Легендата Хайле Гебреселасие няма ден без бягане

Етиопската легенда в дългите бягания Хайле Гебреселасие вече повече от две десетилетия е в големия спорт. Той е печелил всичко, за което един спортист може да мечтае.
Два пъти олимпийски шампион на 10 000 м, четири пъти световен в същата дистанция, плюс два сребърни медала (единият на 5000 м) и един бронзов от световни първенства. Четири пъти световен шампион в зала, от които три пъти на 3000 м и веднъж на 1500 м. Сребърен (на 5000 м) и бронзов (на 10 000 м) медалист от първенството на Африка, което в тези дисциплини е не световен, а вселенски шампионат. Световен шампион на полумаратон. Единственото, което му избяга, е световната титла на крос кънтри, където стигна „едва“ до бронзов медал. И сега – внимание! В своята дълга четвърт век спортна кариера има 27 световни рекорда на дисциплини от 1500 м до маратон!
Той просто има всичко в спорта.
Но и днес вечно усмихнатият дребничък атлет изпитва неистова жажда за бягане и желание да се състезава отново и отново… и да печели.
Но защо, защо? Кое кара този 41-годишен мъж да обува всеки ден маратонките и да тренира до изнемога, както е тренирал в зората на своята кариера, когато се е измъквал от капана на бедността? Не са парите, защото е спечелил много. Нито славата, която я има.
За мен той бе атлетът, който ме вдъхновяваше по време на най-добрите ми спортни години. И все още ме вдъхновява. Епичните битки на Гебреселасие с кениеца Пол Тергат са пред очите ми. Ако не сте ги гледали, потърсете ги в мрежата, горещо ви го препоръчвам – и за наслада и за мотивация. Ще видите финален спринт на 10 000 м, при който последните 200 м се взимат за 25,4 сек!
Повечето големи атлети се отказват, след като постигнат даден успех и кариерата им тръгне надолу. Една малка част от тях преминават във ветеранския спорт. Друга малка част спортуват за здраве и обикновено нещо, с което не са се занимавали професионално.
Физическа умора? Или психическа? А може би чувство на накърнено спортно достойнство – бил съм велик спортист, бягал съм бързо, а днес не мога и случайни „джогъри“ ме задминават. Тогава защо да бягам?
„Ден без бягане за мен е изживян напразно, той не се брои, – казва с неизменната си широка усмивка Хайле. – Тялото ми има нужда от това. Аз се наслаждавам на бягането. Състезанията са само едната страна на процеса.“ И обува неизменния „Адидас“ за поредната си тренировка. Сигурно немският концерн дължи по-голямата част от развитието на маратонките си през последния четвърт век на този изумителен атлет.
Големите обаче също се уморяват. Също страдат от травми, заболявания, макар че по трасето и на почетната стълбичка често ни изглеждат като свръхгерои.
През тази есен той трябваше да участва на две бягания: „Грейт скотиш рън“ („Голямото шотландско бягане“) в Глазгоу и „Грейт саут рън“ („Голямото южно бягане“) в Портсмут. В столицата на Шотландия, където спечели през миналата година, обаче Хайле бяга само 19 минути и не завърши полумаратона. Тогава обясни, че е имал проблеми с дишането, предизвикани от пристъп на астма. После се отказа и от пробега в Портсмут. Този път като причина бяха посочени пропуски в тренировъчния процес. Още след неуспеха в Глазгоу атлетът намекна, че има проблеми със скоростната работа.
Но тази година като цяло не започна добре за Гебреселасие. На маратона в Лондон през пролетта той трябваше да бъде пейсмейкър. Каква реклама само! Не се справи със задачата, като пробяга едва 15 километра вместо предвидените 30. Неудачно беше бягането му на Хамбургския маратон, където също се отказа по трасето.
Нима това е краят?
Очакваше се големият шампион да окачи шпайковете на стената, когато започна да губи на пистата. Но това бяха само предположения. Тогава той избра маратонките и се впусна в маратона. И дори някак между другото, под носа на вечната кенийска конкуренция, успя да счупи и световния рекорд по време на Берлинския маратон през 2008 г., като стана първият човек, пробягал дистанцията под два часа и четири минути – 2:03:59. До този момент е участвал в 16 маратона, завършил е 12 от тях, като е победил девет пъти.
За отказване от големия спорт сам етиопецът заяви едва през ноември 2010 г., когато не можа да завърши Ню-Йоркския маратон заради проблеми с коляното. Но само два дни по-късно опроверга себе си, като обясни, че решението е било прибързано и взето под влияние на емоциите и … натиска на пресата.
След което се насочи към участия в полумаратони и други шосейни състезания, без да забравя и маратоните. Макар че травмите го мъчеха все повече и повече.
Когато световният му рекорд на 42 км 195 м бе подобрен, неговият мениджър обяви, че ерата на великия Хайле е приключила, но това не означава край на кариерата. И наистина, иконата на хиляди атлети по света не може да се задоволи с това да обикаля света и да участва единствено като посланик на бягането, нито пък да се концентрира в строителния бизнес, където инвестира голяма част от спечелените пари.
През 2012 г. Хайле опита да се завърне там, където му е най-близко и където спечели своите големи победи – на пистата. Участва в квалификационно бягане на 10 000 м за участие в олимпийските игри в Лондон. Този път съдбата, която обикновено го е целувала за късмет, не беше с него. Заради лошите атмосферни условия шампионът не можа да покрие норматива. И обърнете внимание, никой не му даде шанс да бяга в английската столица, независимо от титлите и медалите, които има. Въпреки това Хайле се разходи по пистата в Лондон, но като знаменосец на етиопската делегация. Това вече е признание.
Може би неуспехът го мотивира и през миналата година атлетът направи няколко добри бягания, сред които впечатление правят победата на силния Виенски маратон, както и световния рекорд на 15 км за ветерани над 40 години, поставен на състезание в Швейцария – 46.59 мин.
През декември тази година на Хайле му предстои участие на маратона в Сингапур и ще научим може би отговорът на един тревожен въпрос: дали най-великият бегач на дълги разстояния в света в последния четвърт век, а може би и в цялата досегашна история на спорта, ще каже „край“ на спортната си кариера?
Но мисля, че нямаме повод за тревоги.
Хайле Гебреселасие има още да ни вдъхновява.
Защото за него бягането е просто начин на живот. Роден в семейство с десет деца, като ученик всеки ден е принуден да бяга по 10 километра до училище и обратно. И така – десет години. От тогава му остава и особеното движение на едната ръка, с която е държал учебниците си. А когато е на 16, се записва за участие в маратона на Адис Абеба и го пробягва за 2:42 ч.
„Много хора ме питат за края на спортната ми кариера. Засега имам намерение да остана в големия спорт – се усмихва някак си добродушно Хайле. – Не знам колко дълго. Аз не преживявам и не се боя от деня, в който все пак ще трябва да приключа. Защото няма да участвам в състезания, но никога няма да престана да бягам“.
Боян Ив. БОЙЧЕВ