От новия брой: Олимпийски шампиони – ЙОРДАНКА ДОНКОВА

Олимпийските игри в Токио ще се проведат с година отлагане при извънредни мерки за сигурност поради пандемията от коронавирус. Новият брой на списание „Атлетика“ припомня шампионите на България в леката атлетика на най-значимия спортен форум.

Текстовете са от книгата на Владимир Памуков и Тодор Шабански – „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“. Днес ще ви представим една от най-силните препятственички в света за всички времена Йорданка Донкова и нейния олимпийски връх.

Йорданка Донкова – Стрела над препятствията

Световна рекордьорка с резултат, който остава начело в ранглистите на 100 м с препятствия повече от четвърт век. Трикратна европейска шампионка в зала и притежателка на всички възможни медали от континентални първенства на открито. Първата и единствена българка с победа в крайното генерално класиране на престижната „Мобил Гран при“ верига в атлетиката. Олимпийска шампионка от Сеул 1988 и носителка на бронз от игрите Барселона 1992. Това е Йорданка Донкова – една излъчваща свръх енергия българка и доминирала в бягането на 100 метра хърдели през 80-те години на миналия век.

Как се става най-добрият състезател в света по бягане с препятствия? Йорданка Донкова дава отговора с усмивка „Само като преодолееш всички препятствия пред себе си“.

На петия си рожден ден тя преживява тежък инцидент. Докато черпи с бонбони, бърка във водата на домашния кладенец и при автоматичното включване на помпата губи 3 пръста на дясната си ръка. Злополуката и тежките последствия обаче не я отчайват. Напротив – захваща се със спорта с удвоени сили и амбиции. Активната й състезателна кариера продължава четвърт век. От 1971 до 1996 година тя е на пистата, изминавайки пътя с всичките му препятствия от прашните селски улици на Горни Богров до елита на световния спорт и олимпийския връх.

Когато Йорданка е дете, прекарва по цял ден в игри по улици, площадки или просто по полето. Родената на 28 септември 1961 г. шампионка разказва: „Тогава в нашето малко село имаше плуване, имаше басейн с минерална вода, която сега тече в нищото, тъй като вече басейнът не съществува. Имаше колоездене, конна езда, лека атлетика… Записваш се на колоездене, чупиш колелото, гонят те и се преместваш на басейна. Всяко дете се занимаваше с някакъв спорт…“

Донкова тръгва във вярната посока на спортния кръстопът с избор на своята бъдеща дисциплина. Заслугата е на младия тогава треньор Георги Димитров, работещ по същото време в Горни Богров. „Той просто дойде, събра децата, сред които бях и аз разбира се, и така започнах да тренирам,“ спомня си Донкова. 

Макар да бяга 100 м гладко за 11.27 сек, коронната й дисциплина е 100 метра с препятствия, в която 5 пъти се справя със световния рекорд. През 1981-а дебютно „слиза“ под 13 секунди, а година по-късно вече бяга под 12.50 сек.

По политически причини губи шанса си за първо олимпийско злато

Конкуренцията е наясно – не само е изгряла нова звезда в дисциплината, но и се е появила фаворитката за олимпийско злато в Лос Анжелис. Уви, тези прогнози се разпадат тотално, след като страните от Източния блок  бойкотират игрите през 1984-та. Политическото решение лишава Донкова от шанс за злато. Преди това, още на първата си олимпиада в Москва през 1980-а, младата българка достига до полуфинал с резултат 13.39 сек.

От 1985 година Донкова налага диктат в бягането на 100 м с препятствия на големи форуми. Тя става първата и единствена българка с крайна генерална победа в новоучредената елитна верига от стартове „Мобил Гран при“. Изумява света със страхотен стил и световни рекорди. Те са пет, първият от които е изравнено най-добро постижение на планетата.

Най-шокиращи са събитията през август 1986-а, когато Донкова просто „взривява“ дисциплината. На 13 август тя успява да изравни световния рекорд по време на състезание в София. Четири дни по-късно на Гран при турнир в Кьолн българката подобрява рекорда два пъти и то само за 44 минути – първо 12.34 сек и след това 12.29 сек. И двете бягания са при пълно безветрие, а и до днес треньорът и Георги Димитров твърди, че дори при слаб попътен вятър тогава светът е щял да види първото в историята бягане под „космическата“ граница 12 секунди в хърделите при дамите …

Десетина дни след този рекорден бум Донкова ликува със злато на европейското в Щутгарт с 12.38 секунди, а на 7 септември в Любляна отново подобрява собственото си върхово постижение – 12.26 сек. Година по-късно на турнир в Стара Загора идва фамозното постижение 12.21 сек! Резултат, който остава световен рекорд в продължение на 28 години! Светът е изумен от „българската стрела“, както медиите кръщават атлетката тогава.

Тя имаше уникални вродени качества – доверява Георги Димитров, с когото голямата шампионка работи през цялата си 25-годишна кариера. – Беше с брилянтна техника и много точно поддържан ритъм. Просто летеше над хърделите! Държеше абсолютната линия и не променяше височината от първото до десетото препятствие. Беше много дисциплинирана и изпълнителна. Мотивирана за тежки тренировки с различни допълнителни препятствия и утежнения, за да може да й е по-леко в същинските бягания. Много наблягахме на изпипването на детайлите в тренировките и на възстановяването.“  

Става шампионка в Сеул със смазващо превъзходство

Донкова заминава на олимпиадата Сеул 1988 като абсолютен фаворит в дисциплината. След бойкотите в Москва и Лос Анжелис, сега за първи път от 12 години всички най-добри в света са на линия. И мнозина в този елит са жадни за златото. Но то е запазено за най-бързата. За феноменалната Донкова, която преодолява осминафинала с лекота, а на четвъртфинала показва на какво е способна, като отнася и олимпийския рекорд с 12.47 сек. Нашумялата Людмила Нарожиленко-Енквист (СССР) й диша прахта с 12.62 сек. В полуфиналите българката пак регистрира първо време, а там отпадат и трите американки – Лавона Мартин, Гейл Дивърс, Джаки Хъмфри, плюс Нарожиленко-Енквист… Във финала Донкова е неудържима, като с 12.38 сек подобрява отново олимпийския рекорд и финишира далеч пред другите. Втората Глория Зиберт (ГДР) изостава на цели 31 стотни след шампионката.

Четири години по-късно, на третата си олимпиада Барселона 1992, Донкова отново реди победи в сериите до полуфинала, където остава втора – на 6 стотни след  Лавона Мартин (САЩ). Финалът е изключително оспорван, като българката финишира трета – само на 6 стотни от златото и на 1 стотна от среброто.

В дългогодишната си кариера Донкова отвоюва общо 16 медала от големи първенства. Пет пъти е бягала под 12.30 сек на 100 метра с препятствия и 14 пъти под 12.40 сек.

Донкова (вдясно) със Стефка Костадинова

След олимпиадата в Сеул двамата с наставника си Георги Димитров получават умопомрачителна оферта отвъд Океана. Прочутият треньор Боб Кърси ги моли веднага да се пренесат да тренират и живеят в САЩ, за да могат да подготвят в хърделите съпругата му Джеки Джойнър-Кърси, световна рекордьорка в седмобоя. Донкова и Димитров обаче отказват и не напускат България. 

След като окачи шпайковете, Йорданка остана някак встрани от суетата и житейската глъчка. „Аз съм щастлив човек – доверява тя. – Радвам се на семейството ми. Да, останах вярна на себе си, не мога да вървя по течението, само защото така трябва. Никога не съм държала да бъда в светлината на прожекторите. Такава съм… Не съм се притеснявала и за моя световен рекорд. Нека леката атлетика се развива и той да бъде подобряван. Яд ме е само, че не го направи българка.“

Донкова твърди, че днешните атлетки не наблягат достатъчно на техниката: „Те си мислят, че като станат бързи и силни, са готови. Освен това, много важна е и психиката. Особено пък сега, когато вече нямат право дори на един фаулстарт. Аз не съм правила фаулстарт никога. И реакцията на старта ми беше една от най-бързите. Искрено се надявам в тази дисциплина световният рекорд един ден отново да бъде български.“

Донкова е определена за „Спортист № 1 на България“ за 1986 година заедно с Асен Златев. Тогава, заради многото големи шампиони, се взема решение анкетата да излъчи десетка и при жените, и при мъжете. При ремонта на стадион „Берое“ през 2013-а парче тартан от легендарният пети коридор, на който Йорданка Донкова постави световния си рекорд, бе демонтирано и влезе в музея на Стара Загора. Шампионката е обявена за Почетен гражданин на София.

Йорданка Донкова – атлетката, която извиси спринта над препятствията  на космически висини.

Текст: Владимир Памуков и Тодор Шабански, снимки: списание „Атлетика“, БОК, Бончук Андонов

Повече в новия брой на списание „Атлетика“

Share Button