От новия брой: Олимпийски шампиони – ХРИСТО МАРКОВ

Олимпийските игри в Токио ще се проведат с година отлагане при извънредни мерки за сигурност поради пандемията от коронавирус. Новият брой на списание „Атлетика“ припомня шампионите на България в леката атлетика на най-значимия спортен форум.

Текстовете са от книгата на Владимир Памуков и Тодор Шабански – „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“. Единственият олимпийския шампион на България при мъжете е Христо Марков. Как спечели олимпийската титла Христо четете в следващите редове.

Мощният стил и дългата коса на българина бяха негова запазена марка

Христо Марков – Белият гълъб

Царицата на спортовете откри своя български рицар Христо Марков на игрите Сеул 1988. Той е единственият българин олимпийски шампион при мъжете в леката атлетика. Наред с това притежава  всички възможни титли и европейския рекорд в тройния скок. Имаше също щастието да ликува и с още едно олимпийско злато, но вече като треньор на Тереза Маринова на игрите  Сидни 2000.  Неговият уникален стил и днес се изучава и копира в сектора от най-добрите на планетата.

Като дете по цял бягах по горите и прашните полета – връща се към началото на своята история Христо Марков. – Много обичах да спортувам. Бях палав, деен, не се спирах. В спортното училище в Русе обаче в шести клас ме заболяха коленете. Имаше прегледи и дори по препоръка на „експерти“ решиха, че трябва да ме освободят. Мотивите им бяха, че дете с подобни оплаквания няма как да издържи в бъдеще на големите натоварвания в елитния спорт. Тогава треньорът Чавдар Чендов се застъпи за мен, залагайки едва ли не работата си. Той гарантира пред ръководството, че ще завоювам медали. Така драматично продължих с леката атлетика“.

Христо е христоматиен пример за ефективността на системата със спортните училища в България. Роден на 27 януари 1965 г, той има късмета да попадне в едно от най-добрите по това време – „Майор Атанас Узунов“ в Русе, създало плеяда звезди не само в любимата му атлетика, но и в борбата, волейбола, вдигането на тежести, шахмата, стрелбата, баскетбола… Там, в години на невероятна еуфория, на иновации и благородна надпревара за успехи сред специалистите, Христо има и късмета да срещне един от корифеите в треньорската професия – Чавдар Чендов.

Именно решителността и далновидността на специалиста дарява на България и на света феноменален атлет. При това в една от най-трудните и тежки като натоварвания и тренировки дисциплини. Тандемът Чендов–Марков прави чудеса, поставя нови маркери и коти в атлетиката.

Чендини ме откри, създаде и шлифова като спортист – признава Христо. – Той ми бе като втори баща и на него дължа всичко в спорта. Беше уникален човек с много интересни виждания не само за атлетиката, но и за живота. Имаше точно око и като рентген преценяваше всеки – от какво се нуждае и какво следва да подобри, да надгради. Непрекъснато търсеше различното, нестандартното, но ефективното. Обичаше да опростява нещата – да ги прави семпли и разбираеми. Предаде го и на мен. Научи ме да опростявам нещата въобще в живота и по този начин да ги превръщам в постижими.  От него разбрах, че е безценно да си щастлив с това, от което имаш нужда. А този подход към действителността си е цяло изкуство в днешния живот.

Талантът на Марков, знанията на Чендов плюс многото труд и амбиция на двамата бързо дават резултат. Христо прави мощен пробив в елита. През пролетта на 1985-а светът вижда в пълен блясък новата звезда в сектора за троен скок. Атрактивният и мощен до взривоопасност Марков печели титла на Световните игри в Париж, обявени по-късно за основоположни на шампионатите на планетата в зала. Рейдът продължава със злато и на европейското под покрив в Атина. На следващата година непоколебимият българин отнася и конкуренцията на европейското на открито в Щутгарт. Златната серия продължава с триумф на едно от най-паметните световни първенства на Царицата – Рим 1987.

Скача 10 пъти над 18 метра, но с микроскопични фаулове

През същата година той подобрява европейския рекорд със 17.92 метра, оставайки само на 5 см от световния рекорд тогава. В кариерата си Марков има поне 10 опита над 18 метра, но за жалост с микроскопични фалове. „На един шампионат направих пет опита над 18 метра като всички бяха с фаул между 1 милиметър  и 1 сантиметър. И дори съдиите се ядосваха…“, твърди Христо.

Междувременно през 1985-а ефектният български скачач, чиято дълга къдрава коса наподобява на медии и фенове лъвска грива, прибавя във визитката си и още един европейски рекорд. Прави го сякаш „за разнообразие“  в … скока дължина в зала –  8.23 метра, изравнявайки постижението на легендата Игор Тер-Ованесян (СССР) от 1966 г.

В мелницата на големите победи и рекорди идва ред на олимпиадата Сеул 1988. Куриозно обаче Марков за малко да пропусне участие в тези игри заради престараване на родната федерация в изискванията. С цел максимално стимулиране на националите, нормативите за участие в Сеул са силно завишени и несъобразени с това, че атлетите ни трябва да са във върхова форма на игрите, а не в подготовката. В крайна сметка обаче всичко завършва благоразумно и благополучно. 

Така на олимпиадата в южнокорейската столица Христо стъпва в сектора с реномето на властелин в дисциплината, притежаващ световната и европейската титла. Очакванията са големи, но и… потенциалът му е неограничен. Шампионът на планетата е готов на всичко, за да грабне и олимпийското златото. За беда точно тогава е силно притеснен от здравословен проблем.

„Появиха ми се екземи по стъпалата на краката и по дланите – припомня си с кисела гримаса Христо. – Може да е било от тайпинга, който правих тогава, защото с отлепването на лентите падаше и повърхностен слой кожа. А може да било просто от стрес или от свръхнапрежение, защото веднага след олимпиадата този проблем изчезна.

Марков преминава без проблем квалификациите – покрит норматив с 16.91 метра във втория опит и осигурено място във финала. Решителният ден обаче не започва по най-добрия начин. Дори напротив. „Точно тази сутрин се разчу за допинг обвиненията към нашите щангисти – разказва Христо. – Напрежението в българския стан беше ужасно и едва ли не всеки правеше предположения. Повечето от тях – песимистични. Исках да се скрия, да се отделя от шумотевицата и за това с треньора се измъкнахме рано-рано от олимпийското село към стадиона.“

Покорява Олимп от първия опит

Финалът в дисциплината започва гръмко – с олимпийски рекорд на руснака Александър Коваленко – 17.42 м. След него в сектора за своя първи опит излиза Христо Марков. Преди да се засили на пътеката, до трапа за отскок каца бял гълъб. Стои няколко секунди и отлита, за да даде път за шампионския опит на българина. И той взривява 80 000 на трибуните. Нов олимпийски рекорд – 17.61 метра и така радостта на Коваленко трае само няколко минути. Този опит просто зашеметява конкуренцията! Съперниците така и не преодоляват шока и не намират отговор на убийствените 3 крачки на българския диктатор в сектора. И така триумфално Христо Марков изковава единственото липсващо му злато  от големите форуми.

Помня всичко с подробности – откровен е приземилият се на Олимп скачач. – Секунда по секунда какво се е случило – подготовките, засилките, скоковете, реакциите… Както и белия гълъб на пътеката, който бе като някаква приказно знамение за мен.“

В родината триумфите му се приемат еуфорично и неслучайно медиите го коронясват през 1987 и 1988 година за „Спортист №1 на България“.

Специалистите и до днес изтъкват уникалния мощен стил на българската звезда. Световният рекордьор Едуардс (Великобритания) признава, че се учил на техника чрез видеоклипове от скоковете на родния шампион. „Джонатан дойде лично да ме поздрави след титлата на Тереза в Сидни – доверява Христо. – Тройният скок е ужасно трудна дисциплина, може би най-тежката в атлетиката. На първа крачка натоварването върху човешкото тяло достига 1.8 тона моментно усилие. А за да стъпиш на олимпийския връх, трябва да предвидиш и сбъднеш всичко в точно определен ден, час, дори минута. Също и да предвидиш събитията до най-малките детайли. Всичко да е на топ ниво – физически, психически, тактически. Изобщо управлението на спортната форма е ключово. Това е голямата тънкост в елитния спорт“.

Христо единствен в българската атлетика печели олимпийски титли и като състезател, и като треньор. Също и единствен световен шампион и на открито, и в зала при мъжете.

Христо с Тереза Маринова, която също става олимпийска шампионка на троен скок под негово ръководство

Игрите в Сеул се оказват пикът в кариерата на Марков. Поредица контузии нарушават подготовката му и пречат да поддържа и развива огромния си потенциал. След 1988-а той записва само един сребърен медал от европейското Сплит 1990. На олимпиадата Барселона 1992 е далеч от познатия си мощен и резултатен стил. В квалификациите прави два фаула, а в третия си последен опит скача твърде скромните за неговата класа 16.46 м и не намира място във финала.

Започналият реално разпад на елитния ни спорт след демократичните промени повлияват силно на неговата подготовка. Видимо  му липсват старата мотивация и гладът за отличията, които той вече има в колекцията. Разбира го на игрите в каталунската столица и решава да спре, защото огромна фигура като него няма място в миманса.

Марков се отдава на треньорската професия и предава на младите наученото от учителя Чендов, който  за жалост си отива едва на 44 години от този свят през 1997-а. Но, подобно на него, и супершампионът попада на нешлифован диамант, който моделира до златен олимпийски блясък. В Сидни 2000 като треньор Марков изпитва отново щастието да стъпи на Олимп заради триумфа на своята възпитаничка Тереза Маринова! 

          „Има нещо куриозно, защото Тереза стана шампионка на същата дата – 24 септември, на същата възраст – 23 години, в същата дисциплина и също с първия си опит…“, отбелязва Маркони, както мнозина приятели наричат шампионът от Сеул.

Впоследствие Христо опитва много нови предизвикателства. В Русе е кондиционен треньор на футболен отбор във времената, в които никой тим у нас няма такъв тип специалист. Затова и играчите го посрещат с недоверие – много не им се бяга, но скоро усещат ползата. И в крайна сметка сами го молят да правят всяка сутрин крос в парка и да работят индивидуално с него. По-късно 4 години тренира в Катар местните атлетически национали. Предприема и друга авантюра – политическа. Избран е за депутат в 39-ото Народно събрание на България, но бързо напуска политиката разочарован. „Искаш, знаеш и можеш да помогнеш на хората, но системата реално не ти позволява поради какви ли не причини“ – така обяснява оттеглянето си той.

После се впуска в ново приключение. Открива „своя земен Рай“ в животновъдството, близо до природата. Създава и ръководи ферма, в която се отглеждат над 300 овце и крави в полите на Рила. „Имах нужда от подобно нещо след 40 години в спорта – споделя Христо. – Явно съм търсил нещо подобно след безброй пътувания, състезания, емоции, голямо напрежение и натоварвания. Чувствах се отлично. Здравословен живот, спокоен, тих, далеч от житейската глъч и шум… Но и тази авантюра приключи. Покрай добрите животинки се намериха лоши хора… “

Онези, които го познават добре, са наясно – въпрос на време е атлет №1 на България да приеме ново предизвикателство…

Христо Марков – един от най-великите в историята на световната атлетика.  

Текст: Владимир Памуков и Тодор Шабански, снимки: списание „Атлетика“, БОК, Бончук Андонов

Повече в новия брой на списание „Атлетика“

Share Button