Иво Балабанов спечели бронзов медал на Европейските младежки олимпийски квалификации в Баку, Азербайджан на 2000 м стипълчейз на 1 юни, регистрира призовото пето място на Международната младежка купа по планинско бягане в Арко Ди Тренто, Италия на 29 юни, стана балкански шампион на 3000 м стипълчейз за юноши старша възраст на 6 юли в Серес, Гърция, а преди това завоюва и балканската титла на 2000 м стипълчейз в Сливен на 15 май с нов национален рекорд – 5:45.36.

Предлагаме ви част от интервюто с таланта от Благоевград, което той даде за последния брой на списание „Атлетика“. Пълната версия на материала за Иво Балабанов може да намерите на страниците на списанието. 

Как се запозна с атлетиката?

Започнах да се занимавам със спорт още в първи клас, когато се записах да тренирам в детска група по триатлон през 2004 г. На следващата 2005 г., баща ми ме заведе при сегашния ми треньор Йордан Янев и започнах да ходя на тренировки по лека атлетика, да практикувам и двата спорта. Янев и треньорката ми по триатлон Екатерина Георгиева се разбират добре и често децата в двата спорта участват в различни състезания по атлетика и триатлон.

Как съчетаваш двата спорта?

Вече съм се отдал изцяло на атлетиката, но понякога за разнообразие участвам и на триатлон или дуатлон. Миналата година за малко да стана балкански шампион на дуатлон за юноши старша възраст в Одрин, Турция. Дисциплината е 5 км бягане, 20 км колоездене и още 3 км бягане. На бягането бях много напред, но на колоезденето спуках гума. Трябваше да сменя колелото и не можах да наваксам. Класирах се четвърти.

Разкажи нещо за тренировъчния си режим…

Обикновено тренираме по един или два пъти дневно в Благоевград. Никога не съм бил на тренировъчен лагер до тази година. Отидох на Белмекен от 1 до 20 април с националния отбор по планинско бягане. Там беше и групата на Йоло Николов. Тренирахме заедно с Митко Ценов. Треньорът ми Йордан Янев ми направи план и тренирах по него с бегачите на Йоло и националите, който участват в планинските бягания. Аз също бягам на състезания по планинско бягане и това е част от подготовката ми.

Твоят треньор Йордан Янев е много колоритна личност, осми на олимпийските игри в Москва през 1980 г. в скока на дължина. Как работи той като треньор?

Господин Янев е амбициозен, упорит, строг и напълно отдаден на треньорската работа. Дава ни личен пример, често тренира с нас. Знам, че участва на ветерански състезания с успех. Понякога е като част от групата и често се шегува, но може да бъде и много взискателен. Тренира всички видове дисциплини, работи и с малки деца, и с големи състезатели.

Имаш ли си любими атлети?

Любимият ми български атлет е Ивет Лалова, а от чуждите съм фен на кенийците Езекил Кембой и Дейвид Рудиша. Даже имам плакат на Рудиша от списание „Атлетика” в стаята си.

Какви са интереси те ти извън спорта?

Обичам моторите. Имам един скутер „Пежо”, който е 100 кубика. Харесвам и автомобили. Любимите ми марки са „Мерцедес” и „Ауди”. Разбира се, често съм в Интернет, но треньорът ни е забранил да прекаляваме с компютрите и даже ни следи във Фейсбук, дали си лягаме навреме 🙂

Разкажи ни за семейството си. Какво мислят те за спортната ти кариера?

Баща ми се занимава със соларни системи, а майка ми е учителка. Подкрепят ме напълно в спорта. По-малкият ми брат Мартин също започна да тренира. Даже спечели медал на турнира „Децата на София” през миналата година. Той също тренира при Янев.