Предстои 22-то европейско първенство по лека атлетика в Цюрих, Швейцария (12-17 август). Със сигурност ще има нови герои, със сигурност ще има и такива, които ще доказват отново и отново, че са най-добрите. Atletikabg.com и Списание „Атлетика” ви предлагат кратък исторически обзор на най-значимите моменти от евро шампионатите и българските медалисти в тях.

През 1958 г в Стокхолм, Швеция, постигаме и първия си голям успех. Тодор Артарски в мятането на диск печели сребърен медал (53.82 м), а нашата страна е на 10-то място в класирането по медали. Без конкуренция е отборът на СССР с 35 медала, от които 11 златни. Изненадващо на второ място излиза Полша, а поляците правят истински фурор в бяганията на дълги разстояния, като печелят 5000 м, 10 000 м и 3000 м с пр., както и сребро на „петицата”.

Белград е следващият домакин през 1962 г, а европейските първенства постепенно набират скорост. Доказателство е лавината от силни резултати над югославската столица. Именно тук изгрява звездата на легендарния съветски копиехвъргач, олимпийския шампион и световен рекордьор Янис Лусис и той печели първата от общо четири европейски титли. Неговата сънародничка Мария Иткина е шампионка на 400 м с изравнен световен рекорд (53.4 сек). Друга именита руска състезателка Тамара Прес изпраща гюлето на 18.55 м, което също е изравнен световен рекорд. Световния рекорд на 400 м с пр. при мъжете изравнява и италианецът Салваторе Морале, а европейски рекорди поставят унгарецът Гюлай Животски на чук (69.64 м), холандката Герда Краан на 800 м (2:02.8 мин) и полската щафета при жените на 4 х 100 м (44.05 сек ). За съжаление, България не достига до медалите на това първенство.

За сметка на това в Будапеща през 1966 г стигаме не само до медалите, но печелим и първото злато. На троен скок Георги Стойковски става европейски шампион (16.67 м), а Диана Йоргова е втора в скока на дължина  (6.45 м). В тройния скок при мъжете големият фаворит е двукратният олимпийски и европейски шампион Йозеф Шмид (Полша), първият човек, преминал границата от 17 метра (17.03 м). Но във втория си опит Стойковски скача 16.67 м, с цели 34 см повече от републиканския си рекорд, а с това остава и недостижим до края на състезанието.  Постижението е рекорд на първенствата и 7-мо в света. В скока на дължина при жените Диана Йоргова постига отличен резултат (6.45 м ) и заслужено печели среброто, победена единствено от великата Ирена Киршенщейн – Шевинска. Полякинята печели още златото на 200 м и с щафетата 4х100, както и сребърен медал на 100 м, с което извежда Полша до второто място в отборното класиране след новата супер сила – ГДР (Източна Германия). Представителката на Югославия Вера Николич става най-младата шампионка на европейските първенства в индивидуална дисциплина, като печели надпреварата на 800 м. Тогава тя е на 17 години и 346 дни.

На следващия шампионат в Атина през 1969 г се поставят 8 световни рекорда.  За първи път са включени две нови дисциплини при жените – 1500 м и 4х400 м. Тук изгрява звездата на двукратния  олимпийски шампион Валерий Борзов (СССР) и на 100 м той печели първата си от общо четирите европейски титли. Към олимпийската си титла в тройния скок (общо три в кариерата си) световният рекордьор Виктор Санеев  прибавя и европейска. Техният сънародник Игор Тер–Ованесян печели трети златен медал в скока на дължина (след Стокхолм`58 и Белград`62). Източногерманката Петра Фогт е с три златни медала (100 м, 200 м и 4 х 100 м).  Световните рекорди падат един след друг: Карин Балцер (ГДР) на 100 м с пр. – 13.3 сек, Ярослава Йехликова (Чехословакия) на 1500 м – 4:10.7 мин, Надежда Чижова (СССР) на гюле – 20.10 и 20.43 м, французойките Никол Дюклоз и Колет Бесон, които водят епична битка на 400 м и пресичат финала с равно време – 51.7 сек, като титлата отива при Дюклоз. Но атлетка на първенството става британката Лилиан Боард, която печели титлата на 800 м и на 4 х 400 м щафета (със световен рекорд 3:30.8 мин). Михаил Желев печели европейската титла за България в бягането на 3000 м стипълчейз с фантастичен национален рекорд – 8:25.02, резултат останал начело 45 години в българските ранглисти и подобрен едва през 2014 г. от Митко Ценов с 8:20.87.

Столицата на Финландия Хелзинки е поредният домакин на европейското първенство, което се провежда през 1971 г. Тук голямата звезда е Юха Ватанен, който възстановява славните традиции на финландската школа в дългите бягания с титли на 5000 и 10 000 м. Интересно е, че в по-кратката дистанция на 7-мо място завършва бъдещият четирикратен олимпийски шампион и негов сънародник Ласе Вирен. Янис Лусис печели поредната си четвърта титла в копието, а Надежда Чижова – третата в гюлето. На 800 м сръбкинята Вера Николич си връща титлата. Валерий Борзов и германката Ренате Щехер печелят двата спринта, което ще направят и година по-късно на олимпийските игри в Мюнхен. За тези, които не знаят, Щехер е първата спринтьорка, пробягала 100-те метра под 11 сек. Световни рекорди поставят Файна Мелник (СССР) на диск – 64.22 м, Карин Бурнелейт (ГДР) на 1500 м – 4:09.6 мин и квартетът на Източна Германия 4 х 400 м – 3:29.3 мин.

На първенството в Рим през 1974 г. най-накрая отново имаме повод за гордост. Лиляна Томова става европейска шампионка на 800 м (1:58.14 мин) и сребърна медалистка на 1500 м (4:04.97 мин ), постигайки един от най-значимите успехи за България в средните бягания при жените. Ирена Шевинска детронира олимпийската шампионка Ренате Щехер и печели златото на 100 и 200 м. Надежда Чижова е с четвърта титла на гюле, а Валерий Борзов – с трета на 100 м. Падат четири световни рекорда. Финландката Рита Салин пробягва 400 м за 50.14 сек, германката Розмари Витшас скача над всички – 1.95 м, нейната сънародничка Рут Фуч хвърля копието на 67.22 м, а квартетът на ГДР пробягва 4 х 100 за 42.51 сек.

Боян Ив. БОЙЧЕВ