Татяна Йелача: „Не съм и мечтала за това сребро!”
Представяме ви най-добрата атлетка на АБАФ за 2014 г. – Татяна Йелача.
За мнозина сребърният медал на сръбкинята Татяна Йелача в хвърлянето на копие на европейското първенство в Цюрих бе неочакван. Отличното класиране на Йелача в най-големия швейцарски град накара ръководителите на АБАФ да я изберат за атлетка на организцията за 2014 г.
Родена на 10 август 1990 г. в Сремска Митровица, Татяна обича да скача и лудува в училищния двор. Най й се нрави бягането – неведнъж по време на изпитите в часовете по физкултура тя надбягва и момчетата. Родителите й я записват в детската школа по атлетика. И ето че на едно клубно първенство нейната съотборничка (заявена на копие) нещо закъснява. Ще провали отбора. Треньорът се е разлютил и почти заповядва на Йелача: „Грабвай уреда!”. Татяна още с първото си заставане на пътеката изпраща копието на….35 метра! Това не може да остане скрито от специалистите. „Мислех си, че атлетиката е само бягане и скачане. За копие май не бях и чувала още…..В началото даже ми беше смешно – какво ще да е това метално нещо, дето се хвърля?”. Всички обаче са категорични: „Копието ще да е за нашата Таня!”
Още през 2005 г. (едва 15-годишна) Йелача е четвърта на Балканиадата за кадетки в Катерини – 42.46 м. Следващата 2006-а не е така успешна. Но вече през 2007-а (на СП за кадетки (под 18 год.) в Острава) Йелача е шеста с 48.12. Само две седмици след това – на Европейския младежки олимпийски фестивал в Белград – Йелача за първи път преминава 50-е метра – 51.80 м, с които печели златния медал!
През 2008 г. още на 1 май в Бар Йелача подобрява рекорда на Сърбия за жени – 55.18 м. На СП за девойки в Бидгошч (след като влиза сред първите осем със седми резултат (52.92 м)) в петия си опит Татяна записва 58.77 м – второ място, след украинката Ребрик (63.01). Но минути след това китайката Лингвей Ли с 58.98 м я измества в бронзова позиция…..
Девическите успехи на Йелача се увенчават с европейската титла (под 20 години) на шампионата в Нови Сад през 2009 г. В столицата на провинция Войводина снажната атлетка (1.78 м/ 76 кг) в петия си опит за пръв път надхвърля 60-те метра (60.35 м), побеждавайки полякинята Каролина Мор с почти седем (!) метра…..
Но преминаването при жените е доста трудно и мъчително. Едва през 2011-а Йелача е седма на ЕП под 23 години в Острава. Седма е Татяна и на ЕП за жени в Хелзинки’2012. след което подобрява националния си рекорд – 60.89 м. А на Олимпиадата в Лондон – пълен провал в квалификацията….
След Лондон с Йелача се заема нов треньор. „Благодарна съм на моя треньор Драгиша Джордич (колоритният и ексентричен Джорджич с хайдушки мустаци и силно къдрава побеляла коса). Той промени мисленето ми, убеди ме, че мога много, даде ми увереност и самочувствие!” – с такива топли думи описва наставника си Татяна….
През 2013 г. Йелача печели среброто на Средиземноморските игри в Мерсин и малко след това става и балканска шампионка в Стара Загора! На СП в Москва в квалификацията прави рекорд (62.68 м), но на финала остава едва девета с 60.81 м
Вододелната 2014-а е радващо стабилна за Йелача. В шест от дванайсетте си старта тя запраща копието над 60-е метра. И все пак за ЕП в Цюрих тя заминава с едва 61.19 м (13-то в Европа). В Швейцария Татяна започва стабилно (трета след третия кръг с 62.35, след Шпотакова 62.86 и германката Линда Щал 62.70). В петия кръг сръбкинята (подготвила за Цюрих екстравагантна прическа в различни цветове) нокаутира всички с 64.21 м – нов рекорд на Сърбия! Само Барбара Шпотакова се съвзема – съвсем бързо и навреме. Може би около десетина минути след попадението на Йелача тя „отвръща на удара” – 64.41 м. И така – само 20 см се оказват цяла вечност за Татяна Йелача в стремежа към златото. „Не мислех за победа. Два дни преди старта имах болки в ръката (треньорите казват, че Господ ме е дарил с извънредно „бърза” ръка). Не смеех да взема нещо по-ефикасно, задоволих се само с антибиотици! Втрисаше ме, бях неразположена. Но в сектора изведнъж сякаш всичко се изпари. Не знам какво ми стана, но изведнъж се съсредточих и се успокоих. А в петия ми опит всичко май ми се получи перфектно. Знаете колко е важна правилната техника при нашето капризно копие! Дали съм се страхувала от конкурентките? За мен всички те са само съпернички, не са ми идоли! На тренировки съм хвърляла даже 67 метра. Така че – резервите са си в самата мен. Толкова съм щастлива – всичко ми е като сън! Най-вече и за моя треньор Джорджич, който преживя толкова много с мен и около мен! И за „навиячите”, за всички в Сърбия – в родната Сремска Митровица…”.
Със завидната си психика и подобрената си техника Татяна Йелача е сериозно предизвикателство за всички в женското копие. Остава й да се стабилизира и да хвърля копието колкото се може по-често над 65-е метра. Останалото ще дойде само!
Александър Вангелов
