Падна най-старият рекорд в българската атлетика
Митко Ценов подобри най-стария рекорд в официална дисциплина в българската атлетика, след като се класира четвърти в Уелва (Исп) с 8:20.87. Върховият резултат на Михаил Желев на 3000 м с пр. (8:25.02) просъществува 44 години 8 месеца и 23 дни. Българският рекорд бе шестия най-стар национален върхов резултат в дисциплината.
5-те най-стари рекорда са на:
| 10:03.0 | Гаяна | Клемънт | Фийлдс | Джорджтаун | 9.8.1959 |
| 10:05.0 | Камерун | Нхеа | Кай | Джакарта | 14.11.1963 |
| 9:59.6 | Чад | Беноа | Касире | Бразавил | 20.7.1965 |
| 10:59.0 | Науру | Карл | Тийбъге | Порт Моресби | 15.8.1969 |
| 8:22.2 | Литва | Владимирас | Дудинас | Киев | 19.8.1969 |
Сега с реномето на най-стар рекорд може да се окичат няколко постижения в зависимост от това, дали се ограничаваме само със състезанията на открито или включваме и постиженията в зала. Рекордът на България в щафетата 4х400 м в зала (3:15.0) е от 1974-а, а най-старите индивидуални рекорди в зала са на Петър Петров на 60 м (6.58 от 25 февруари 1978) при мъжете и на Иванка Христова в тласкането на гюле (20.78 от 14 февруари 1976) при жените.
На открито при силния пол най-възрастният рекорд е на Велко Велев в мятането на диск (67.82 от 13 август 1978), а при „нежния” – отново на Иванка Христова на гюле (световният й рекорд 21.89 в Белмекен на 4 юли 1976). Три седмици по-късно (26 юли 1976), на олимпийските игри в Монреал, Николина Щерева завършва втора на 800 м с все още действащ национален рекорд 1:55.42.
