По традиция след всяко световно първенство се казва, че е най-доброто първенство досега. 13-ото издание на шампионатите на планетата в южнокорейския град Дегу наистина можеше да се обобщи този факт.Защо? Първо форматът на състезанията бе направен така, че от сериите до финала всяка надпревара бе невероятно интересна. По новите правила за предварителните кръгове, дори в спринтовете на 100, 200 и 400 м имаше само три бягания (с предварителни серии за най-слабите състезатели на 100 м), което превръщаше полуфиналите  (с по 24 участника в три серии) в истински битки за влизане на финал. Техническите съоръжения на стадиона красавец в Дегу бяха превъзходни за състезателите и публиката, която можеше да се наслади на зрелището и чрез два огромни HD-видеоекрана, които излъчваха кристална картина. Отборите бяха настанени в уникален жилищен комплекс с всички необходими удобства за тренировка, почивка и забавления. Навсякъде се чувстваше, че страната е водеща световна сила в производството и иновациите на модерна електронна техника, а телевизионното излъчване също бе на техническо ниво, непознато преди това първенство.

Домакините се бяха постарали и за промоцията на състезанието, като целият град бе подчинен на най-голямото спортно събитие на годината с реклами, билбордове и различни тематични украси, които да подсещат жителите и гостите на мегаполиса, че светът е дошъл в Дегу, благодарение на леката атлетика.

Безпрецедентна акция срещу използването на допинг бе проведена преди състезанието, като всеки атлет трябваше да даде проба за забранени вещества, за да има право да стартира.Така допинг пробите преди и след дисциплините бяха около 2000.

След като всичко за голям спектакъл бе готово, на сцената трябваше да се появят и запишат в историята и главните действащи лица – атлетите.

Статистически в едно световно първенство се излъчват по 47 шампиони, но винаги има по-малки и по-големи герой, въпреки че семейството на Царицата винаги е било демократично и всички са равнопоставени.

„Болтизацията” на световната атлетика бе факт и в Дегу, благодарение на мегазвездата Юсейн Болт. От кацането си в Корея до края на шампионата Болт бе в центъра на вниманието и дори не бе настанен в комплекса на атлетите, за да му се осигури необходимото спокойствие. Най-бързият човек на планетата първо потресе цялата световна спортна общност с фаул старта си на финала на 100 м. Дни по-късно спечели 200 м със резултат стандарт „Болт” – 19.40, а в последната дисциплина на състезанието постави световен рекорд заедно със съотборниците си в щафетата на 4х100 м – 39.04. Като прибавим и безкрайните му закачки и пози с телевизионните камери е трудно да се предвиди кога някой ще му вземе титлата „Шоумен” номер едно.

Короната на Болт на 100 м метра бе взета от съотборникът му Йохан Блейк, който също стана съавтор на световния рекорд на 4х100 м. Две седмици след световното Блейк за малко не му отне и световния рекорд на 200 м с феноменалното 19.26 сек. на „Диамантената лига” в Брюксел. В обобщение на „Болтманията” мъжкия спринт си остана територия на Ямайка с титлите на 100, 200 и 4х100 м.

При дамите имаше няколко запомнящи се имена. Първо крехката кенийка Вивиан Чериот стана единствената атлетка на първенството с две титли с победите си на 5 000 м и 10 000 м. Второ,спринтьорското трио Алисън Филикс, Кармелита Джетър и Вероника Кемпбъл-Браун (ВКБ) спечели общо10 медала от шампионата. Филикс бе шампионка на 200 м в три поредни първенства, а сега отстъпи титлата на ВКБ и бе изпреварена от Джетър. Преди това Филикс загуби на косъм и титлата на 400 м, като бе изпреварена от Аманте Монтшо. Но за компенсация стройната американка взе два златни медала на щафетите 4х100 и 4х400 м. Джетър стана най-бързата жена на шампионата с победата си на 100 м и прибави към урожая си злато от 4х100 м и сребро на 200 м, а ВКБ стана шампионка на 200 м, вицешампионка на 100 и 4х100  м. За забележителната тройка сме подготвили и специален материал.

Още две дами впечатлиха света в Дегу. Австралийката Сали Пиърсън „уби” конкуренцията на 100 м с пр. и дръзна да доближи световния рекорд на Йорданка Донкова (12.21) с космическите 12.28. Рускинята Мария Абакумова бе на педя от световния стандарт на копие и с 71.99 записа втория резултат в историята на дисциплината.

Сред другите топ постижения на световното бяха победния опит на мощната новозеландка Валери Адамс, която изравни рекорда на шампионатите с 21.24 в тласкането на гюле и здравото бягане над хърделите на Лашинда Димъс, спечелила титлата на 400 м пр. с 52.47 – трети резултат за всички времена.

Млади атлети също изгряха на голямата сцена за първи път. Кирани Джеймс на 19 години, Павел Войчеховски на 22 години, Дейвид Щорл и Крисчън Тейлър на 21 години спечелиха световните титли. Представителят на островната държава Гренада, с население едва 110 000 души, направи удивителен дебют при мъжете, като победи световния и олимпийски шампион на 400 м – Лашоун Мерит. Полякът Войчеховски бе най-малкият от 16-те финалисти на овчарски скок, но това не му попречи да ги надскочи. По същият сценарии се разви и финалът на гюле, където новакът Щорл настъпи здраво самочувствието на „старите пушки”, като ги победи до един. Американецът Крисчън Тейлър бе незабележим фаворит за титлата на троен скок, но не само я спечели, но постигна фантастичен резултат от 17.96 и измести от петото място във вечната ранглиста нашия Христо Марков (17.92). Постижението му е трето по сила сред всички мъжки резултати на шампионата след рекорда на 4х100 м и финалния резултат на Болт на 200 м. Шампионът на 100 м Блейк също нямаше навършени 22 години по време на състезанието, а най-бързият европеец Кристоф Льометър (2 медала от световното – на 200 и 4х100 м) е само на 21 години. На финала на 1500 м трима 22-годишни момчета ”попиляха” по-опитната гвардия от бегачи, въпреки че шампионът Асбел Кипроп е олимпийски първенец в дисциплината от 2008 г. Сред дамите шампионката на седмобой Татяна Чернова оглави по младост златните медалистки от новото поколение със своите 23 години.

Някой от старите лъвове не се предадоха. Най-възрастният шампион в Дегу бе японецът Коджи Мурофуши, които на 36 години спечели първата си световна титла на чук. 33-годишният Дуайт Филипс бе отписан от всички преди първенството, но със стартов номер 1111 спечели четвъртата си световна титла. Шампионът на 100 м от преди 8 години Ким Колинс достигна до два бронзови медала на 100 и 4х100 м.

Сред най-драматичните моменти на първенството бе участието на Мо Фара. Роденият в Сомалия англичанин бе разминат 10 метра преди финала на 10 000 м от етиопецът Ибрахим Джейлан, но спечели бягането на 5000 м и така завоюва в Дегу два медала в едни от най-трудните дисциплини. Другата голяма драма, след фаула старта на Болт и загубата на Фара, бе декласирането на световния рекордьор на 110 м пр. Дайрон Роблес. Кубинецът, заедно с Ксианг Лю и Дейвид Оливер, беше фаворит за титлата, но неволно бутна Лю, с което му попречи. Спечели, но бе дисквалифициран, а в крайна сметка златният медал отиде в Джейсън Ричардсън.

Трите големи сили на световното първенство бяха САЩ, Русия и Кения. Общо трите държави спечелиха около 1/3 от всички медали (41). Естествено кенийците бяха царете на средните и дългите бягания, като техни станаха двете титли на маратон при мъжете и жените – Абел Кируи и Една Киплагат, както и отборното класиране за Световната купа по маратон. Атлетът на 2010 г. Дейвид Рудиша спечели титлата на 800 м, а Езекил Кембой на 3000 м стипълчейз. Русия имаше масирано присъствие във всички видове дисциплини и спечели трите титли в спортното ходене чрез Валери Борчин (20 км), Олга Канискина (20 км) и Сергей Бакулин (50 км). Рускините взеха още скока на височина (Анна Чичерова), чука (Татяна Лисенко), копието (Абакумова), 800 м (Мария Савинова), 3000 м стипълчейз (Олга Зарипова) и седмобоя (Чернова). За повечето спринтьорски успехи на САЩ вече стана дума, но като прибавим титлите на скок височина на Джеси Уилиямс и на десетобой на Трей Харди, както и скока на дължина при жените на Бритни Рийз и Дженифър Баринджър-Симпсън на 1500 м, картината на най-силния атлетически отбор в света вече става пълна.

Ямайка е четвъртата атлетическа сила в света благодарение на феноменалния Болт и спринтьорските достижения на сънародниците му. Германия е пета с три титли от мъжките хвърляния – Хартинг на диск, Щорл на гюле и Де Зордо на копие.

Огромни държави като Бразилия и Китай спечелиха по 1 титла(Фабиана Мюрер – овчарски скок и Янфенг Ли – диск), а 62-членният отбор на Украйна – 1 титла (Олга Саладуха – троен скок) и 1 медал .

Българското участие и Балканите

Родната атлетическа група в Дегу бе съставена от 7 души. Благодарение на Ваня Стамболова и Ивет Лалова записахме два финала сред неописуемата конкуренция в спринтовите дисциплини. Първо, Ивет Лалова бе най-бързата в сериите на 100 м с отличните 11.10. След това преодоля тежкия полуфинал в тази дисциплина с 11.23 и на финала от първи коридор стана седма, като бе единствената европейка сред първите осем. В сериите на 200 м Лалова отново бе на ниво с 22.62, но този път късметът ѝ изневери в полуфинала. Ивет бяга в трети полуфинал и резултат от 22.84 щеше да й даде право на финал. За съжаление при насрещен вятър от 1.8 м/с, първите две места в серията бяха за най-добрите в последните години – двукратната олимпийска шампионка Вероника Кемпбъл-Браун (22.53) и трикратната световна шампионка Алисън Филикс (22.67), а Лалова не можа да завърши пълноценно бягането си и с 23.03 отпадна от финала.

Два часа по-късно, в същия ден (1 септември), бе финалът на 400 м пр. с участието на Ваня Стамболова. Тя регистрира най-силния си резултат в състезанието – 54.23, но той бе достатъчен само за шестото място. Варненката не бе доволна от постижението си, тъй като очакваше бягане близо до националния ѝ рекорд (53.68), което щеше да ѝ донесе бронзов медал. В сериите Ваня бяга без да се напряга за 55.29, а на полуфиналите спечели първа серия с 54.72.

Виктор Нинов се приближи плътно до личния си рекорд на скок височина (2.29) в квалификациите и ако не беше правил фаулове на 2.21, 2.25 и 2.28 (и трите височини ги преодоля от втори опит) щеше да е на финал.

Инна Ефтимова пробяга 100-те метра за 11.36 и остана на 0.02 сек. от полуфиналите. Венелина Венева преодоля 1.80 от първи опит, 1.85 от втори, 1.89 от първи опит и не се справи с 1.92, което я нареди на 21-во място в сумарното класиране на двете квалификационни групи на скок височина. Андриана Бънова записа 13.66 в най-добрия си скок на трите крачки и не преодоля квалификациите. Радослава Мавродиева също бе далеч от личния си рекорд на гюле и завърши с последен резултат от всички участнички – 15.76.

В сравнение със световните първенства през 2009 и 2005 г. България е по-напред в класирането по нации с двата финала на Стамболова и Лалова. Страната ни е на 51-во място със седем точки, заедно с отборите на Сърбия и домакините от Южна Корея. Нито една страна от Балканската атлетическа асоциация не успя да вземе медал, като Гърция и Турция са съответно на 36-то и 37-мо място с 8 точки, България и Сърбия на 51-во със 7 точки,  Румъния на 57-мо с 4 точки, а Молдова на 63-то с 2 точки. Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония наредиха имената си сред 200-те държави участвали в този най-голям спортен форум за 2011 г, без да отбележат някакви особени успехи.

Резултати и класиране на българските атлети в Дегу:

Ваня Стамболова                  400 м пр .  серии-55.29, п/ф–54.72, ф–54.23         6

Ивет Лалова                 100 м         серии -11.10, п/ф – 11.23, ф – 11.27    7

200 м                            серии – 22.62, п/ф – 23.03

Виктор Нинов              скок височина     квалификации –2.28                18

Венелина Венева                   скок височина    квалификации –1.89                21

Инна Ефтимова            100 м                            серии         – 11.36                            26

Андриана Бънова                  троен скок           квалификации – 13.66             26

Радослава Мавродиева           гюле                 квалификации – 15.76             25

Прокобата на корицата

Една от най-обсъжданите теми на световното първенство бе „Прокобата на корицата”. Всичко започна с първото издание на програмата на шампионата (27 август), която се разпространява сред зрителите на стадиона, журналистите и отборите. На корицата бе поставен олимпийският и световен шампион в овчарския скок – Стивън Хукър. Австралиецът се провали, като регистрира три неуспешни опита в квалификациите, а съвпадението направи впечатление на някой от наблюдателните журналисти.

През втория ден (28 август) се очакваше Юсейн Болт да триумфира на 100 м, а редакторите на програмата естествено сложиха „Светкавицата” на корицата в поза старт. Именно на старта Болт шокира света, като направи фаул и бе дисквалифициран. Второто съвпадение вече беше очебийно, но изненадите тепърва предстояха.

В понеделникът на 29 август световният рекордьор на 110 м с препятствия Дайрон Роблес украси корицата за един от най-очакваните финали на шампионата. В борба с Ксианг Лю и Джейсън Ричардсън, Роблес победи, но бе декласиран за бутане на Лю. Трето съвпадение вече отвори сериозно темата за „Прокобата на корицата”. Всички световни медии говореха за това, а дори новинарските гиганти Си Ен Ен и Би Би Си го съобщаваха. Любителите на паранормалните явления и мистериите потриваха доволно ръце, а всички чакаха с нетърпение кой ще се появи на „прокълнатата” корица.

На 30 август една от най-големите атлетки през последните години – Елена Исинбаева изгря на корицата на програмата. Красивата рускиня бе олимпийска шампионка и световна рекордьорка на овчарски скок, но преди две години загуби световната си титла. На финала в Дегу Исинбаева направи само един успешен опит на 4.65 и с това се класира на 6-то място, като поне завърши състезанието. За супер фаворитка като нея това бе един вид провал и нова победа за „прокобата”.

Петият ден от програмата на първенството бе само с една дисциплина – 20 км спортно ходене и логично на корицата се появи двукратната световна шампионка Олга Канискина. Крехката рускиня бе безапелационна и най-накрая прокобата бе победена.

Черната серия обаче продължи на шестия ден (1 септември), когато двукратната световна шампионка на троен скок Яргелис Савине се появи на корицата, а по-късно се контузи във финала на дисциплината си и завърши на 6-о място.

В седмия ден (2 септември) американските звезди на спринта Кармелита Джетър и Алисън Филикс бяха една до друга на корицата. Джетър вече беше станала шампионка на 100 м, а Филикс вицешампионка на 400 м и за четвърти път щеше да атакува титлата на 200 м. Двете американки бяха победени на финала от Вероника Кемпбъл-Браун.

Ден осми (3 септември) – програмата бе с лицето на фаворитката на 100 м с пр. Сали Пиърсън. Австралийката не само, че не се провали, но спечели с огромна преднина и доближи плътно до световния рекорд с 12.28 (12.21). Веднага след феноменалния ѝ финал, първият герой от корицата, Стивън Хукър ѝ подхвърли книжката с програмата, за да се види, че прокобата е победена.

В последният състезателен ден (4 септември) отново Юсейн Болт бе на корицата, вече като шампион на 200 м. Ямаецът показа най-доброто от себе си и заедно със съотборниците си подобри световния рекорд на 4х100 м.

Всъщност „Прокобата на корицата” показа колко интересен спорт е атлетиката, и че всякакви предварителни прогнози, фаворити и сметки са несигурни в жестоката конкуренция на едно световното първенство.

За името и града

Къде се проведе 13-ото световно първенство по лека атлетика? Отговорът е: в южнокорейския град Daegu. Първият прочит на името на български е Даегу, но се оказва, че това не е верният вариант. В някои вариации градът се изписва на английски като Taegu, a в българските атласи по география името е написано като Тегу. Така го произнасят и самите корейци с уговорката, че звукът „Д” и „Т” в корейския е почти еднакъв. Различното произношение на името породи полемика, а най-затруднени се оказаха коментаторите и журналистите, отразяващи световното първенство по лека атлетика. При справка в корейското посолство в София за окончателния вариант на името на български език бе избран Дегу.

Самият град е четвърти по население в Южна Корея след столицата Сеул, Пусан и Инчион. Има 2.5 милиона жители и се намира в югоизточната част на Корейския полуостров. Известно е, че първите заселници в региона са се появили около1500 години пр. н. е., а във вековете градът винаги е играл важна роля на транспортен възел между Сеул и Пусан. В днешни дни Дегу е съвременен град мегаполис и е един от символите на икономическата революция на Южна Корея. Известен е като родното място на световноизвестната марка „Самсунг”, която е един от основните спонсори на Международния олимпийски комитет,  ИААФ, турнирите от „Диамантената лига” и футболния клуб от английската висша лига „Челси”.

Архитектурата на града е типична за азиатски мегаполис с огромни масивни сгради и небостъргачи, мостове, петлентови магистрали, широки улици, както и симпатични малки тесни улички , където властват местните марки автомобили „Хюндай” и „Киа”. Изградена е супер модерна железопътна и метро структура.

Едно от  архитектурните чудеса на града е стадиона „Дегу”, който е построен за 265 милиона американски долара през 2001 г. Красивото съоръжение е най-големият стадион в Южна Корея и е завършен във връзка със Световната купа по футбол през 2002 г. Тогава на него се играят 4 срещи от световното първенство – Дания – Сенегал (1-1), Словения – Южна Африка (0-1), Южна Корея и САЩ (1-1) и двубоят за третото място Южна Корея – Турция (2-3).

Стадионът „Дегу” има капацитет приблизително 66 000 души и през 2003 приема и атлетическите стартове от лятната Универсиада. По време на състезанията от световното първенство по лека атлетика повече от 440 000 зрители бяха на стадиона в осемте дни от програмата на събитието, а над 1 милион наблюдаваха надпреварите по маратон и спортно ходене, които се проведоха в центъра на града.

Иначе корейците са луди фенове на бейзбола. Има няколко лиги в различните възрастови групи, които играят срещите си всеки ден с изключение на понеделник. Но в периода 27 август – 4 септември Дегу беше в плен на Царицата на спортовете.

[button url=“https://www.atletikabg.com/?p=1129″ style=“red“ open_type=“self“] Спечели със списание АТЛЕТИКА и FACEBOOK [/button]