Милица Мирчева: Трудът рано или късно се възнаграждава!

Маратонът ще бъде коронната ми дисциплина, убедена е най-добрата бегачка на България за 2020 г.

Милица Мирчева е родена на 24 май 1994 г. Сребърна медалистка за девойки до 23 години от европейското по крос кънтри в Самоков-2014. Участничка на олимпийските игри в Рио-2016 в маратона. Национална рекордьорка на 10 000 м и полумаратон. Лични резултати: 800 м – 2:10.48 мин, 1500 м – 4:20.18 мин, 3000 м – 9:06.77 мин, 5000 м – 15:45.97 мин, 10 000 м – 32:30.07 мин, 3000 м с пр. – 10:21.43 мин, полумаратон – 1:11:14 ч, маратон – 2:44:23 ч.

– Милица, ти бе определена за най-добра бегачка на България за 2020 година от движението „Рън България“. Как приемаш това признание?

– Благодаря за високата оценка. Радвам се, че моят труд беше оценен. Надявам се, че съм успяла да мотивирам повече хора да тренират и да се чувстват добре от това.

– Участва в няколко състезания от веригата „Рън България“, те бяха и основните тази година…

– Точно така. Предвид обстановката, в която се намираме, нямаше много състезания, а „Рън България“ имаше доста стартове, затова с моя треньор Йоло Николов решихме да ги съчетаем с тренировките и мисля, че се получи доста добре.

– От какво си доволна и от какво си недоволна през тази изминала година?

– Не съм доволна, че не можах да реализирам резултатите, за които бях готова. Доволна съм, че трудът е положен, нещата са направени правилно и в някой по-нататъшен момент ще постигна това, за което съм подготвена. Важно е всички да сме живи и здрави, да нямаме контузии, останалото ще се нареди. Трудът рано или късно се възнаграждава.

– Върна се от САЩ, където беше да учиш. Колко години изкара там?

– Почти четири години. Завърших бакалавърска степен по социални науки и магистърска по международни връзки и отношения. Беше труден период от живота ми, защото бях много ангажирана. Ставала съм в 3:30 – 4:00 ч сутринта, за да мога да тренирам и да приключа в 6:30 ч, когато започвах работа като помощник-треньор. Не беше лесно, но с добра организация и помощта и на Йоло успях да направя така, че да тренирам пълноценно и едновременно с това да се справям с другите неща, които ми се случваха.

– Приключи ли с американския период?

– Да, завърших образованието си и се прибрах в България. Вече не мисля никъде да заминавам. Върнах се, за да се готвя пълноценно за олимпийските игри в Токио.

– Завършила си интересни специалности. Каква се виждаш един ден?

– В момента завършвам и една специализация, свързана с храненето, но не мога отсега да кажа накъде ще ме отвее вятърът. Например „международни връзки и отношения“ е доста обхватна специалност и означава много неща. Може да имаш връзки и клиенти на различни нива от различни държави. Приложима е във всяка сфера. Социалните науки също. Храненето е част от моята професионална спортна кариера, помагам със съвети и на други хора. Аз не обичам да влизам в някакви рамки, животът си нарежда нещата, така че ще видим какво предстои.

– Засега обаче оставаш в България?

– Да, не обичам да планирам нещата надалеч в бъдещето, защото, както виждаме, ситуацията постоянно се променя. Затова е по-добре плановете ни да са по-краткосрочни.

– Направи няколко много силни бягания в САЩ. Конкуренцията ли те подтикна?

– За да се получат тези добри бягания, имаше доста комплексни фактори. Преди това доста работа бях свършила на тренировките в България. През 2016 г., преди да замина, имах доста тежка травма. Готвех са за маратона и последните 2 – 3 месеца бягах буквално куцайки. Куцайки, завърших и самия маратон, а след това ми трябваше доста време да се възстановя. Следваща 2017-а (първата ми година в САЩ) беше доста трагична откъм резултати. Трябваше ми известно време, за да вляза в ритъм, да тренирам нормално и да не съм контузена. Лека – полека нещата се наредиха. Имах много добра основа. Другите момичета, с които тренирах, бяха високо ниво, притежаваха чудесни скоростни качества, но аз ги превъзхождах именно с базовата си подготовка. Притежавах много добра издръжливост, както и други качества, които бях изградила през годините у нас. Мотивира ми е и това, че основно учех и тренирах. Да, животът там не беше лесен, а бягането ми беше единственото нещо, което ме разтоварваше и ми носеше истинско удоволствие в ежедневието.

– Как се издържаше?

– Бях с пълна стипендия, която ми покриваше всички месечни разноски.

– Отношението към спорта в САЩ?

– На съвсем различно ниво е. Спортистите са уважавани изключително много. Ако кажеш, че си спортист в интервю за работа, се приема като голям плюс. За работодателя това означава, че си мотивиран, упорит, че можеш да се справяш с предизвикателствата. Докато у нас е обратното. Отношението към спортистите е като към хора, които ги мързи да работят и не могат да правят нищо друго, освен да тренират.

– В началото на тази година беше в Кения. Но не си за първи път там. Ако можеш да обобщиш, какви са твоите впечатления от кенийския начин на живот?

– Доста положителни. Нищо лошо не мога да кажа. Животът много ми допада. Със сигурност не е за всеки. Но е много важно какво търси човек. По отношение на бягането за мен няма по-добро място като условия, култура, начин на мислене. Това е уникална среда.

– А кой начин на живот повече ти допада? Българският, американският или кенийският?

– Може би от всичко по малко. Прекарах дълго време в САЩ, без да се прибирам, като в същото време животът ми беше много напрегнат – учене, работа, тренировки. Нямах никакво свободно време. Издържах, но дойде момент, когато просто исках да се разнообразя. Животът ми по време на лагерите в Кения също е доста еднообразен – по цял ден тренировки. За моята подготовка това е голям плюс, осъзнавам го и затова се чувствам отлично. Но идва момент, в който чакам с нетърпение да се прибера и да започна участия в състезания. Идеалното за мен е да се подготвя добре и след това да пътувам по състезания, като по този начин сменям обстановката и взимам максимума от всяка среда, в която се намирам.

– Каза, че си се готвила за участие на олимпийските игри тази година и по-конкретно за маратона. Това ли е планът ти и за 2021-а?

– Да, това беше тазгодишният план, който логично остава и за догодина, след като олимпийските игри бяха пренесени. Но други конкретни състезания не смея да планирам при такава обстановка, защото през тази година ми отпаднаха много стартове. Важното е, че продължавам целенасочено да тренирам, ще видим какво ще се получи. Надявам се, че ще е нещо хубаво.

– Аз също се надявам и ти го пожелавам! По пътя към Токио подобри рекорда на 10 000 м и полумаратон. А на 5000 м, където постижението е силно, ще се справиш ли?

– През тази година подготовката ми в един момент показваше, че мога да бягам 5000 м в рамките на 15:20 мин. Рекордът на България не ми е цел, защото аз не съм бегачка на 5000 м. Но за мен е успех, ако подобрявам постиженията си с малко всяка година. В по-дългите разстояния ще се види по-отчетливо моят напредък. Виж, рекордът на България на маратон е предизвикателство, към което се стремя. Но и там не съм се фокусирала на всяка цена. Моята цел е да покрия норматива за участие на олимпийски игри, който е 2:29:30 мин и сам по себе си е доста по-силен от сегашния рекорд на България.

– Кое е по-важно за теб: добрият резултат или силно класиране?

– По принцип те двете вървят ръка за ръка. Когато един човек започне да постига силни резултати, съвсем нормално е те да му донесат и по-добро класиране.

– Какви са твоите амбиции – в спорта и живота?

– На този етап искам да се занимавам професионално със спорт. Концентрирала съм се в шосейните бягания, пистата е по-скоро за разнообразие и тренировка.

– Маратонът ли е твоята любима дисциплина?

– Да, смятам, че имам потенциал в маратона, което може би за мнозина звучи странно, защото нямам в кариерата си много пробягани 42 км 195 м. Но това, което постигнахме с треньора ми през последната година в тренировките, показва, че именно маратонът ще бъде моята коронна дисциплина.

– Какво е необходимо да притежава един човек, за да бъде добър бегач?

– На първо място човек трябва да оценява нещата, които са му дадени в живота. Защото много често виждам бегачи, които са талантливи, имат страхотна среда, но някак си това нещо не се оценява от тях, приема се за даденост. Второ, трябва да си много мотивиран, трудолюбив. Да не те отказват неуспехите, а дори обратното, да те мотивират. Няма да коментирам колко е важен треньорът, колко е важно той да си разбира от работата и да работите в синхрон.

– Спомням си европейското първенство по крос кънтри в Самоков. Там ти влезе с летящ старт в елита на леката атлетика. Какъв път извървя за тези вече 6 години?

– Натрупах доста голям опит в бягането: как да изпълнявам тренировките, как да се възстановявам, как да се храня. Тези малки елементи в подготовката ми куцаха. Смятам, че постигнах много. Аз не съм от най-качествените атлети от гледна точка на физически данни, но когато един човек е мотивиран и продължава упорито да се труди, успехите идват. Тази консистенция от мотивация, упоритост и труд за мен е най-важна.

– А кое е това нещо, което теб те мотивира да продължаваш да тренираш и да се състезаваш?

– Според мен всеки човек в бягането намира различна мотивация. При мен то е начин да изразя себе си. Когато човек има трудни моменти и излезе да побяга, всичката тази енергия, която има – независимо дали положителна или отрицателна, може да я вложи в бягането. Може някак си да се изчисти от всички излишни негативни емоционални изживявания. Освен това бягането е начин човек да доказва себе си, което за мен е важно. Аз съм такъв тип човек, който има нужда постоянно да се доказва. Бягането ми позволява да изразявам себе си по-добре. А това ме прави много по-спокойна и ми дава възможност да гоня целите си.

– Ако можеш да се характеризираш с пет думи, кои са те?

– Упоритост, мотивация, баланс, позитивизъм и гъвкавост.

Интервю на Боян Ив. БОЙЧЕВ

Share Button