Европейското първенство по крос кънтри е приоритет пред БФЛА за 90-годишнината й, убеден е президентът на централата

      Добромир Карамаринов е роден на 26 март 1958 г. в гр. Сливен. Бивш национален състезател в бягането на 400 м с препятствия с личен рекорд 52.40. Балкански шампион за юноши на 400 м с препятствия през 1977 година. Състезавал се е за „Янтра” (Габрово), ЦСКА и „Академик” София. Завършва ВИФ (сега Национална спортна академия) през 1982 година, става председател на ДФС „Янтра” Габрово и ръководи 18 различни спорта. След като дружествата се разпадат през 1991-а година, се насочва към треньорството в новосформирания клуб „Атлет” в Габрово. През 1993 г. започва работа в Българска федерация по лека атлетика (БФЛА) като отговорник за олимпийската подготовка. От 1994 г. е генерален сектретар на БФЛА, а през 2004 г. става президент на организацията. През 2007 г. е приет за член на съвета на Европейската атлетическа асоциация (ЕАА), а през 2010 г. оглавява и Асоциацията на балкански атлетически федерации (АБАФ). 

      През 2014 година Българската лека атлетика отбелязва своята 90-годишнина. В този период Царицата на спорта в страната изживя много успехи, спадове и незабравими вълнуващи моменти. България завоюва медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства, получи редица признания като държава, дала своя дан в развитието на световната лека атлетика. В началото на изпълнената с очакване и вълнение 2014-а Atletikabg.com се обърна към човека, който вече 20 години ръководи в България Олимпийски спорт номер 1. Президентът на БФЛА Добромир Карамаринов сподели своите виждания за развитието на атлетиката през годините, за успехите, постигнати от оглавяваната от него централа и за целите, които си поставя.

– Какви са основните цели на българската лека атлетика през 2014 г.? 

– Ако погледнем през призмата на състезанията, целите са добро представяне на големите шампионати. Това са световното първенство в зала, световният шампионат за юноши и девойки, връщане в първа лига на европейското отборно първенство и, разбира се, европейското в Цюрих. На него ще се проведе и селекция за отбора на Европа за Континенталната купа в Маракеш. Имахме двама представители през 2006-а година – Ваня Стамболова и Даниела Йорданова, преди 4 години беше само Ваня, надявам се сега в Маракеш да имаме пак поне двама представители. Освен това, наша основна задача за годината е отличната организация на европейския шампионат по кроскънтри през декември в Самоков.

– Вие ръководите БФЛА вече 20 години. Кои бяха и са най-големите предизвикателства в управлението на олимпийски спорт номер едно в България?

– Всеки ден е предизвикателство. Когато аз започнах да работя във федерацията, бяха години на преход. Реално преходът в българския спорт започна през 1993-а година. За това казвам, че всеки един ден от тези 20 години е предизвикателство. Това бяха времена, в които всеки един спорт можеше да изчезне. И никой нямаше да го е грижа. Така че, първо трябваше да съхраним спорта и после да намерим начина за развитието му. Предизвикателство беше да съхраним атлетиката като спорт номер 1. Днес вече имаме конкуренцията на целия живот. Младото поколение има на разположение редица алтернативи, които го откъсват от спорта. Кое е най-голямото предизвикателство е трудно да се каже. Това са условията за тренировка, мотивацията на хората да разберат какво е това лека атлетика. Говоря за философията на този спорт, изграден от разнородни, крайно различни спортове вътре в самия него. Всяко време има своите предизвикателства, с които ние се сблъсквме. И всеки ден продължава да ни среща с нови и нови.

– Освен президент на БФЛА, Вие сте и президент на Асоциацията на балканските атлетически федерации (АБАФ) от 2010 г., както и член на Съвета на Европейската атлетическа асоциация от 2007 година. Как съчетавате тези три длъжности?

– Безкрайно щастлив съм да правя това, защото и в трите организации работят хора, които са страхотни професионалисти и знаят какво правят. Те са мотивирани, знаещи и можещи. А да ръководиш такива хора е лесно. Тези три длъжности ми доставят удоволствие, защото в крайна сметка моята работа ми е и хоби, времето ми е изцяло отдадено на тях. Човек така или иначе не може да отдели повече от 24 часа на денонощие за различни дейности. Така че, аз спя минималното време, необходимо за поддържане на жизнените функции на организма, а останалото ми време е изцяло отдадено на тези три длъжности. Но това не ми тежи, защото ми доставя удоволствие да работя това, което искам. А съчетаването им по-скоро води до разнообразие, отколкото до умора. Специално в ЕА пък нещата са изключително подредени. Там нивото е изключително високо и всичко има порядък. Докато в българската действителност всеки ден можеш да срещнеш редица изкуствено създадени трудности и препятствия. Това, а не самата работа, отнема енергията.

– През 2012 и 2013 година семейство на АБАФ се увеличи на 15 страни-членки и излезе от географския регион на Балканите. Как виждате развитието на тази регионална организация в близките години?

– Мога с пълно основание да се гордея с това, което изградихме в АБАФ. Само преди по-малко от 4 години тя беше мъртва. Тогава, през 2010-а в Белград, ние на практика дадохме последен шанс на балканската атлетика да съществува. Три години не се бяха провеждали първенства на полуострова. Всичко беше в застой. И тогава хората, ръководещи балканските атлетически федерации, по това време 10 на брой, поискаха това възраждане. А аз се нагърбих с него. Това е. В момента АБАФ е пример за регионална организация. Провеждаме 9 състезания годишно, различни семинари и прояви. Оценката обаче се дава и от държавите, които искат да се присъединят към нас. Аз оглавих организация с 10 държави, а сега вече са 15. Нима някой иска да ходи там където е лошо? Тук е моментът да кажа, че разширяването на балканското семейство неминуемо води до промени в Устава и правилниците на организацията, които ще се решат на извънреден конгрес в България на 13 март тази година. Така че, наистина се гордея с АБАФ и това, което постигнахме. Тази година отново Обединеният балкански отбор ще участва в „Мача на гигантите”, освен това в края на годината ще се изправим в регионална битка срещу страните от Персийския залив в Дубай по кроскънтри. Балканските годишни гала вечери, които провеждаме, вече са традиция и бяха приети на най-високо ниво – министър председателя в България през 2011-а година, държавните глави на Сърбия и Армения през 2012-а и 2013-а. Това е – политиката на АБАФ не остава незабелязана и неоценена. А членуването в организацията дава шанс на атлети, които трудно биха се преборили за квота или медал за световно и европейско първенство, да атакуват отличие на балканско ниво.

– А развитието на европейската и световна атлетика?

– Да правя цял анализ за развитието изисква специализиран изказ и задълбочаване, които не мисля, че са за това интервю. За да се задържи атлетиката като спорт номер 1, тя е в жестока конкуренция с всичко в света. И това е целта – да се намери начин тя да върви и да е конкурентноспособна на останалите неща в световен мащаб, да предизиква интерес и да върви напред. Правят се редица прояви за това, последното от които е световното първенство за щафети, включвам и инициативата Kids Athletics (б.р. Програмата „Детска атлетика на ИААФ”, която се развива в повече от 120 страни по света). Това е пътят.

– България ще е домакин на Европейско първенство по кроскънтри на 14 декември в Самоков. Това е едно от най-значимите европейски прояви в леката атлетика на континента. Как ще протече организацията за това събитие?

– Това ще бъде най-голямата и мащабна европейска проява, която България е правила. Тя от изключителна важност, а значението й е безспорно. Всеки месец ще се провежда заседание на Организационния комитет, след което ще се докладва. Целият екип вече работи, защото не е никак лесно да се подготвиш и да направиш събитие от такъв ранг. Очакваме и няколко визити от Европейската атлетика. Радващото за нас е, че имаме човек, който сам обеща да се бори за златото – Митко Ценов. Той завоюва два сребърни медала от този шампионат в последните две години и с представянето си заслужи място в отбора на Европа. БФЛА имаше голяма делегация на първенството в Белград преди месец и се запозна на място с организацията на събитие от такъв ранг. Срещаме изключителната подкрепа на Община Самоков, с която заедно трябва да организираме този шампионат. Разбира се, ключова роля ще има и държавата.

– През 2014 г. Българска федерация лека атлетика ще навърши 90 години от създаването си. Как ще се отбележи този юбилей?

– За мен отбелязването на годишнината трябва да става на всяко събитие, проява и състезание през годината. То трябва да е интензивно, а да не е съсредоточено в едно празненство. Просто защото развитието и 90-годишнината, сама по себе си, е процес. Тя не е еднократно събитие.

– Кои са най-ярките моменти в 90 годишната история на БФЛА според Вас?

– Това са всички олимпийски, световни и европейски титли и медали. Всяко качване на стълбичката на български атлет е ярък момент, всеки път, в който е свирен химнът. Това са моментите. В същото време домакинствата на всички големи първенства, които приехме, спомогнаха за утвърждаването на авторитета на българската федерация и атлетика в очите на света. Ежедневната работа на хората в БФЛА също спомага за облика, който градим пред Европа и света. Това са ярките моменти – успехите, работата и авторитета, който изграждаме през тези години.

– През 2008-а година, на 50-годишния си юбилей, казахте, че най-големият успех на БФЛА е организирането на календарната конференция във Варна. Кой, според вас, е най-големият сега?

– Няма как да не е организацията и провеждането на световното първенство по полумаратон в Каварна през 2012-а година. Още много дълго ще се говори за него. Тогава цял свят разбра за България. А работата на БФЛА бе пример, признат от всички ръководители на световната атлетика.