Митко, ти вече си шампион!
Всеки медал в леката атлетика за България значи много. Това е спорт, който няма равен по обхват, конкуренция, трудност и т.н. Ето защо, когато някой от 7-милионна страна успява да стъпи на едно от трите почетни стъпала за награждаване, това наистина значи много.
Трудно мога да опиша чувството, което ме обзе, докато гледах бягането на Митко Ценов на Европейското първенство по крос кънтри. Там, в сърцето на Белград, това момче показа как се прави. Показа, че с
къртовски труд,
безгранична упоритост
и силно желание
всичко може да се постигне.
Сребърният медал, който Митко завоюва, е безценен. Той идва в един изключително важен момент за самия атлет, за статистиката, а и за България.
Защо?
За Ценов отличието е реванш за това, което се случи в Тампере. Там възпитаникът на Йоло Николов спечели европейската титла за младежи под 23 години на 3000 метра с препятствия. И я загуби. Нарушение на правилата му коства победата. Този медал от Сърбия е именно заслуженото отличие, което така или иначе трябваше да е във витрината на Митко. Да, ако бяха две, нещата щяха да са други. Но и така не е зле, нали?
За статистиката медалът също е от огромно значение. Това е второто отличие за страната ни от Европейско първенство по крос кънтри. Първото бе преди година в Будапеща, пак бе сребро и пак го грабна Митко Ценов. Само че при юношите. Тази година атлетът от Мездра вече е втори при младежите под 23 години на Европа. Нима това не е най-нормалното развитие на нещата?
Едва на 20, той ще има
още възможности
да накаже наборите си,
което ще му позволи да направи така трудния и важен преход към мъжете. Но едва ли си давате сметка кой друг факт е показател за истинско развитие и за постигнатото от Ценов? Преди година в Будапеща той бе изпреварен от поляк. Също набор 93. Името? Хм.. да, едва ли някой го помни… справка – Шимон Кулка. Този сезон това момче изобщо не попадна в състава на Полша за шампионата в Белград. Просто залезе, а 2013-а за него се изчерпва със седмо място на 5000 метра на европейското (за под 23-годишни) в Тампере. Където Митко стана първи, макар че бе декласиран. Третият от Будапеща – британецът Киърън Клементс, също не попадна в отбора на страната си за Белград. Той направи няколко старта на 3000, 5000 и 10 000 метра на американска земя. Да, може да не са се готвили за крос, може да са имали травми. Признавам, не знам. Но изводът е, че единствено Митко запази развитието си и пое по естествения път на това да надгражда. Какво по-хубаво?
На трето място, успехът му е изключително важен за България. Та той идва на това състезание, на което страната ни ще бъде горд домакин след 370 дни. На 14 декември 2014 Самоков ще приеме следващото Европейско първенство по крос кънтри. Каква по-добра реклама от това да имаш медалист сега? Именно Митко ще е лицето на това домакинство, на него ще се падне и
голямата отговорност
да търси първа титла от Европа
пред собствена публика,
на родна земя.
Това са само част от аспектите, които обрисуват статута на този медал за България. На всички нас ни остава само да се радваме и да изкажем поздравленията си към това момче. Момче, което знае какво са труд, пот и лишения, знае какво е да искаш, да можеш и да го направиш. Момче, чиито първи думи след финала в Белград, още не поел дъх, бяха „Догодина шампион!“… Нима това не казва всичко? Всъщност не … Митко, ти вече си шампион – по начин на мислене, по манталитет и по държание. Остава ти само едно: Не се променяй!
Илия ИЛИЕВ
