Алберто Салазар е не просто добър специалист, а треньор-новатор.

Всеки спортист знае, че успехът идва трудно и е резултат от цял комплекс от фактори. Според големия Иван Абаджиев, най-титулуваният ни треньор във вдигането на тежести, на таланта се пада най-малък процент. Важни са тренировките и трудолюбието на спортиста. Добрият специалист знае как да съчетае оптималния тренировъчен план с правилното възстановяване, така че състезателят му да има прогрес. С други думи, трябва не само да блъскаш, но да блъскаш умно и да умееш да се възстановиш след това. Под възстановяване обаче повечето лекоатлети разбират единствено какви хапчета слагаш в шепата преди и след тренировка, а най-често срещаният въпрос е: „Какво пиеш?“ Но не е така. Медикаментите са само част, има още масажи, различни процедури, правилно хранене, пълноценна почивка и сън. Голяма грешка на част от треньорите е, че не са открити към новостите в методиката и средствата за тренировка на своите състезатели, а карат така, както си знаят от години.

По време на неотдавна провелото се европейско първенство Мо Фара направи поредния си дубъл, като спечели стартовете на 5000 и 10 000 м. Какъв е секретът британецът от сомалийски произход да стане най-титулуваният атлет на нашето време и да сложи в малкото си джобче и кенийци, и етиопци?

Треньорът

Колкото и да е талантлив един състезател, зад успехите му стои треньорът. Малкото изключения само потвърждават правилото. Треньорът на Мо Фара е Алберто Салазар, един от най-добрите американски бегачи през 80-те години. Сребърен медалист от световното първенство по крос през 1982 г., 17-то място на 10 000 м на световното първенство през 1983 г, 15-то място на маратон на олимпийските игри в Лос Анджелис`84. Три пъти победител на маратона в Ню Йорк и веднъж в Бостън. През 1994 г. печели супермаратона „Комрадс“. Заради скъсване на ахилесовото сухожилие е принуден да прекрати състезателната си кариера през същата година. След което осем години се занимава с маркетинг. За доброто на леката атлетика и за щастие на Мо Фара, Салазар решава да се завърне към спорта, само че като треньор, и през 2002 г. създава собствена тренировъчна група с амбициозното название „Проектът Орегон“. Какво е имал предвид тогава с този проект, знае само той. Но е факт, че 12 години по-късно атлетите на Салазар побеждават и кенийци, и етиопци на големи състезания. Групата и до ден днешен тренира в Орегон, САЩ, а Алберто Салазар е най-успешният американски треньор в бяганията на дълги разстояния. В групата му са феноменалният Мо Фара, сребърният медалист от олимпийските игри в Лондон Гелън Ръп, една от най-добрите американски бегачки на дълги разстояния Кара Гаучер, младата и изключително талантлива Мери Кейни…

Безспорно всеки треньор, постигнал много в тези дисциплини като атлет, знае как да подготвя състезателите си. Но това, което прави Салазар по-различен е, че той внимателно търси и използва най-съвременни методи. Сред тях на първо място са студ, антигравитация и разреден въздух.

За реализация на тези методи се използват датчици за анализ на готовността на организма за изпълнение на определена работа, вибрационни платформи, криокамери, антигравитационни бягащи пътечки, подводни бягащи пътечки и зали с разреден въздух, създаващи условия като при високопланинска подготовка.

През 2011 г на Ню-Йоркския полумаратон Мо Фара и Гелън Ръп правят дебют на тази дистанция. Фара печели състезанието с 1:00.23 ч, а Ръп е трети с 1:00.30 ч след падане по трасето. При жените трета завършва Кара Гаучер с 1:09.03 ч, пропускайки само две кенийки пред себе си. След състезанието и тримата бяха единодушни, че методите, които използва техният треньор, са много ефективни.

Криокомплексът

Криотерапията като начин на възстановяване се използва от много елитни спортисти по света. По този въпрос вече писахме в сп.„Атлетика“. При нея след тренировка спортистът се потапя във вана със студена вода. Салазар обаче използва още по-усъвършенстван начин. Спортистът влиза в цилиндър (криосауна), който за 15 сек се изпълва с азот, охладен до -130 градуса по Целзий. При това положение организмът на атлета получава сигнал от мозъка за „смъртна опастност“ и кръвта се насочва към жизненоважните органи, за да ги предпази от измръзване. Тя се насища с биологически активни компоненти – ендорфини. Активизират се всички регулаторни системи и по този начин организмът възстановява способността сам да открие „нарушения“ в системата си и да ги отстрани. Криосауната стимулира имунната и ендокринната системи, оказва обезболяващ, противовъзпалителен и спазмолитичен ефект. Цялата процедура продължава 2 минути. Понеже се вкарва газ, а не вода, няма опасност за измръзване, усещането дори е комфортно. Гелън Ръп, който тренира при Салазар още от ученик, обяснява практичността на тази процедура: „При ледената вана седиш 20 минути, а в криокамерата – само две. При това ефектът е по-добър“ Проблемът е, че тази апаратура не е никак евтина, дори в САЩ разполагат само с десетина апарата.

Виброплатформа

Това е другата хитроумна машинка, която използват състезателите на Салазар. Виброплатформата представлява тренажор във формата на гумирана платформа и панел за управление. Платформата се движи и създава вибрация в тялото, която въздейства на организма в различни режими: тренировка, еластичност на мускулите, разпускане, масаж. При вибрацията мускулите се стягат, за да компенсират разтърсването. По същия начин се напрягат мускулите на ръката, ако държите нещо тежко. Тоест, ако има тежест, има и противотежест. Ако има вибрация, има и противопоставяне на вибрацията. Първата се създава от тренажора, а второто – резултат от работата на мускулите. Виброплатформата работи при честота от 20 до 60 херца. Нито едно фитнес упражнение не може да даде тренировка с такава честота. При това уредът въздейства върху цялото тяло, принуждавайки 90 % от мускулите да работят. Някои специалисти смятат, че 15 – 20 мин процедура се равнява на стандартна двучасова тренировка. Виброплатформата въздейства не само на мускулите, но и на кожата, както и на подкожния слой мазнини, поради което се препоръчва дори за отслабване.

Антигравитационна бягаща пътечка

Звучи космическо, почти фантастично и си е точно така. Прототипът на тази машина е разработен за нуждите на американските космонавти. Знае се, че състоянието на безтегловност, в което изпадат космонавтите, води до загуба на мускула и костна маса. Затова за поддържане на формата в космоса била разработена пътечка с камера, в която се създава изкуствена гравитация. Принципът на действие на антигравитационната пътечка е точно обратният – намалява се гравитацията. Представлява херметически затворена камера с повишено налягане, в която се намира пътечката и долната част от тялото на бегача. Така тялото на състезателя става по-леко, а натоварването върху ставите и връзките – по-малко. Уредът може да намали натоварването върху долните крайници до 80 %. Това прави антигравитационната пътечка отлично средство за тренировка и за рехабилитация при травми. Поради това, че работата на долните крайници е облегчена, уредът дава възможност за продължителни аеробни тренировки, както и за интензивни тренировки на висока скорост без риск от контузии. От гледна точка на рехабилитацията, също се създава възможност за по-бързо възстановяване след операции, счупвания, навяхвания и преминаване към нормален тренировъчен процес. При това движенията по-лесно могат да бъдат изпълнявани при пълна амплитуда, както и да бъде регулирано натоваравнето.

Подводна бягаща пътечка

Представлява специална бягаща пътечка, която може да се постави във вода. Целта е състезателят да тренира, докато долната му част от тялото е потопена под водата. Това е ефектът на бягането във вода, за което също сме писали на страниците на сп.„Атлетика“. А това означава по-голямо натоварване на мускулите и по-малко върху костите, сухожилията и ставите. Участват и повече като брой мускули, като се включват и стабилизиращите. Плюсът при подводната бягаща пътечка е, че атлетът може да тича при зададена скорост, наклон, както и че със специални датчици може да се прави цялостен анализ на тренировката. Освен това може да бъде поставена във всеки басейн. Подводната бягаща пътечка се използва, както за тренировки, така и за рехабилитация.

Зала за изкуствена високопланинска подготовка

Ползата от високопланинската подготовка и разредения въздух е известна на всички. В България най-големият специалист в тази област е проф. Бонов, който има изписани много страници на тази тема. За съжаление невинаги е възможно състезателите да проведат такава подготовка поради различни причини: климатични, географски и други. Затова вече има тренировъчни зали с изкуствено създадени високопланински условия. В помещението със специална апаратура се вкарва разреден въздух, способен да симулира от 2000 до 6000 м надморска височина. Ефектът от тези тренировки е ясен: подобрява се вентилацията на белите дробове, стимулират се биохимичните и обменните процеси, увеличават се червените кръвни телца, които отговарят за снабдяването на мускулите с кислород, подобрява се регенерацията на организма. Положителното в случая е, че управлението на апаратурата се намира в ръцете на треньора и медицинския персонал, които определят оптималната интензивност на физическото натоварване. Веднага се извършват базови тестове, ЕКГ, измерва се лактатът и т.н. По време на тренировката се контролира кислородното насищане на кръвта и пулса. Залата с изкуствено създадена високопланинска подготовка помага на Салазар да използва условия с разреден въздух целогодишно. Разбира се, специалистът не се отказва и от класическия лагер в планината. Така преди олимпийските игри в Пекин неговите възпитаници се подготвяха в Пиринеите, в един от най-старите френски ски куророти Фонт Ромеу, намиращ се почти на границата с Испания на около 2000 м надморска височина.

Това са само част от секретите, с които си служи Алберто Салазар, за да подготвя Мо Фара и компания. Неслучайно в САЩ той има славата не само на един от най-добрите специалисти в дългите бягания, но и на треньор-новатор. През 2004 година, по време на олимпийските игри в Атина, американските треньори се чудят какъв начин да намерят, за да охладят малко телата на състезателите по време на загрявката и непосредствено преди старта. Решават да се обадят за съвет на Салазар и той веднага изпраща от САЩ специални жилетки, пълни с охлаждащ гел. На тези игри американските маратонци взеха два медала: Дийна Кастор завърши трета при жените, а Меб Кефлезеги стана вицешампион при мъжете.

Използването на съвременни методи и технологии безспорно помага на атлетите на Албето Салазар да тренират много, да възстановяват бързо и да се предпазват от контузии. А това вече са предпоставки за още по-сериозни резултати и нови призови класирания, на които вярвам, че в скоро време ще станем свидетели.

Боян Ив. БОЙЧЕВ