Рено Лавиени – как стигна до върха?
Рено Лавиени не само затвърди реномето си на №1 в световния овчарски скок, но и влезе в историята на дисциплината и на атлетиката като цяло. Предлагаме ви интересна статистика публикувана в списание „Атлетика” и обновена след световния рекорд.
Лавиени нямаше титла на шампионати на планетата преди 2012 г. и не бе участвал на олимпийски игри. Той има два бронзови медала от световни на открито – Берлин-2009 и Дегу-2011, както и сребро в Москва-2013, а в зала отпадна в квалификациите на планетарните първенства в зала във Валенсия-2008 и Доха-2010. Зимата в Истанбул през 2012 г. всичко се получи по план и той най-после стъпи и на световния връх, а след това нямаше спиране. Постоянството му е забележително, но това което го прави специален е представянето му на големите форуми. След ерата на Бубка, която приемаме, че приключи с шестата му поредна световна титла в Атина-1997, имаше 11 различни глобални шампиони (световни в зала и на открито и олимпийски) преди Брад Уокър от САЩ да стане първият с две титли, при това поредни. Австралиецът Стивън Хукър също направи серия – първо олимпийска титла, а след това световни на открито и в зала, но после стана жертва на травми и психологически проблеми.
Лавийени също вече има две поредни глобални титли (световна в зала в Истанбул и олимпийска в Лондон), но освен това може да се похвали и с пет последователни европейски – три в зала (2009, 2011, 2013) и две на открито (2010, 2012). През 2013 г. той спечели европейската титла в зала, но бе победен от Ралф Холцдепе на световното в Москва. Това е единствената голяма титла, която липсва в кариерата му.
В историята на дисциплината на Стария континент няма друг такъв случай, но трябва да се вземе предвид промяната в периода и годините на провеждане на първенствата както в зала, така и на открито. С повече от една европейска титла на открито са още Волфганг Нордвиг (ГДР, 3 поредни – 1966, 1969 и 1971), Еелес Ландстрьом (Финландия, 1954 и 1958), Родион Гатаулин (СССР, 1990 и 1994) и Алекс Авербух (Израел, 2002 и 2006). От тях в зала до златни медали са стигали Нордвиг (1968-69, 1971-72), Гатаулин (1988, 1990) и Авербух (2000). Но най-дългата серия от поредни титли (зала и на открито) беше на Нордвиг – два пъти по 3.
Пет сезона (2009-2013) Лавийени няма загуба (5 от 5) в голямо първенство на Стария континент. На световната сцена през същия период е заслужил пет медала в 5 състезания. Уокър (2005-08) и Хукър (2008-10) имаха серии от 4 медала, а американецът взе пети в кариерата си в Истанбул 2012.
След удивителните си скокове през тази зима Лавиени подобри световния рекорд в зала със страховитите 6.16 м. Индикация за този резултат французинът даде на финала на европейското първенство в зала в Гьотеборг, Швеция през 2013, когато постигна 6.07 м, но резултатът не бе зачетен от съдийте.Защо? Нарушение на правило 182.2а. Само единият край на летвата бе върху стойка, а другият – върху вертикалния стълб. Но през зимата на 2014 г. Рено атакува върха и го покори със стил – 6.04 в Руен, Франция, 6.08 в Бидгошч, Полша и 6.16 в Донецк, Украйна пред очите на самия Бубка. След рекорда Лавиено дръзна да опита и на 6.21, но не успя и се контузи, което може би ще му попречи да защитава световната си титла в зала на първенството в Сопот, Полша в началото на март.
