Гюле
Никога не отписвайте Кантуел
Гюлетласкачите се разгорещиха още през зимата. 6-ма преминаха границата от 21 м преди Доха, като Кантуел (21.95) и Михневич (21.81) бяха фаворити за титлата. Квалификационната норма от 20.30 се оказа недостъпна за втория американец Кори Мартин (20.23), който дебютира на голям форум за сметка на Райън Уитинг (21.52 през сезона), Рийз Хофа (21.20) и Адам Нелсън (20.91). С най-добър резултат в пресявките бе Бартелс (20.91), следван от Кантуел (20.72), Скот Мартин (20.61 от трети опит), Армстронг (20.50), Щорл (20.49) и Михневич (20.34). Олимпийският шампион Майевски бе на прага на отпадането, но в последния си опит (20.38) стана осмият прехвърлил нормата. След него това направи и Майерскоф (20.44). 
Полският пират откри финала с национален рекорд - 21.20, Бартелс прати уреда на 20.43, а Дилан Армстронг изненадващо подобри рекорда на Канада с 21.12. Невероятната серия в първия кръг продължи с Михневич - 20.81, но Кантуел накрая излезе начело с 21.60. Във вторите опити Бартелс изригна за 21.44 – второ място, а Михневич за 21.20 (трето). Беларусинът се изкачи едно място нагоре в третия кръг с 21.49. В петия Армстронг пак сюрпризира всички с още един национален рекорд – 21.39 и измести Майевски от четвъртото място. Михневич пък хвърли ръкавицата на Кантуел - 21.68 и първо място. Американецът обаче отново показа, че никога не трябва да бъде подценяван и докато има опити може да обърне класирането. В последното си тласкане Крисчън метна на 21.83, а Михневич успя да постигне само 21.45. Финалът продължи само 52 минути, но донесе много обрати, емоции и драма. Първите трима допуснаха общо един неуспешен опит. Кантуел (21.60-фаул-21.07-21.13-21.14-21.83) и Михневич (20.81-21.20-21.49-21.10-21.68-21.45) имаха по пет опита над 21 м (общо 15 в състезанието).
1. Крисчън Кантуел (САЩ)	21.83
2. Андрей Михневич (Блрс)	21.68
3. Ралф Бартелс (Гер)		21.44
4. Дилан Армстронг (Кан)	21.39
5. Томаш Майевски (Пол)	21.20
6. Павел Лижин (Блрс)		20.67
7. Давид Щорл (Гер)		20.40
8. Скот Мартин (Авл)		19.76
9. Карл Майерскоф (Вбр)	18.66

Седмобой
Последните станаха първи
Дроздов (6300), Касянов (6254) и Кравченко (6206) бяха с най-високи резултати през сезона от поканените, но всички очакваха спора за титлата между американците Брайън Клей (олимпийски шампион и световен в зала) и Трей Харди (световен на открито). След първата дисциплина (60 м) двамата излезнаха начело, като третият Касянов изоставаше на 100 точки от лидера Клей. В скока на дължина украинецът единствен премина над 7.50 със 7.78 в третия опит, докато янките постигнаха само 7.27 и 7.28, при това в последните си опити. Касянов излезе начело с 31 точки пред Клей и 76 пред Харди. Шебърле бе четвърти. Дроздов направи едно от най-силните постижения за многобоец в тласкането на гюле - 17.17, само още Шебърле и Клей бяха над 15 м. Преди последната дисциплина за първия ден – Клей имаше 16 точки аванс пред Касянов, Дроздов бе на 29, Харди - на 99, Шебърле - на 112. В скока на височина Кравченко бе класа над всички с 2.18. Дроздов и Шебърле завършиха с по 2.09, Харди и Клей с по 2.06, а Касянов преодоля само 2.00, при това от трети опит. Харди пропусна да намали пасива си, след като беше без грешка до 2.09, а Клей от трети опит премина 2.06. Преди втория ден Клей вече имаше само точка повече от Дроздов, Касянов бе трети на 72, Шебърле 4-ти на 84, а Харди чак пети на 99. Героят от Берлин-2009 обаче нанесе удара си на 60 м с пр. - 7.79 срещу 8.00 на Клей 8.00, Шебърле (8.30) и Дроздов (8.34) изостанаха още повече. Харди вече бе втори на 46 точки от Клей, а Касянов имаше 10 точки аванс пред Дроздов. По традиция овчарският скок можеше да се окаже решаващ. Харди трябваше да направи разлика от 10 см за да се доближи до Клей (и да разчита на по-добрите си качества на 1000 м) или 20 за да излезе начело. И двамата имаха проблеми. Брайън започна на 4.70 и щастливо ги премина едва в третия опит, същото се повтори на 4.80, след което се справи с 4.90 от първи и 5.00 от втори. Трей тръгна от 4.80, но след това изненадващо пропусна 4.90 и едва от трети опит преодоля 5.00. “Ахилесовата пета” на Касянов пак се обади – само 4.40 и Дроздов го изпревари с 57 точки, но остана на 69 от Харди. Така последната дисциплина на практика бе протоколна - американците завършиха последни, но в крайна сметка бяха първи.

1. Брайън Клей (САЩ)	6204 (6.67-7.27-15.31-2.06-8.00-5.00-2:50.28)
2. Трей Харди (САЩ)	6184 (6.80-7.28-14.44-2.06-7.79-5.00-2:47.76)
3. Алексей Дроздов (Рус)	6141 (7.08-7.29-17.17-2.09-8.34-4.90-2:45.35)
4. Андрей Кравченко (Блрс)	6124 (7.22-7.38-13.59-2.18-8.04-5.00-2:41.70)
5. Роман Шебърле (Чех)	6024 (7.20-7.49-15.70-2.09-8.30-4.80-2:46.55)
6. Алексей Касянов (Укр)	6019 (6.93-7.78-14.55-2.00-8.01-4.40-2:43.78)
7. Леонел Суарес (Куба)	5764 (7.15-7.12-13.59-2.06-8.24-4.60-2:45.04)
Александър Погорелов (Рус) не завършва (7.68)


4х400 м
Който завърши - взе медал!
Седма титла за САЩ, дори без световния рекордьор на 400 м в зала Керън Клемент, който бяга само в сериите. Зад американците обаче имаше драма – само 4 щафети завършиха, но накрая след дисквалификация се оказаха три. Джамал Торанс премина първия пост за САЩ за 45.80 и предаде с малък аванс пред Бахама и Ямайка. След това обаче Грег Никсън набързо направи пет метра преднина и всичко бе решено. Кевин Борлее изведе Белгия от четвърто на второ място, а американецът Алвин Харисън, който бяга за Доминиканската република бе трети. Андрети Бейн в ход на отчаянието се опита да атакува от втора пътека за да върне Бахама в тройката, но разтегна колянно сухожилие и падна на пистата. Малко по-късно се контузи и Санджей Айре (Ям). Само за няколко секунди  фаворитите за останалите две отличия отпаднаха. На трети пост бившият световен шампион за юноши Кристофър Кларк изведе Великобритания на второ място, докато най-слабият в белгийската щафета успяваше да задържи зад себе си Феликс Санчес. При последното предаване Санчес и Тапия допуснаха грешка и по-късно Доминиканската република беше дисквалифицирана (тя така или иначе завърши четвърта). Тапия излезе втори преди камбаната за последна обиколка, но после бе изпреварен и от Джонатан Борле и от Ричард Бък. Бершон Джаксън също имаше силна болка в бедрото, но за щастие тя бързо премина и „Батман” направи почетна обиколка със съотборниците си. Белгия взе първи медал в дисциплината, а Великобритания остана на трето място. Ден по-рано, във втората серия, също имаше изненади. Отпаднаха Русия и Полша, а Ботсвана бе дисквалифицирана, след като първоначално извоюва място във финала с национален рекорд.  
1. САЩ (Дж.Торанс, Г.Никсън, Т.Тейт, Б.Джаксън)	3:03.40
2. Белгия (Ван Брантегем, К.Борле, Жилет, Дж.Борле)	 3:06.94
3. Великобритания (К.Уилямс, Ливайн, К.Кларк, Бък)	3:07.52
Доминиканска Република (Пекеро, А.Харисън, Ф.Санчес, Тапия)	дискв. 
Бахамите (М.Матю, А.Бейн, Пиксток, К.Браун)	не завършва
Ямайка (Е.Стийл, С.Айре, Л.Дейвис, Р.Чеймбърс)	не завършва

ЖЕНИ

60 м
Не забравяйте Ямайка и Вероника
Лавърн Джоунс и Кармелита Джетър имаха 12-те най-добри постижения на планетата преди Доха и бяха устремени към световния рекорд на Ирина Привалова (6.92; 1993 и 1995-а). Спринтьорката от Вирджинските острови стана първата слезнала под 7 секунди на 60 м от 11 години насам с 6.97, а Джетър не бе много по-назад със 7.02 на първенството на САЩ. През сезона нямаше друга под 7.13, но това се промени на световното. Трите бягания на най-бързите жени бяха разпределени по много странен начин – серии в петък, полуфинали и финал в неделя! Лавърн, която впечатлява със силно развития си раменен пояс, даде най-добро време в сериите - 7.14, останалите не слезнаха под 7.20. В първия полуфинал обаче двукратната олимпийска шампионка на 200 м и световна на 100 м от Осака-2007 Вероника Кемпбъл напомни за себе си – 7.07, а зад нея Милама постави нов рекорд на Габон със 7.13 (до тази година тя имаше само 7.32). Джоунс бе убедителна във втория полуфинал – 7.05 срещу 7.20 на Стъръп, а Микеле Барбър (САЩ) и Полякова (Рус) отпаднаха с по 7.24. В третия отново Ямайка триумфира с Брукс (7.14) пред Джетър (7.15) и Сумаре (7.21). Ивет Лалова отпадна на този етап завършвайки шеста във втория полуфинал със 7.41 (7.42 в сериите). Във финала Вероника стартира най-добре, веднага излезе начело и удържа на атаката на Лавърн и Кармелита. Първите три се побраха в 0.05 (7.00-7.03-7.05) в едно изключително бягане. Преди две години във Валенсия разликата между медалистките бе още по-нищожна – 0.03, но на малко по-ниско равнище (7.06-7.08-7.09). Кемпбъл и Брукс постигнаха лични рекорди. Вероника се изравни на седмо място във вечната ранглиста на дисциплината с Нели Кооман (Хол). 
1. Вероника Кемпбъл-Браун (Ям)	7.00
2. Лавърн Джоунс-Ферет (Вирдж)	7.03
3. Кармелита Джетър (САЩ)	7.05
4. Руди Занг Милама (Габон)	7.14
4. Шери-Ан Брукс (Ям)	7.14
6. Чандра Стъръп (Бах)	7.16
7. Тахейшия Хариган (Бр.Вирдж)	7.17
8. Мириям Сумаре (Фр)	7.29

400 м
САЩ, Русия и...Ваня Стамболова за България
Ваня Стамболова, европейската шампионка и сребърна медалистка от първенството на планетата в зала през 2006, осъществи триумфално завръщане на пистата. Българката бе №10 в ранглистата преди Доха с 51.80, като пред нея имаше шест американки и три рускини (при ограничение от две за страна за участие на световно в зала). Програмата бе много тежка за бегачите на 400 м (мъже и жени) – серии и полуфинал в един ден, финал на следващия. №1 в сериите бе новата шампионка на САЩ Деби Дън с 52.24. В третата Ваня завърши втора след Наталия Назарова (Рус) – 53.57 срещу 53.50. В полуфиналите битката за първите 3 места доведе до много по-силни резултати. В първия Фирова победи с 51.36 пред Новлийн Уилямс (51.77) и Помпи (52.29). Опитните Кристин Амертил (Бах) и Ди Ди Тротър (САЩ) отпаднаха. Във втория силите бяха още по-изравнени и първите пет завършиха в рамките на половин секунда. Напред продължиха Дън (52.08), Стамболова (52.30) и Монтшо (52.34), а Назарова (52.47) и Боби Гейл Уилкинс (Ям, 52.59) – приключиха участието си. 
Във финала, по традиция, първата обиколка на Ваня бе контролирана и това й помогна да се предпази от неприятни инциденти. А жертва на такъв стана Новлийн, след неволен контакт с Фирова. Деби Дън излезе начело при влизането в един коридор (23.88 на 200 м) и не изпусна първото място. Рускинята завърши втора с личен рекорд, а Стамболова с отлични последни метри направи аванс от повече от секунда пред четвъртата Монтшо. Серията от 4 поредни титли на Русия бе спряна, а САЩ взе златото за първи път от 1997 г. (Джърл Майлс-Кларк в Париж). Стамболова пък е деветата спринтьорка с два или повече медала в историята на дисциплината.  	
1. Деби Дън  (САЩ)		51.04  	
2. Татяна Фирова (Рус)		51.13 
3. ВАНЯ СТАМБОЛОВА	51.50
4. Амантле Монтшо (Ботс)	52.53
5. Алиан Помпи (Гаяна)	52.75
Новлийн Уилямс-Милс (Ям) – не завършва

800 м
Савинова завладя първо Европа, сега и Света
Преди две години Мария Савинова отпадна още в сериите на световното първенство в зала. Миналата зима тя стана европейска шампионка в зала. Сега завладя и планетата. Савинова бе с трети резултат през сезона (1:59.23) след сънародничката си Зинурова (1:58.65) и Джени Медоус (1:59.11) от Великобритания. Двете серии в петък преминаха по коренно различен сценарий. В първата чехкинята Ленка Масна водеше темпото до средата на разстоянието (200 м - 29.93, 1:01.64 – 400 м), след което напред излезе Юлия Кревсун от Украйна (600 м - 1:32.98). В крайна сметка двете станаха жертва на това тактическо бягане и отпаднаха за сметка на американката Пиърс (2:03.05) и Зинурова (2:03.44). Участничките във втората серия знаеха какъв резултат им е необходим за попадане във финала и заложиха на по-бързо темпо. През цялото време лидер бе Медоус, която спечели с 2:00.39 (29.20-59.75-1:30.62), следвана от Савинова с 2:00.95, бившата колежанска шампионка на САЩ Алисия Джонсън с 2:01.55 и изненадата Балчиюнайте от Литва с личен рекорд - 2:02.37. Елиза Кузма Пичионе (Ит) не стартира в сериите, а Ангелика Чихоцка (Пол)  бе дисквалифицирана. 
Присъствието на четири дебютантки във финала не предвещаваше силен резултат, но Джонсън наложи бързо темпо от самото начало (28.01-58.16), следвана от литовката и Медоус, докато Савинова и Пиърс предпочетоха да бъдат в края на групата. Медоус излезе на първа позиция 300 м преди края, а Джонсън започна да показва проблеми в стремежа си да се задържи за нея. На камбаната Савинова, по външния коридор, се придвижи до второ място и постепенно стопяваше изоставането спрямо британката (1:28.73). Накрая тя атакува и спечели първата титла за Русия в дисциплината. Не толкова куриозен факт при 7-те триумфа на Мария Мутола. Зад нея класиралите се от второ до пето място поставиха или национални или лични рекорди (двете американки). Представянето на Джонсън и Пиърс бе поредното доказателство за възхода на САЩ в бяганията на средни и дълги разстояния и при двата пола.
1. Мария Савинова (Рус)	1:58.26
2. Дженифър Медоус (Вбр)	1:58.43
3. Алисия Джонсън (САЩ)	1:59.60
4. Анна Пиърс (САЩ)		2:00.53
5. Егле Балчиюнайте (Лит)	2:01.37
6. Евгения Зинурова (Рус)	2:01.68

1500 м
Отново Етиопия, но не Бурка, а Гезахегне
Гелета Бурка завърши трета във Валенсия през 2008-а, но след скандала с рускините Елена Соболева и Юлия Фоменко и тяхната дисквалификация бе провъзгласена ретроспективно за шампионка. Сега Бурка бе фаворит №1 за победата и търсеше реванш за нещастието си на световното на открито в Берлин миналото лято, когато бе съборена от Наталия Родригес (Исп). В първата серия Гелета водеше през цялото време и спечели с 4:12.08. Ирен Джелагат бе бутната и падна, което й попречи да завърши по-напред от 6-о място. След протест от Кенийската делегация жури д’апел й даде място във финала. Във втората серия също имаше драма. 18-годишната Калкидан Гезахегне се чувстваше комфортно в средата на групата, но бе препъната от рускинята Золотова и падна на пистата. Бързо се съвзе и в оставащите 700 м не само стигна до лидерите, а и спечели бягането с 4:08.91. 
Във финала Джелегат водеше темпото (32.69-1:06.57-1:41.23) пред Бурка и европейската шампионка Алминова, Гезахегне и Ейдиш. Обиколките бяха по 33-35 секунди и редът не се промени докато до края оставаха 700 м. Тогава Бурка излезе начело, зад нея веднага застана по-младата й сънародничка, няколко крачки по-назад Джелагат и Ейдиш. Най-смелия ход направи Донъхю, която от последна позиция атакува и стигна до втора след Бурка (2:15.30-2:49.13-3:21.30-3:52.50). След тази рязка смяна на темпото американката не успя да продължи по подобаващ начин и бе изпреварена първо от Гезахегне, после и от Родригес, която дръпна напред точно преди камбаната. Но не за дълго – Бурка си върна първото място. На финалната права обаче Гезахегне се оказа с най-силен спринт и стана най-младата шампионка в историята на първенствата. Родригес размина в последния миг Бурка за сребърния медал. Двете американки направиха лични рекорди и в сериите и на финала.
1. Калкидан Гезахегне (Ет)	4:08.14
2. Наталия Родригес (Исп)	4:08.30
3. Гелета Бурка (Ет)		4:08.39
4. Силвия Ейдиш (Пол)		4:09.24
5. Ирен Джелагат (Кен)		4:09.57 
6. Ерин Донъхю (САЩ)		4:09.59	
7. Анна Алминова (Рус	)	4:09.81
8. Хелън Клитъроу (Вбр)	4:10.38
9. Сара Бауман (САЩ) 4:10.72, 10. Наталия Карейва (Блрс) 4:12.76

3000 м
Месерет Дефар – четири титли поред
Етиопия срещу Кения бе очакваният двубой в дисциплината. През сезона Месерет Дефар (8:24.46) и Сентайеху Еджигу (8:25.27) бяха с класа над останалите (над 8:40), но световната шампионка на 5000 м Вивиаун Черуйот и Силвия Кибет не можеха да бъдат подценявани. Еджигу спечели първата серия с 9:00.34, а единствената изненада бе отпадането на Елена Задорожная (Рус), която завърши 8-а с 9:09.52. От втората за финала се класираха общо 8 бегачки (4+4), като 10 „слезнаха” под 9 минути. Бяха поставени 5 лични рекорда. Португалката Аугусто премина първа и на 1000 и на 2000 м (2:57.71-5:56.16), но накрая Месерет пресече първа финалната линия с 8:48.23. От тази серия отпаднаха само 3, между тях румънката Бобочел с 8:54.08. 
Дефар обеща „нещо специално” за финала, но промени решението си за бързо темпо в последния момент и остави Аугусто да води. След „провала” в Берлин етиопките решиха да играят на сигурно в стремежа си за реванш спрямо Кения. Южноафриканката Калмер премина първа 1000 м за 3:11.83, а Аугусто по-късно си върна лидерството, повиши темпото и на 2000 м записа 6:03.73 (втори километър – 2:51.90). Тя бе начело докато Дефар реши да атакува две обиколки преди края с типичното си рязко ускорение.  Еджигу остана малко по-назад, а от останалите единствено Черуйот успя да реагира и после стигна до сребърния медал. „Не беше плавно състезание. В последните 1500 м имаше много бутане”, оплака се кенийката по-късно. Месерет спечели 4-та поредна титла в дисциплината – абсолютен рекорд (Габриела Сабо с три – 1995, 1997, 1999), макар времето й да бе по-слабо от първите шест постижения във втората серия.   

1.  Месерет Дефар (Ет)		8:51.17
2. Вивиан Черуйот (Кен)	8:51.85
3. Сентайеху Еджигу (Ет)	8:52.08
4. Силвия Кибет (Кен)		8:52.16
5. Алемиту Бекеле (Тур)	8:53.78
6. Сара Морейра (Пор)		8:55.34
7. Лайес Абдулаева (Азр)	8:57.59
8. Джесика Аугусто (Пор)	9:01.71
9. Рене Калмер (ЮАР) 9:04.11, 10. Дезирее Давила (САЩ) 9:07.24, 11. Лидия Хойецка (Пол) 9:07.80, 12. Адриен Херцог (Хол) 9:12.99