Предстои 22-то европейско първенство по лека атлетика в Цюрих, Швейцария (12-17 август). Със сигурност ще има нови герои, със сигурност ще има и такива, които ще доказват отново и отново, че са най-добрите. Atletikabg.comи Списание „Атлетика” ви предлагат кратък исторически обзор на най-значимите моменти от евро шампионатите и българските медалисти в тях.

Красивата Прага е домакин на следващото издание на първенството през 1978 г. Тотка Петрова за пореден път доказва силата на българската школа в бяганията на средни разстояния, като печели бронзов медал на 1500 м (4:00.15 мин).

Четири световни рекорда са постигнати на това първенство. На 400 м Марита Кох изцяло променя стандартите в бягането на 400 м, като за първи път в историята бяга под 49 сек – 48.94. Рускинята Татяна Желенцова поставя световен рекорд на 400 м с пр. – 54.89 сек. Нейната сънародничка Вилма Бардаускене побеждава в скока на дължина с 6.88 м, а преди това в квалификациите постига 7.09. Италианката Сара Симеони в скока на височина изравнява собствения си световен рекорд 2.01 м. Сънародникът й легендарният Пиетро Менеа завоюва още един златен медал на 200 м след този от Рим пред четири години, но тук прибавя и злато на 100 м. На сцената излизат бегачите на средни разстояния от златното британско поколение. Стив Овет печели бягането на 1500 м (3:35.59 мин). Двамата със Себастиан Коу водят и надпреварата на 800 м, когато във финалните метри са изпреварени от германеца Олаф Байер. В отборното класиране СССР изпреварва ГДР, но с минималната разлика от три медала – 35 срещу 32, при равно количество златни – по 12.  

През 1982 г Атина отново е домакин. България печели четири медала и вече с гордост се нарежда сред атлетическите държави. Злато за Цветанка Христова на диск (68.34 м), сребро за Йорданка Донкова на 100 м с пр. (12.54 сек) и за Мария Вергова – Петкова на диск (67.94 м), бронз за Атанас Търев в овчарския скок (5.60 м).  Маратонът при жените прави дебют на тези първенства, а първата шампионка е португалката Роза Мота (2:36:04 ч). Легендарният Дейли Томпсън  (Великобритания ) е атлетът на атлетите, като поставя и световен рекорд в десетобоя – 8774 точки.  Световни рекорди поставят още западногерманката Улрике Майфарт  – 2.02 м, феноменалната Марита Кох (ГДР) на 400 м – 48.15 сек, както и квартетът на Източна Германия 4 х 400 м – 3:19.05 мин. На 1500 м Стив Крам носи титла за Великобритания, но Себастиан Коу и този път я изпуска на 800 м, след като е изпреварен от Ханс-Питер Фернер ( ГДР ) и трябва да се задоволи със среброто.   

В Щутгарт през 1986 г. България постига най-големия си успех на европейски първенства. Европейски шампиони стават Христо Марков в тройния скок (17.66 м), Стефка Костадинова в скока на височина (2.00 м), Йорданка Донкова на 100 м с пр. (12.38 сек). Със сребро се окичват Светлана Исаева в скока на височина (1.93 м), Анелия Нунева на 100 м (11.04 сек), Цветанка Христова на диск (69.52 м), както и щафетата ни 4 х 100 м в състав: Гинка Загорчева, Анелия Нунева, Надежда Георгиева, Йорданка Донкова (42.68 сек). Бронз печели Гинка Загорчева на 100 м с пр. (12.70 сек). На Стария континент, а и навсякъде в атлетическия свят се говори за новата сила в този спорт. Всички се отнасят с уважение и страхопочитание към българските атлети. А иначе силно представяне и на британците, които се нареждат в отборното класиране непосредствено след традиционните лидери в тази класация СССР и ГДР. Фатима Уайтбред (Вбр) поставя нов световен рекорд в хвърлянето на копие – 77.44, още в квалификациите, а във финала побеждава тогавашната световна рекордьорка Петра Фелке (ГДР).  Себастиан Коу най-накрая е с титла на 800 м, неговият сънародник Стив Крам печели 1500 м. Рускинята Марина Степанова поставя нов световен рекорд на 400 м с пр. (53.32 сек), а германката Хайке Дрехслер изравнява рекорда на 200 м – 21.71 сек. Но тези постижения бледнеят пред постижението на руснака Юрий Седих, който хвърля чука на 86.74 м, което все още е световен рекорд в тази дисциплина.  В женската програма са включени и две нови дисциплини – 10 000 м на писта и 10 км спортно ходене. В отборното класиране води отборът на СССР, втори са ГДР, трета е Великобритания, а четвърта – България.

Следващото първенство се провежда в Сплит през 1990 година. Една година след промените, които няма как да не дадат своето отражение върху подготовката на нашите атлети. Затова България завоюва само два медала – сребърен в тройния скок чрез Христо Марков (17.43 м) и бронзов в скока на височина чрез Георги Дъков (2.34 м).Британците Линфорд Кристи на 100 м и Роджър Блек на 400 м дублират титлите си отпреди четири години. Но големият ас на Великобритания се казва Джон Реджис, който печели четири медала и е единственият атлет, който е постигал това на едно първенство. Той е със злато на 200 м, бронз на 100 м, сребро с щафетата 4 х 100 м и злато с щафетата 4 х 400 м. Италианецът Салваторе Антибо печели бяганията на 5000 и 10 000 м. Много оспорвана е надпреварата в маратона при жените, където португалката Роза Мота води титанична битка с рускинята Валентина Егорова и в крайна сметка я побеждава с 5 секунди за втория си златен медал.

Домакин на следващото европейско първенство през 1994 г е Хелзинки. След разпада на СССР и началото на разпада на Югославия в него участват рекордните 44 страни. България отново има своите щастливи моменти. Два златни медала чрез Ивайло Младенов в скока на дължина (8.09 м) и чрез Светла Димитрова в „българската дисциплина” 100 м с пр. (12.72 сек) Три бронзови за Йорданка Донкова на 100 м с пр. (12.93 сек), за Светла Миткова на гюле (19.45 м) и за щафетата ни 4 х 100 м в състав Десислава Димитрова, Анелия Нунева, Светла Димитрова и Петя Пендарева (43.00 сек).Отново сме сред най-добрите. А иначе голяма част от героите от Сплит затвърждават успехите си. Британците Стив Бакли в хвърлянето на копие и Колин Джаксън на 110 м с пр. печелят втора титла, докато за големия Линфорд Кристи тя е трета на 100 м. Руснакът Радион Гатаулин, който преди 4 години изненадващо побеждава, оставяйки след себе си самия Сергей Бубка, сега също дублира титлата си. При жените Ирина Привалова постига дубъл на 100 и 200 м, докато французойката Мари – Жозе Перек на 400 м прави „голям шлем”, като към олимпийската и световна титла прибавя и европейска.

Боян Ив. БОЙЧЕВ