландката Анемари Сандел. Макар че стига до 9-то място на световно първенство и 12-то на олимпийски игри на 10 000 м, основните успехи на Сандел са в кросовите бягания. Тя прибавя още един бронзов медал на следващата година, а през 1998 г. допълва колекцията си от медали със сребърен. Интересното е, че когато печели титлата, финландката е едва на 18 години, през същата година става и световна шампионка, но при девойките. През 1999 г. отново от световно първенство, но на по-късата дистанция, тя се завръща с бронзов медал.

Третото европейско първенство се провежда в Шарлеруи, Белгия през 1996 г. При мъжете изгрява звездата на британеца Джонатан Браун, който печели индивидуалната титла. Това не е първото му отличие, година по-рано, заедно с отбора на Великобритания, печели бронзов медал. Още един бронзов в индивидуалната надпревара и един златен в отборното класиране – това е равносметката от участието му в европейски първенства. Браун записва и две участия на олимпийски игри – в Сидни и в Атина на маратон. И в двата случая е четвърти, като няколко секунди го лишават от олимпийския бронз. Любопитното е, че след 2007 г. атлетът приема канадско гражданство и по състезания вече представя новата си родина. Шведката Сара Ведлунд е шампионката при жените.

Оейрас, Португалия е домакинът на четвъртото европейско първенство. Датчанинът Карстен Йоргенсен става европейски шампион. През същата година той вече е световен шампион, но … в ориентирането. При жените французойката Джоалсайе Ладо печели състезанието, в отборното класиране Франция също е на първо място.

Лебед и Радклиф – раждането на звездите

Домакин на петото първенство е Ферара, Италия. Шампионат, който дълго ще се помни. Именно тук изгряват звездите на Сергей Лебед и Паола Радклиф, едни от най-великите атлети на нашето време. Лебед има невероятните 9 титли, един сребърен и два бронзови медала от европейски първенства по крос кънтри. От световни първенства в същата дисциплина има сребърен медал, което е огромно постижение на фона на кенийско – етиопската вълна. Украинецът има успехи и на пистата на любимата му дистанция 5000 м – трето място на европейско първенство, три пъти световен студентски шампион, седмо място на олимпийски игри. Израства без родители – баща му загива в катастрофа, малко по-късно умира и майка му. Несгодите каляват характера му, което е много важно за такава тежка дисциплина като кроса. Тренировките му са страховити – прави по 250 – 260 км месечно. В момента през по-голямата част от годината живее и тренира в Италия, където има отлични условия. Италианците го обожават и му измислят прякора Белия лебед заради русите му коси и асоциация с името му. Въпреки че дори е включен в книгата с рекордите на Гинес, има две мечти, които се надява да реализира – десета европейска титла и олимпийски медал. Паола Радклиф е олицетворение на британските традиции в кросовите бягания. До този момент тя има един златен медал от световно по крос, но при девойките. Именно от Италия започва блестящата й кариера при жените. Уникална атлетка, единствената европейка, която успешно се противопоставя на кенийки и етиопки и ги побеждава. Вече споменах по-горе за титлите й, но не казах за участията й в комерсиалните маратони. Три пъти е печелила лондонския маратон, три пъти нюйоркския, веднъж чикагския, трето място на берлинския, да не говорим за другите шосейни бягания.

Веление, Словения е домакин на първенството през 1999 г. Пауло Гуера се връща на трона си. При жените шампионка е швейцарката Анита Вайерман. По това време тя вече има четвърто място на световно първенство по крос и бронзов медал на 1500 м от световното в Атина. Като прибавим двете й световни титли за девойки на 1500 и 3000 м, става ясно, че Вайерман съвсем не е случайна бегачка.

Малмьо, Швеция, приема състезанието през 2000 г. Пауло Гуера печели четвъртата си титла, а унгарката Каталин Сенджорджи постига най-големия успех в кариерата си, побеждавайки при жените.

Ерата на Лебед

Новото хилядолетие започва и с нова ера в европейските първенства по кроскънтри. В Тун, Швейцария, Сергей Лебед печели втората си титла и поставя началото на хегемонията си по кросовите трасета. При жените родената в Мароко Ямна Белкасем е шампионката. До този момент тя има два златни медала и един сребърен, но в отборната надпревара, като към тях ще прибави и два бронзови. Талантливата атлетка е част от онзи силен френски отбор, който печели медали не само от европейско, но и от световно първенство. Два бронзови медала и един златен в отборната надпревара и вице световна титла в индивидуалната.

През 2002 г. в Медулин, Хърватия победител при мъжете е Лебед, а при жените – словенката Хелена Яровник. Титлата за словенката е върхът в нейната дългогодишна спортна кариера, в която личат участия в световни и европейски първенства, в олимпийски игри. Яровник има и няколко победи на силни маратони, сред които в Амстердам и Виена.

На следващият шампионат в Единбург, Великобритания, шампион при мъжете вече по традиция си е Сергей Лебед. При жените пред родна публика Паола Радклиф печели втората си титла. Интересът към проявата е огромен, още повече, че за британците кросът е религия.

През 2004 г. в Херингсдорф, Германия, Сергей Лебед обогатява колекцията си с поредния златен медал, а при жените честта на британската школа е защитена от Хейли Йелинг. Интересно е, че шампионката тренира като професионалистка, но в същото време работи като учителка по математика.

Тилбург, Холандия, е следващият домакин. С петата си титла Лебед става едноличен лидер в класацията на шампионите. При жените титла за домакините носи Лорна Киплагат, която е кенийка по рождение, но през 2003 г. приема холандско гражданство. Не, тук не става дума за пари, а за любов. Лорна сменя гражданството си, защото се жени за своя треньор. За тези, които не знаят, това е една от най-големите атлетки в днешно време. Еднакво силна и на крос, и на шосе, а и на писта. Освен европейската титла, има и една световна в кроса. Три пъти световна шампионка на полумаратон, бивша световна рекордьорка в дисциплината (1:06.25). Има и два сребърни медала от световно първенство по крос и по полумаратон. Вижте за каква атлетка става дума!

И малко кенийско – етиопска подправка

Сан Джорджо ди Линяно, Италия, посреща участниците в 13-тото европейско първенство. Ето я и голямата изненада! Соченият първоначално за фаворит Сергей Лебед има травма и завършва 11-ти. Шампион става Мохамед (Мо) Фара от Великобритания. Едва ли има почитател на леката атлетика, който да не познава Фара. Роденият в Сомалия атлет носи най-големите успехи през последните години за британците в дългите бягания. Но тогава той все още е само сребърен медалист на 5000 м от европейското първенство през същата година. След титлата в кроса, кариерата му тръгва по възходяща права. Всъщност, коронните му дистанции са 5000 и 10 000 м. Той е двукратен олимпийски шампион от игрите в Лондон в тези дисциплини. Световен шампион два пъти на 5000 м (2013 и 2011 г.) и световен и вице шампион на 10 000 м (2013 и 2011г.). Освен сребърния медал, той има още пет златни от европейски първенства на открито и два златни в зала. Впечатляваща е кариерата му и в кроса. Шампионската титла, както и две втори места, но за това малко по-късно. Като прибавим медалите в отборната надпревара – сребърен и бронзов, ако не сте имали представа, вече мисля, че имате кой е Мо Фара. При жените Татяна Холовченко все пак носи медал за Украйна след провала на Лебед. Това е най-големият успех в нейната кариера, иначе тя има четири сребърни медала от универсиади, съответно на 1500 и 3000 м.

През 2007 г. в Торо, Испания, Лебед доказва, че само някоя случайност може да го победи. Отново на върха след бягане, което не оставя никакво съмнение в превъзходството на украинеца и с десет секунди преднина пред втория. При жените домакинска победа за една от иконите на испанската атлетика Марта Домингеш. Испанката е световна шампионка на 3000 м с пр. и два пъти вице световна шампионка на 5000 м, световна шампионка в зала на 3000 м, два пъти европейска шампионка на 5000 м и веднъж бронзова медалистка, както и сребърна на 3000 м с пр. Тя е преимуществено пистова състезателка, но добрата подготовка, която има, й помага да спечели тази титла в кроса. Ако искаш да бягаш добре писта, бягай крос – тази максима в пълна сила важи и за Марта Домингес.

Брюксел, столицата на Белгия и на Европейския съюз, е домакин на проявата през 2008 г. Големият сблъсък тук е Фара срещу Лебед. Украинецът отново е повече от убедителен, като направо смазва Фара с около 10 сек. преднина, побеждавайки го с любимото му оръжие – финалния спринт. „Единственият начин да победиш Лебед е той да не участва“ – тогава казва с усмивка Фара. Хилда Кибет по рождение е кенийка, но, подобно на Лорна Киплагат, през 2007 г. приема холандско гражданство. Причината е, че се жени за своя дългогодишен приятел Хуго ван ден Броек, състезател по маратон от страната на лалетата. Тя носи втори златен медал за втората си родина и това е най-големият успех в кариерата й. Освен него има бронзов медал на 10 000 м от европейско първенство и пето място на световно първенство по крос.

През 2009 г. Дъблин, Ирландия, приема поредното издание на състезанието. Испания, всепризната школа в дългите бягания, най-накрая стига до златото и при мъжете чрез Алемайеху Безабех. С малка подробност – Безабех е етиопец, но приема испанско гражданство. Макар и с големи амбиции, той засега няма кой знае какви успехи. Като изключим титлата и още две в отборната надпревара (2008-ма и 2009-та година), той има едно 11-то място на 5000 м от олимпийските игри в Пекин. Състезанието е едно от най-оспорваните, като конкуренти на Безабех са Мо Фара и Сергей Лебед. Тримата водят титанична битка, като до средата на дистанцията темпото налага британецът, а след това испанецът взима нещата в свои ръце. Безабех финишира видимо по-свеж, докато Фара след финала се строполява на земята от умора и е изнесен на носилка. Лебед финишира трети и така и не успява да стигне до девета титла. При жените фурор предизвиква победата на Хейли Йелинг. Ако си спомняте, това не е първа титла за британката, през 2004 г. тя бе отново шампионка. Два месеца преди състезанието е на път да се откаже от участия в международни състезания и да се пуска само при ветераните, но след втората титла променя решението си.

През 2010 г. в Албуфейра, Португалия, феноменалният Сергей Лебед успява да стигне до девета титла и доказва, че е твърде рано да бъде отписван. Както и преди две години, и сега финалният спринт се оказа разковничето за победата. При жените домакините доказаха, че са школа в дългите бягания. Джесика Аугусто повежда бягането от самото начало и не позволява някой дори да застраши победата й. До този момент тя има една титла, но при девойките. През 2008 г. стига до сребърния медал. Талантливата бегачка има в колекцията си още сребърен медал на 10 000 м и бронзов на 5000 м от европейското първенство в Барселона`2010, 10-то място от световното първенство в Дегу`2011 и , забележете, 7-мо място от олимпийските игри в Лондон, но на маратон.

През 2011 г. Веление, Словения, отново е домакин на състезанието. Ателав Йешетела Бекеле носи първата титла за Белгия. Както се сещате от името, става дума не за кореняк белгиец, а за чистокръвен етиопец. До този момент това е най-големият успех за Йешетела, но той е твърде млад и в Белгия залагат много на него. При жените шампионка става ирландката Фиоануала Бритън. До този момент тя няма кой знае какви успехи, през 2006 г. има сребърен медал, но при девойките. Легендарният Сергей Лебед не успява да завърши състезанието.