ИСТОРИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПЪРВЕНСТВА ПО КРОСКЪНТРИ! ПРОДЪЛЖЕНИЕТО Е В САМОКОВ
България е домакин на XXI-ото европейско първенство по кроскънтри в Самоков на 14 декември 2014 г. Atletikabg.com и Боян Ив. Бойчев ще ви представят няколко материала свързани с историята на състезанието, който бяха публикувани в бр. 1 на списание „Атлетика“ през тази година.
Всеки, който разбира поне малко от лека атлетика, знае, че кроскънтрито стои в основата на всички дисциплини. Както и че ако не се състезаваш в кросови бягания, няма как да бъдеш добър на писта или шосе. Има си закономерности. Затова в повечето европейски страни календарът е изпълнен с кросови бягания, като те започват през есента и приключват чак през пролетта. Кроскънтрито не е само състезание, но и отлична подготовка, замества тежката тренировка. Всички големи атлети го бягат, а в много страни си е направо религия.
Кроскънтрито е бил и олимпийска дисциплина в началото на съвременното летоброене на игрите. Четири от общо деветте златни олимпийски медала на легендарния Пааво Нурми са именно от кроскънтри – два индивидуални и два отборни. Най-старото световно първенство в атлетиката е също по кроскънтри и се провежда от 1973 г. всяка година, а от 2011 г. – на две години.
На световно ниво безспорни победители в тази дисциплина са тъмнокожите фурии от Кения и Етиопия, които си разменят титлите в отделните групи и в отборното класиране и почти не допускат някой да ги изненада. Всъщност за тях бягането по пресечен тревист терен е по-естествено от ходенето, няма защо да се учудваме, че са толкова добри.
Европейско първенство по кроскънтри – по-истинското състезание
На Стария континент всепризнати майстори на кроскънтрито са англичани, французи, италианци, испанци, финландци, а и представители на всички страни, в които има силни школи в бяганията на дълги разстояния.
Историята на европейските първенства по кроскънтри е сравнително млада. Първото състезание се провежда през 1994 г. в град Ануик (Великобритания). През следващата година състезанието отново се провежда там. След това градовете – домакини се сменят, като до този момент тринадесет града са имали тази привилегия.
Сигурно се учудвате защо толкова късно се взима решение за организиране на такъв шампионат? Причината я посочих малко по-горе. Просто повечето страни имат силен и наситен календар с кросови бягания, повечето от които преминават с много сериозно международно участие и страховита конкуренция.
Европейското е класика, по-голяма конкуренция, по-равностойни бегачи. Макар че в последните години и първенството на стария континент взе да променя цвета и географията си. За да си осигурят престижната титла, някои страни бързо издават съответното гражданство на кенийци и етиопци и ги пускат по трасето.
Но да се върнем към самото състезание. За разлика от световното първенство, където има две възрастови групи, тук те са три: мъже и жени, младежи и девойки до 23 години, юноши и девойки. Има индивидуално и отборно класиране. В отборната надпревара могат да участват до шестима състезатели, зачита се класирането на четирима от тях, като се броят наказателни точки. Тоест, колкото по-малко точки има един отбор, толкова по-напред е в класирането.
