Констандинос Филипидис: „Няма да променям нищо…”
Представяме ви най-добрият атлет на АБАФ за 2014 г. – Констандинос Филипидис.
След световната си титла на овчарски скок в зала в Сопот през март т.г. гръцкият атлет Костас Филипидис заяви: „ Искам да продължа живота си такъв, какъвто е, без да променям нищо! Станах световен шампион по моя си начин, така че не е необходимо нещо по-различно за нататък…..” Световната титла на Филипидис и призовите у класирания през летния сезон му донесе още едно голямо признание – Атлет на АБАФ (Асоциацията на балканските атлетически федерации) за тази година.
Вече 28-годишният атлет роден гръцката столица Атина преминава през много перипетии и изненади на съдбата, но твърдо върви по своя път в сектора за овчарски скок – вече 13 години. Започнал кариера в спорта като гимнастик, Костас прави впечатление на специалистите с природната си гъвкавост и отскокливост, с вродените си акробатични умнения… На 15 години превзема само 3.70 м, година по-късно е вече над 4.80 м. Първите значими успехи са четвъртите места на СП за кадети в Шербрук 2003 и за юноши в Гросето 2004, после сребро от ЕП в Каунас 2005 и на….Универсиадата в Измир при батковците…..В турския град Филипидис преодолява 5.75 м – втори резултат в историята за юноши старша възраст….
Уви – като че ли безоблачните дни свършват. През 2006 г. Костас опитва да студентства в САЩ (за жалост неуспешно!), после се появява болката и в двата ахилеса. Следват множество контузии и неприятности през следващите години.
Завръщането на стадиона е бавно и тежко (февруари 2009 г.). На СП в зала в Доха през 2010 Костас е четвърти (5.65). След година Филипидис прави два рекорда на Гърция в зала – 5.71 и 5.72, „подплатени” с пето място на ЕП в зала и шестото на СП в Дегу (5.75). А през 2012-та седмите места на СП в зала в Истанбул и на Олимпиадата в Лондон (5.65) разклащат сериозно самочувствието на атлета…..
В следолимпийската 2013-а изпитанията на воля и нерви продължават – четвърти на ЕП в зала в Гьотеборг (след като е подобрил гръцкия рекорд в зала – 5.83 м) и едва десети на СП в Москва!
Зимата на 2014-а идва за Костас с поредната му национална титла в зала (5.77). Отсъствието на французина Лавиени от световната сцена (контузил глезена си при поставянето на световния рекорд в Донецк) съвсем не му гарантира златния медал на световното в зала в Сопот. За него Филипидис трябва да се бори „със зъби и нокти”. След като от раз преминава над 5.40, 5.55, 5.65 и 5.75 м, Костас не рискува и „отива” на 5.80 (за застраховка). Тъй като скача първи поред (преди него в стартовия списък французинът Кевин Меналдо отдавна е отпаднал), Филипидис се справя чудесно в първата си възможност на 5.80 м, превземайки ги с лекота! А германецът Малте Мор (сочен предварително за фаворит номер едно за златото) и чехът Ян Кудличка грешат по веднъж на тези 5.80 м., преди Мор да ги покори от втория път, а Кудличка – от третия! И така – световна титла за Гърция и „възнаграждение за страданията” за Филипидис….. „Не мога да преценявам противниците си само по това дали са във форма, дали са контузени или нещо друго… Трябва да мисля какво аз да направя и как да го свърша най-добре, за да надделея!” Така Костас коментира отсъствието на Лавийени……..
Лятото на 2014-а обаче не преминава с блясък и лаври – 16 състезания на открито и само три победи, провал на ЕП в Цюрих (седми). И второ място в дисциплината в крайното класиране на Диамантената лига, след Рено Лавийени…..
Въпреки всичко Филипидис не желае да прекъсва учението си и да отлага изпити. Той вече е накрая на магистратурата си в Атинския Институт по икономика и бизнес. „Трудно ми е, но спазвам стриктен режим. Сутрин ставам рано, тренирам здраво, после „на бегом” към Университета. Често ми се случва да имам лекции и упражнения до късния следобед. После малко релакс и масаж и…отново подготовка на уроците, залягане над учебниците. И така….. Когато имам по-малко ангажименти в института, може да проведа и втора тренировка. Не искам да съм само някой между другите, искам да съм сред най-добрите студенти.”
А страстта му да се състезава колкото се може по-често си остава постоянна. „Току-що си приключил състезанието, уморен си физически, но ти се иска още на следващия ден да стартираш отново и отново…. Това чувство е неповторимо – желанието да радваш публиката с красивите си скокове, да интригуваш зрителя с развръзката на надпреварата….. Разбира се, след върхово постижение и голям успех ти си уверен, че можеш още и още да побеждаваш. Но нашият овчарски скок е непредвидим, той е различен от останалите дисциплини. Никакви прогнози не могат да бъдат направени със 100 % сигурност”!
За Костас Филипидис най-голямата и най-важна цел е Олимпиадата в Рио през 2016 г. „Дотогава има европейско в зала в Прага 2015, световно в Пекин догодина и още едно планетарно – под покрив – в Бирмингам през март 2016 г. Всяко едно от тях ще бъде само етап от пътя ми към олимпийския връх. Надявам се за Бразилия да бъда във възможно най-добрата си кондиция, във формата на живота си!”
Александър Вангелов
