Успели атлети: Валентин Видев – От овчарския скок до успешния бизнес


Атлетиката е океан от хиляди човешки съдби, които се преплитат на стадиона. Много от топ-атлетите прехвърлят качествата, помогнали им да успеят в спорта, като упоритост, постоянство, самодисциплина и воля в житейските надпревари, които също изискват много усилия, за да вървиш нагоре.

Продължаваме рубриката „Успели атлети“ с Валентин Видев, който е в топ 10 на България в най-сложната атлетическа дисциплина овчарския скок и то 30 години, след като е прекратил състезателната си дейност. Днес Видев е един от успешните български предприемачи, който дава десетки работни места, а продукцията, която произвежда се изнася за повече от 20 страни.

България – световна сила в овчарския скок

Осемдесетте години на миналия век. Българска атлетика е в златния си период, а вътрешната конкуренция по дисциплини е убийствена навсякъде. Един от примерите е ранглистата на България в овчарския скок за мъже през 1985-а година с 16 атлети с резултат 5.10 или повече. Начело на тази класация с 5.75 е легендарният Атанас Търев, който през същата година печели европейската титла в зала в Мадрид. Втори в ранглистата е героя на нашия разказ – Валентин Видев с 5.65 – най-силното постижение в кариерата му, което все още стои на седмо място във вечната ранглиста на България. През същата 1985-а година седем българи постигат 5.50 или повече в дисциплината, а само супер силите СССР и САЩ могат да се сравняват с нас. Годината е емблематична и за световния овчарския скок с това, че Сергей Бубка става първия човек покорил 6.00.

Силната група на пловдивските скачачи,
които тренират при Констадин Ковачев

Атанас Търев и Валентин Видев са продукт на силната група на Константин Ковачев в „Тракия“ – Пловдив, а „овчарите“ от другите школи, най-вече Варна и София също имат амбиции за добри класирания. Наближават световното първенство в Рим 1987 и олимпийски игри в Сеул 1988. Борбата за квоти е жестока, а България отива на тези състезания с почти пълни отбори. На националния шампионат през 1987-а година Видев е пети в овчарския скок с…. 5.50. Светът на атлетиката не помни такъв национален шампионат, а на световното в Рим трима българи там са във финалната осмица: 5-и (Николай Николов) с 5.70, 7-и (Делко Лесев) – 5.60 и 8-и (Атанас Търев) – 5.60.

Най-сериозният успех на Валентин Видев е балканската титла за юноши през 1981-а, но в тежката вътрешна конкуренция той не успява да класира за голямо състезание при мъжете, въпреки че има три сезона с резултати 5.50 и повече. Видев посвещава 15 години на атлетиката, а с личния си рекорд остава в историята на лека атлетика в България. След края на кариерата си той вече е предприемач. Печеливш бизнес модел не се прави лесно в преходния икономически строй, когато България преминава от планово към пазарно стопанство. Видев прави пробив в тази икономическа среда и по-късно помага на много от бившите си колеги атлети да проходят в различни бизнес проекти. Успешните атлетите от овчарския скок намират своето място и в бизнеса. Но да се върнем към спортните години.

Въведение в спорта, атлетиката и овчарския скок

Валентин Видев е роден на 20 януари 1963-а г. в Пловдив. Там започва да се занимава и с различни спортове в началните класове. „Наш съсед в блока бе Иван Бобеков победител на обилколката на България по колоездене през 1962-а и 1966-а г. Той ме насърчаваше да се занимавам със спорт. Хващаме за ръка и ме водеше да спортувам.“ – спомня си за тези времена Валентин. – „Започнах с хандбал, когато бях на 11-12 години. После играх волейбол. След това записах баскетбол, които стана любимия ми спорт и стигнах до капитан на отбора на „Марица“ при момчетата. За съжаление закриха този отбор, но това пък ми откри пътя към атлетиката. И отново Бобеков ме заведе при приятеля си Георги Коларов, който бе треньор в скоковете. Аз веднага се запалих по овчарския скок, а Коларов имаше подход към децата, които тренираше.“.

          Още като юноша младша възраст Видев показва таланта си. На 16-години постига 4.30, а на 17 достига до 4.80. С прогреса си вече е прехвърен към елитната група на Константин Ковачев, където тренира рекодьорът на България Атанас Търев. „В тази група цареше страхотна атмосфера. Имаше няколко момчета с рекорди над 5 метра на овчарски скок.“ – казва Видев. „Всички си помагахме. По-младите носеха прътовете на по-възрастните и опитни скачачи. Имахме респект и уважение към успехите на всеки и взаимно се надъхвахме.“

Видев на състезание в зала „Фестивална“ с екипа на „Левски – Спартак“

Самият Видев напредва бързо в скока и през 1981-а г. за първи преминава 5 метра. Същата година в Плевен има балкански шампионат за юноши и девойки. Валентин печели балканската титла с 5.10 – нов рекорд на шампионатите. Селектиран е за българския отбор на международния турнир за юноши „Дружба“  и скача 4.90 – постижение колкото на победителя – бъдещият властелин в сектора – Сергей Бубка.

Назначен е и на заплата в „Тракия“. На следващата 1982-а г. достига до 5.30 – шести резултат в света за годината при юношите. Същата година влиза в казармата. Изпратен е на служба на границата за кратко, после влиза в спортната рота на ЦСКА, но по-късно се връща в Пловдив. Видев пропуска 1983-а г. заради контузия, но продължава с подобряване на личния си рекорд през 1984-а, когато завършва с 5.40.

Най-силното състезание в кариера му е на 20 юли 1985-а в Стара Загора. „Спомням си, че състезанието на овчарски скок продължи дълго“ – връща историята Видев. – „Там постигнах личния си рекорд от 5.65, но на стадиона нямаше осветление и се стъмни. Колегите докараха автомобилите си, а аз моя „Трабант“ и осветихме сектора. Това бе първи резултат в света в групата за младежи под 23 години. Тогава от ИААФ бяха организирали и световно първенство за тази възраст.

Същата година Видев се жени в София и вече тренира в „Левски-Спартак“ – София, а негови треньори са Миладин Първанов и Христо Христов-Джипа.

Вече споменахме за тази 1985-а, когато седем българи постигат над 5.50. Следващата 1986-а е дори още по-силна за българския овчарски скок с 8 атлети над 5.50 и 15 над 5.20. Видев също започва с добър резултат – 5.30 на контролно състезание извън класирането, но чупи крак и с това си отиват и надеждите за участия в международни турнири и шампионати.

Следващите две години са най-силните в историята на българската атлетика, а Валентин се завръща с 5.50 през 1987-а и 5.60 през 1988-а. Тогава е времето на Атанас Търев, Николай Николов и Делко Лесев, както и дузина други отлични „овчари“, които се стремят към националния отбор. България е световна сила в овчарския скок. Видев остава още две години в атлетиката – 1989 (5.40) и 1990 (5.30), но след това влиза с летящ старт в бизнеса.

Валентин Видев в дома си през декември 2020-а с част от спечелените отличия от спортните години, които посвещава на овчарския скок

Старт и успехи в ново поприще

Обстановката в България вече е различна след падането на комунистическия режим през 1989-а година и Валентин Видев е един от първите, които се възползват от възможностите на частните инициативи.

Веднага щом завърших спортната си кариера през 1990-а стартирах с търговия с цветни метали.“ – споделя за тези времена бившия атлет. –„Фирмата ми сключи договор с „Кремиковци“. Пътувах няколко пъти до най-големите фирми в Германия и там също успяхме да спечелим доверието на клиентите след упоритост, която ми бе останала от спорта. Първоначално ме подцениха, но бях упорит и отново се срещнах с германските партньори. Исках да работя само на най-високо ниво. В движение се научих на етикет и протокол при срещите с чужденците. Всичко вървеше много добре. Изградих много сериозна фирма, която бе номер едно в България. Някои от бившите ми колеги като Николай Николов ми помагаха много и се включиха в развитието й по територията на цялата страна. Бизнесът с метали, обаче криеше много рискове и напрежение. Реших да сменя предмета на дейност.“

Така през 1995-а г. Видев пренастройва бизнеса си към хранително-вкусовата промишленост и купува консервена фабрика в близост до Слънчев бряг, която днес вече е една от най-престижните в България, Европа и дори през океана. Утвърждава като стабилна и с реноме в своята 25-годишна история.

Бизнесът е като спорта.“ – разкрива успеха Видев. „Нищо не се дава даром и за да успееш трябва да мине време. Първият ми бизнес беше печеливш, но много стресов. След това започнах отново, почти от нула, и пак ми трябваше време за израстване. Конкуренцията също е голяма и оцелява този, койо най-много се е трудил и предлага най-доброто. Същото като в спорта, за да напреднеш трябва да вложиш много труд. Друг път няма. Днес изнасяме продукция за над 20 страни. От 1995-а до 2007-а изнасяхме консерви за всички руски общости по света в Германия, САЩ, Канада и Израел. След 2007-а България стана член на Европейския съюз, което ни отвори нови пазари. Сега работиме за една от най-големите вериги хранителни магазини в България. Имаме 50 души постоянен персонал. Някои от тях работят във фирмата повече от 20 години. Извънредното положение породено с здравната криза от коронавируса не ни засегна. Храната винаги е актуална.

Личният живот е свързан с атлетиката

Атлетиката и спорта съпътстват Валентин и в личния му живот. Видев се жени през 1985-а година за Лиляна Монева – атлетка в скока на височина с личен рекорд 1.83. Именно заради нея той пристига да живее и тренира в София, като тя е в ЦСКА, а той в „Левски – Спартак“.

Първата съпруга на Валентин – Лиляна Видева е отличена от Европейската атлетика с грамота за една от най-добрите треньорки по атлетика на континента

Негов кум става Антон Паскалев, който също е овчарски скачач от българския елит с 5.60 и негов съотборник в „Левски“. Един от големите му съперници в сектора в България – варненецът Николай Николов (единственият атлет побеждавал Сергей Бубка в най-силните му години) става най-добрият приятел и бизнес партньор, а Видев кумова на неговата сватба. Повечето приятели на Валентин също са от спорта и атлетиката.

Голямата дъщеря на Видев – Валерия е популярна спортна журналистка – едно от лицата на Нова телевизия

През 1993-а заедно Лиляна вече са родители на момиче – Валерия, която се ражда на 9 август. Лиляна Видева започва треньорска кариера в ЦСКА, която я прави най-успешната жена треньорка в леката атлетика в България благодарение на успехите на Петър Дачев – световен шампион за юноши през 1998-а и европейски шампион за мъже през 2000-а г. в скока на дължина. Лиляна продължава да гони високи резултати и постига отново успехи с Мирела Демирева в началото на кариерата й (вицешампионка на света на скок височина за девойки през 2008-а година).

Валентин отделя времето си между Пловдив и фабриката до Бургас, а  Лиляна се посвещава напълно на треньорската кариера в София, което води до раздяла на семейството. Той отново се жени за Вилиана Илиева, която също е бивша атлетка в дисциплините 200 м и 400 м, и активно помага в работата му. От нея Видев също има дъщеря – София, която се ражда през 2003-а година.

Валентин Видев и съпругата му Вилиана

И двете му дъщери също се пробват в атлетиката за кратко и са добри приятелки. Валерия тренира скока на височина при майка си и достига до 1.45, но се отказва рано и става едно лицата на спорта в БНТ, а днес работи в спортния отдел на Нова Телевизия. Едва на 23 години Валерия отразява олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016-а, а по-късно световните и европейски шампионати по лека атлетика през 2017-а и 2018-а. София тренира атлетика при Ива Пранджева като дете, но в момента набляга на учението, за да завърши училище.

Лиляна е пълна професионалистка в треньорската професия и прави всичко със сърце.“ – разказва Видев. – „Дори като състезателка не беше толкова отдадена, колкото треньор.“

Валентин с двете си дъщери – София (вляво) и Валерия

За децата си Валентин споделя: „Валерия е израстнала с нас във фабриката на морето през лятото. А сега като телевизионна водеща има много фенове там. Тя от дете беше много контактна. Рожденните й дни бяха като сватби. Дори на една Нова година във Варна взе микрофона на известния водещ Миодраг Иванов и изнесе реч, а бе едва на 6-7 годинки. София е умерена, но двете са големи приятелки и много сладки, като се съберат. Разликата им е 10 години, но София е по-висока и е много смешно, когато казва „Каки“ на Валерия, а я гледа отвисоко.“

За връзките с леката атлетика днес Валентин Видев разкрива: „Сега гледам големите първенства по лека атлетика по телевизията. Старите приятелства от спорта останаха и досега се чуваме и виждаме с атлети от моето време. Атлетиката винаги е близо до мен и голяма част от успехите в живота дължа на качествата и закалката, които изгражда спорта.“


Повече за Валентин Видев и статистика за неговите най-силни резултати и всичките му състезания над 5 метра вижте в новия брой на списание „Атлетика“ .

Share Button