Какъв е шансът на едни аматьор днес да постигне значими успехи в спорта? Сигурно с усмивка клатите отрицателно глава. Сред цялата тази комерсиализация на спорта за аматьоризъм да се говори изглежда твърде наивно. Но един японец е на път да преобърне нашите представи и даде надежда на всички тези, които нямат възможност да си изкарват хляба с бягане, но въпреки това имат амбицията да се докажат в спорта.

Чиновникът, който подобрява рекорд след рекорд

Едва ли има любител на дългите бягания, който не познава Рон Кларк. Особено от по-старото поколение. За по-младите – това е един от най-великите бегачи не само през 60-те години на миналия век, но и в цялата история на леката атлетика. По време на своята забележителна кариера той поставя 19 световни рекорда в дисциплините от 2 мили до полумаратон и 35 рекорда на Австралия. Наричат го още и „великия неудачник“, защото след такова смазващо превъзходство над съперниците има само един бронзов медал от олимпийски игри, макар че е участвал в Токио`64 и Мексико`68 в общо пет дисциплини (по това време още няма световни първенства). Само в периода 1964 – 1968 година е стартирал в официални състезания на различни дистанции 254 пъти! Рекордът му на 5000 м е 13:16.6 мин, а на 10 000 м – 27:39.4 мин. Нали не сте забравили, че става въпрос за 60-те? Сигурно си мислите, че зад тези чудовищни резултати стои цял щаб с някой извънземен треньор, лекари, масажисти, физиотерапевти, а Рон Кларк е бил абсолютен професионалист, който само е прескачал от лагер на лагер. Както и че спонсори са наливали в него хиляди и хиляди австралийски долари.

Нищо подобно, приятели. Рон Кларк никога не е бил професионалист. Във времето, когато чупи рекорд след рекорд, шампионът работи като обикновен чиновник в кантора на 8-часов работен ден. Тренира по два пъти дневно, а често и по три пъти: бяга рано сутрин преди работа, основната тренировка е след работа, а през обедната почивка влиза във фитнес залата и работи за сила, крадейки от времето за обяд. Никакви лагери, никакво особено възстановяване. Силни тренировки и денонощие, разпределено до минутата. Да, Рон Кларк не е бил професионалист, но е имал професионално отношение към това, което е правел. Сигурно ще ме попитате тогава как се получавала тази необходима симбиоза между атлет и треньор, която носи успехите? Ами никак. Рон Кларк никога не е имал личен треньор. Ползвал е съветите на редица специалисти, сред които и гуруто на дългите бягания Артур Лидярд, но сам е изготвял плановете си и е тренирал обикновено сам.

На 18 декември 1963 г австралиецът прави сутрешния си лек крос, след което, както обикновено, отива на работа. Обедна почивка, лек обяд. Но когато свършва работния ден, Кларк не се прибира вкъщи, а отива на стадиона. И никой – нито в работата, нито дори жена му, не знаят, че атлетът пак ще смени костюма с екип, само че този път за да участва в състезание, на което ще се опита да постави нов световен рекорд. По-късно същата вечер рекордът е факт, при това са два – на 10 000 м и на 6 мили.

Сигурно не знаете тези факти.

Но това няма да бъде материал за Рон Кларк. Ще се прехвърлим 50-ина години напред във времето и ще се озовем в наши дни.

Аматьорът – професионалист

Всяка сутрин, както и много други японци, Юки Каваучи излиза да бяга. След тренировката той сваля екипа и облича костюм. После отива на работа, където с типично японско усърдие прекарва следващите 8 часа.

Дотук нищо необичайно. Милиони хора по света спортуват за здраве преди или след края на работния си ден.

Само че Юки Каваучи не бяга само за здраве. Той е изключителен атлет, един от най-добрите маратонци в Япония в момента. Роден е през 1987 г, висок е 1.74 м, тежи 62 кг. Личният му резултат на маратон, постигнат през миналата година в Сеул, е 2:08:14 ч.

Юки Каваучи никога не е имал треньор. Нито е професионалист. Ходи на работа. Рядко участва на състезания извън пределите на Япония, за да не отсъства от работното си място. Какво да се прави, японски манталитет! Няма спонсори и сам се грижи за екипировката и възстановяването си, сам поема пътните разноски и таксите за участие в комерсиални пробези и маратони. Не членува в спортен клуб. И почти всяка седмица участва в състезания.

Мечтите

А иначе мечтае да пробяга маратони във всички страни по света. До този момент е бягал в 11 държави, както и на петте най-известни състезания на 42 км 195 м (Бостън, Чикаго, Лондон, Ню Йорк, Берлин). Интересното е, че той гони не само количество, но и качество. И то какво! През 2013 година има завършени 11 маратона, от които четири са с резултат под 2:10 ч. Следващата цел, която си е поставил, е резултат под 2:08 ч. И се надява да я постигне още тази година. А по-дългосрочната – до 2020 г, когато са олимпийските игри в Токио, да пробяга 100 маратона. Разбира се, че иска да представя родината си достойно на силни международни състезания, но не това е основното. Философията му е, че спортът трябва да носи преди всичко удовлетворение и радост.

Състезанията

Каваучи участва на състезания почти всяка неделя. Разбира се, това не са само маратони, а и пробези на по-къси дистанции, но въпреки това е срещу всякаква традиционна методика. Но и маратоните не са никак малко – много повече, отколкото елитните професионални маратонци бягат през годината. През тази година има даже участие и на 50-километров супермаратон. За Юки обаче състезанията са смисълът на неговите тренировки. За какво иначе тренираме – за два старта годишно? Състезанията дават мотивация и чрез тях се трупа опит. Каваучи обаче признава, че далеч не във всички състезания се влага на 100 %, а ги разделя на главни и второстепенни. Просто състезанието замества тренировката.

Тренировките

Юки Каваучи има среден седмичен обем между 130 и 140 км. Не е много, но нека не забравяме, че този обем е постигнат с една тренировка на ден. За сравнение, японската система при професионалистите се основава на 250 – 290 км седмичен обем и страховити пробези, достигащи 40 и повече километри. Аматьорът, който не се обижда от тази дума, звучаща за разбиранията на повечето състезатели с успехи и двойно повече болни амбиции презрително, тренира сутрин. Стандартната тренировка на Каваучи е 20 км с различно темпо. В понеделник и вторник, когато са възстановителни дни след неделното състезание, бяга с темпо 5 мин/км. В сряда е ден за интервална работа, обикновено 10 х 1000 м със скорост 3 мин/км и по-бърза или 20 х 400 м. В четвъртък, петък и събота също бяга по 20 км. Неделята е състезателен ден. Ако обаче няма състезание, в събота прави дълго темпово бягане. Три пъти в седмицата – понеделник, сряда и петък, работи за сила, като прави много коремни преси, лицеви опори и общофизически упражнения. Не във фитнес залата, а вкъщи. Дори си е направил самоделни уреди от подръчни материали. Ако се замислите, има ли нещо по-добро, по-приятно и по-логично от това? Освен ако не искате да пъчите мускули пред други посетители на фитнес центровете.

Възстановяване

Макар че е аматьор, отношението на Юки към тренировките е 100 % професионално. Както се старае и възстановяването му да е на ниво. След участие в маратон бяга съвсем леко, дори редува бягането с ходене. Студеният душ замества модерната сред професионалистите ледена вана, а горещият минерален басейн е толкова естествен начин за отпускане на уморената мускулатура и предпазване от травми. Ако се появи някоя остра болка, Юки предпочита да пропусне някой ден, отколкото да демонстрира самурайски характер. Веднъж – два пъти месечно ходи на масаж, на акупунктура, а повярвайте, в Япония разбират от тези неща. В събота тренира с група, обикновено от аматьори (студенти, работници), а след занятието се копира кенийската практика атлетите да си правят масаж един на друг.

През месец август, когато няма много стартове, ако не участва на световно първенство, Юки тренира по-леко. Това всъщност е неговата почивка.

Каваучи не е вегетарианец, но в тази част на света месото не е основно ядене и се предлага в по-малки количества, като се отдава предпочитание на рибата и морските дарове. Стреми се да спазва балансирана диета.

Работата

Юки работи във вечерно училище, където изпълнява административна работа, занимава се със счетоводство. Затова в 12:45 ч трябва да е на работното си място. Обикновен работен ден, който приключва в 21:15 ч. След това остава време само за вечеря и сън. Стандартът на живот в Япония е висок, но въпреки това маратонецът признава, че от състезания изкарва повече пари, отколкото с работата си в училището. Обаче е категоричен, че не иска да бъде професионалист, нито вижда причини да става. Та нали именно с този начин на живот и подготовка той достигна до мечтаните от хиляди маратонци по света 2:08 ч? А когато нещо се получава, не трябва да се променя. Дали ако би имал повече свободно време, щеше да постигне същите резултати? В аматьорската група, с която се готви в съботните дни, всеки от бегачите има своите лични амбиции – да победи в местно състезание, да постигне по-добър резултат. Но никой няма мечтите на Юки. И не само това.

Каваучи смята, че японските маратонци не отстъпват по сила на европейците и африканците. Това, което им липсва, е увереност в собствените възможности. Самият той иска да докаже, че има и алтернативни пътища за спортистите и не е задължително да си професионалист, за да успееш.

Успехи и принципи

Япония винаги е имала много силна школа в бяганията на дълги разстояния. Но професионалистите са в шок, когато Каваучи през 2011 година завършва трети на маратона в Токио с 2:08:37 ч, оставяйки зад себе си най-добрите японци. Това е началото.

Днес вече всички са свикнали.

През тази година Юки Каваучи спечели първия си медал от голямо първенство, като завърши трети на Азиатските игри с 2:12:42 ч след уникална финална битка в последните метри на стадиона, в която призьорите са събрани в четири секунди. Звучи страхотно, но Юки не е доволен. Преди състезанието, което е и основна квалификация за повечето азиатски държави за участие в световното първенство догодина, японецът заяви, че ако не спечели златото, няма да претендира за място в националния отбор на Япония. След финала обяви, че ще сдържи обещанието си, колкото и да го увещават. Ще бяга на световно първенство, когато… се подготви по-добре. На миналото първенство в Москва` 2013 завърши 18-ти с 2:15:35 ч.

Да, такъв е Юки. За себе си казва, че честността и достойнството са водещи принципи в живота му. И затова в родната му Япония запалянковците и почитателите на бягането го боготворят.

Между другото, Юки Каваучи беше в България през 2012 г на световното по полумаратон в Каварна, където завърши 21-ви с 1:04:04 и беше най-силно представилият се японец.

Неслучайно започнах този материал с Рон Кларк. Във времето, когато се е състезавал, голяма част от атлетите са били аматьори, а професионализмът тепърва е навлизал. Просто Рон Кларк е бил най-добрият. Половин век по-късно единствено професионалистите могат да разчитат на призови класирания, единствено те имат шанса да участват на големи първенства, да постигат невероятни резултати. Такива като японския маратонец са единици. Но все пак дават надежда, че спортът за високо майсторство може да има и друго лице.

В едно интервю Юки Каваучи споделя, че отказът да бъде част от клуб, да има треньор, да рекламира спонсори и по цял ден само да тренира, е неговият бунт срещу системата на съвременния спорт. Казва, че така се чувства свободен.

Може би затова му е толкова леко да бяга.

Боян Ив. БОЙЧЕВ