ИСТОРИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПЪРВЕНСТВА – НАЧАЛОТО (1934-1958)
Предстои 22-то европейско първенство по лека атлетика в Цюрих, Швейцария (12-17 август). Със сигурност ще има нови герои, със сигурност ще има и такива, които ще доказват отново и отново, че са най-добрите. Atletikabg.com и Списание „Атлетика” ви предлагат кратък исторически обзор на най-значимите моменти от евро шампионатите и българските медалисти в тях.
Идеята за европейско първенство по лека атлетика се ражда през далечната 1932 година, когато ИААФ създава комитет, който да разгледа възможностите за организиране на такова състезание. Първото европейско първенство се провежда две години по-късно, през 1934 в Торино, Италия. През 1970 година се създава и ЕАА ( Европейската атлетическа асоциация ), която поема организацията на първенствата. Те се провеждат на всеки четири години, а от 2010 – на две години. До 80-те години на миналия век, когато започват да се организират световни първенства, европейските са вторият по сила турнир след олимпийските игри и огромно предизвикателство за всеки елитен атлет на Стария континент.
На първото първенство в Торино участват само мъже. Не се провежда 3000 м с пр., тъй като дисциплината е била непопулярна в Италия и стадионът не е оборудван за нея, както и спортното ходене на 20 км. Най-много медали печели Финландия – 13, но по брой на златните първа е Германия със 7 титли. Холандецът Кристиан Бергер побеждава на 100 и на 200 м.
На следващото първенство през 1938 година вече участват и жени, като състезанията са разделени. Домакин на мъжката надпревара е Париж, Франция а на женската – Виена, която тогава влиза в състава на Германската империя. С най-много медали и титли е Германия, с по два златни са холандецът Мартинус Осендарп на 100 и 200 м и полякинята Станислава Валасевич в същите дисциплини. С бронз на 100 и 200 м започва пътят на може би най-великата атлетка за всички времена – Фани Бланкерс – Коен (Хол).
Следващото първенство се провежда през 1946 г в Осло, Норвегия. През 1942 година няма състезание заради Втората световна война. За първи път в Осло мъже и жени участват заедно. Интересен факт е, че медалите се дават по малко странен принцип: за първо място е златен, за второ и трето – сребърен, от 4-то до 6-то – бронзов. Над всички е Швеция, чиито атлети печелят 22 медала, 11 от които – златни. Първо участие записва и отборът на СССР. В мятането на диск започва ерата на италианците Адолфо Конзолини и Джузепе Тоци, които заемат съответно първо и второ място. Два златни медала за „летящата домакиня” Фани Бланкерс – Коен, съответно на 100 м и на щафетата 4 х 100. Само след две години в Лондон холандката ще спечели четири златни медала на олимпийските игри, рекорд, неподобрен досега при жените.
Столицата на Белгия Брюксел е следващият домакин на състезанието през 1950 година. Олимпийската шампионка Фани Бланкерс – Коен печели три златни медала съответно на 100 и 200 м и на 80 м с пр. Недостижим е и „чешкият локомотив” Емил Затопек на 5000 и 10 000 м с рекорди на първенствата, съответно 14:03.0 мин и 29:12.0 мин.
Състезанието излъчва съответно и най-възрастния, и най-младия шампион в историята на първенствата. В маратона победител става 43-годишният британец Джак Холдън, а неговата сънародничка Джун Хоулдс печели злато с щафетата 4 х 100 м точно на 16 години и 75 дни. Малко по-рано тя се окичва и с бронз на 100 м.
През 1954 година домакин е швейцарският град Берн. За първи път след Втората световна война участва отборът на ФРГ. Легендата Емил Затопек печели 10 000 м, като това е трети златен медал за него в шампионатите. На 5 000 м обаче никой не може да спре руснака Владимир Куц, който поставя и световен рекорд – 13:56.6 мин. Италианците Адолфо Конзолини и Джузепе Тоци в мятането на диск постигат рекорден трети дубъл. Фани Бланкерс – Коен е на път да повтори постижението си от олимпийските игри в Лондон и печели три златни медала. В щафетата силите на холандките обаче стигат само за среброто. Над всички в отборното класиране е съставът на СССР с общо 35 медала, от които 16 златни.
Боян Ив. Бойчев
