Маратон Кюстендил: Долини и Хора

Максим Стоименов – авторът на този текст, който е посветен на първото издание на маратон Кюстендил на 13 септември 2020-а, споделя впечатленията си от събитието в описателен текст публикуван във Фейсбук.

Максим, който тренира в групата на Димитър Димитров-Херо, преодоля разстоянието за 2:54:02 и се класира 6-и в националния шампионат и 11-и в общото класиране.

С треперещи пръсти и прасци реших, че след вчерашния Маратон Кюстендил / Kyustendil marathon дойде време да напиша първия си гърчопис*.

Всичко започна в началото на годината, когато в Жулистан залагаме целите си. След участието ми на Националния Шампионат по Маратон в София през 2019 г., тази дисциплина ми се беше усладила с едно почетно място в топдесетката и сравнително безпроблемно бягане. За хората, които не следят изкъсо тази изстрадала част от българския спорт, това не е някакво хипер постижение, поради малкия брой участници тогава, но не беше и баш без да се напъвам. Така с надежди за много слънчеви и пухкави мигове през 2020 г., в края на миналата година с Дедо заложихме времето 2:48.47 за маратон като реалистично цел за 2020 г. при сравнително „нормални“ условия.

Странно нещо е думата „нормално“. Толкова често я използваме, мислейки си, че я разбираме от височината и широчината на собствения си мироглед. Тя ни изглежда непоклатима, докато не се появи катаклизъм, докато нещо не я бутне, не я смачка или не я дехидратира. Там, където „нормалното“, подвластно на центробежните сили на вселената му организират искрена и лична среща със „стената“. През 2020 г. нашият свят застана по средата на този космически сблъсък и всичко пухкаво изчезна…

Това естествено доведе до наместване на житейските и спортните цели, снижаването на дадени очаквания, което направи дори миниатюрния прогрес, който отбелязах двойно по-ценен, защото вярвам, че цялостният мащаб и контекст на предизвикателството определя успеха, а не завишените очаквания, които егото на ни създава с цел да ни развали съня или чудесното настроение, или и двете.

С резултатите 17:07 и на 5000м и 4:30 на 1500м от НШ 2020 г. плюс месец и малко специфична подготовка трябваше да вляза в „боя“. Смених фамилията си на “Чифлички” в Strava в чест на подготовката за маратона и заради косвената ми генетичната обвързаност* с този край. Със Сашо Спасов даже се шегувахме, че само регионалната генетика (или тази на Миро Спасов) може да те спаси в Кюстендил.

Информацията относно провеждането на Маратон Кюстендил беше оскъдна поради несигурната за всички ни ситуация, но изведнъж се появи трасето. ~380м Д+ изкачване за 42.2 км, което е далеч от представата на хората за бърз маратон. За справка, Валенсия (един от топ 10 най-бързи в Света е ~20-30м). Иво Атанасов, Шампионът от Витоша98 за 2020 г. направи няколко опита да влезе в комуникация с организаторите онлайн, опитвайки се да даде акъл как да се намали “денито”, но със сигурност организацията на Балканско първенство, дори и в с. Жабокрът, конституира един тон бумащина през девет федерации и общини в десета, за да се организира, тъй че не бях особено оптимистично настроен за позитивния изход от ситуацията. Тренировките бяха съобразени и след кратък “лагер” на междуградскоселските пътища по Черноморието, дойде време за състезанието.

Пътувахме за Кюстендил с Димитър Ал. Димитров (Херо), Надя Ангелова и Кристиян Кирилов, огласявани от песните на малкия Митко в задушевни разговори за смисъла от политизирането на спорта и предупрежденията в последния пост на Иво за жега, кучета и корави стени. Опасенията на последния за мен донякъде (последните 5-6 км) се материализираха, макар и не в пълния ужас, който въображението ви би създало след като прочетете текста***. С Криско отседнахме в чудесния „Лазур“ , където стаята беше много приятна и посрещането топло (още веднъж им благодаря, че ми изпратиха една от забравените бутилки, която бе поискана обратно поради сантиментални причини). Атмосферата в целия град беше приятна и някак носталгично позната. На вечеря с Криско засрамихме Херо като освен порцията спагети и пица, които всеки един от нас омете, хапнахме и по една салата и към десет и нещо вече бяхме в хотела. Видях едно черно коте, традиция, която започнах преди няколко месеца е да снимам черни котки “за късмет”, но поради техническа трудност, помолих Криско да ни направи една обща снимка. Беше горещо, имаше сватба наблизо и нейните заглъхващи тонове отекваха спорадично в стаята през отворения прозорец. Имаше вълнение, но след 2-3 часа нещата се поуспокоиха и успяхме да вкараме още 3-4 часа сън.

На сутринта оставихме шишетата с Мортен, проверихме се, загряхме. По едно “Здрасти” с всички познати лица и дойде времето за старт. Груповото вълнение около всяко по-голямо събитие винаги създава чувството за хаос, въпреки че организацията беше проведена нормално и нямаше нищо кой знае колко по-различно от много състезания (които не са много тази година), на които съм присъствал.

Трасето беше трудно, защото ако тренираш на равно и си по-неопитен като мен, усетът за маратонско темпо се изгубва в резките качвания и слизания и ако “играеш на ръба” на възможностите си, както би трябвало да е на едно сериозно състезание, има много голям шанс да качиш баира с по-голямо усилие, отколкото е опитмално за формата ти или спускайки се по-бързо без нужната сила в бедрата, си гарантираш патраво ходене поне седмица-две. Имаше много хора, чиито резултати бяха около моите и се надявах да формираме група, много от тях тръгнаха бързо напред и смело катереха първите баири, в сравнение с тях аз кротувах, но гледайки първия сплит на 5км пак “изпреварвах” целевото темпо с 20 секунди, което тогава сметнах за грешка, защото не сплитнах 5-те километра по маркировката, а по джипиес, но сега се оказва, че измерването е било сравнително вярно (и доказващо тъпото тръгване).

В началото Иво ме настигна заедно с Христина и ми каза шеговито, “Максо нещо се бави”. Да, забавих се със спортуването около 20-тина години и сега като много други трябва да си го причинявам на 33. Другите състезатели почнаха да ме изпреварват, но пейсинга, количеството вода и калориите не са просто някакви си цифри, които някой може да прекърши със силата на духа си. Те са си там, кротичко чакат да приключи ентусиазма и адреналина, за да те срещнат с болезнената истина за подготовката ти. Балканските и Националните състезатели още по-кротичко изчезваха в хоризонта, покрай мен минаваха познати и непознати лица и всеки задминал ме, предвещаваше преминаването по тангентата Кюстендил-Слокощица-Граница-Багренци-Жабокрът-Ябълково да  се превърне в доста самотно преживяване. Не бях напълно прав, във всяко едно от селата имаше хора в градините си, които с леко недуомение, но и усмивка аплодираха преминаващите кандидат-мъртъвци. 6 км преди да мина на халф дистанцията, започнах да настигам лека-полека някои състезатели, като внимателно проверявах дали филма със състезаването не надделява над филма с пейсването. Борбата беше спечелена от пейсването на халфа, където минах 1:24:44-5. От там лека-полека почнах да настигам тези****, които с голямо сърце бяха тръгнали за сериозно бягане в жегата. 

Леко разглезен от Софийския Маратон, където водата беше подпът и надпът и на всеки пункт получавахме по 1-2 половин литрови шишета, тук основната ми критика към организаторите е наполовина пълните пластмасови чашки, които не предлагаха нужното количество и удобство за условията по трасето. За всичко останало (с оглед на ситуацията мога да кажа, че беше в рамките на нормалното и не мога да се оплача, даже съм благодарен, че успях да сефтосам такова трасе), защото зоната на комфорт никога не е плодовита почва за добри истории. След като за пореден път останах сам около 26-тия километър, където вече бях почнал по-сериозно да натискам, желанието ми да “има история” почна да се реализира. Чашката вода, която взех на пункта на 31 км беше наполовина пълна и ми стигна точно толкова, колкото да се изпари, докато стигне, която и да е част на вече раздрънкващото се тяло. Там някъде видях и един от претендентите на НШ да лежи до един съдия, а гледката на всеки един спрял състезател допълнително засилваше усещането за неизбежната жадна смърт до следващия пункт, който кротко чакаше на 36.8 км под един мост. Между Жабокрът и Яблъково, бързото тръгване, липсата на вода и каквато и да е сянка ме тормозеха, но абсурдно-живописната аграрна романтика под формата на трактор теглещ ремарке със зелки ми даваше увереността, че дори и наближаващият фалит да ме покоси, поне ще могат да ме качат при другите зелки.

Излизайки на магистралата, изядох един енергиен гел шоколад с мента и с много надежда, че ще ме разсее и ще ми вдъхне малко кураж, но ментовият шоколад – вода + фалит е = на пикантно-щипеща пачанга в гърлото. Подвластен на емоциите и вече кретащо-влизащ в града с 4:30-40 пейс въпросите бяха повече от отговорите, докато на трасето не се появи едно познато лице от 5кмръните и не ми извика нещо от рода на “следващият ти е на една минута”. Еми, супер! Браво на него! “Зарадвах” се аз. 

Влизайки към циганската махала забелязах, че това беше един от състезателите на Балканското първенство, румънец, който още по-яко беше офазил. Настигайки го с епичните 4:45 пейс го видях как проходи и с цялата си наглост на фалиралец му казах, “Come on man, run, you can do it”, той ми отговори нещо от рода на “My legs are destroyed” в отговор на което на сгъналанглийски просто му казах “You’re destroyed, you can do it, this is marathon.” Впоследствие се оказа, че същият има лично постижение от 2:19 на маратон от миналата година, но от този мой привиден пауър-муув, леко се стресна и потегли, но за кратко. От там до финала кретането беше неизбежно, но усмихнатите физиономи на Боби Алексиев, Миро Спасов и Ники Делибозов ми дадоха сили за последните метри.

Завърших с ново лично постижение на 2:54:02 и 6 място на НШ по Маратон. Далеч от 2:48.47, далеч и от под 2:50 за оптимално бягане на това трасе, но платил за себе си “Цената на Мечтата“, едно от най-иконичните стихотворения на героя от Кюстендил, Людмата. Стихотворение, което Иво Атанасов или някой друг начетен спортен фен е превърнал в поредица от сегменти в Strava. Сегменти, които ако преминеш по трасето на маратон Кюстендил, можеш да имаш честта да си прочел не само на думи.
Аз вярвам, че във всяка една ситуация, трябва да сме готови да поемем пълна отговорност за себе си, защото вината винаги може да е някъде другаде. Да живееш във вакуум означава да няма въздух, а когато няма въздух, няма и история.

Всеки има върхове и долини, но само стигайки по-надолу, можем да оценим въздуха горе.

_________________________________________________

Благодаря за върховете и долините на организаторите от RUN BULGAR, на Мария за търпението, на Дедо и на Херо, на Жулистанците, на Кюстендил и на жегата, на Иво и на всички замесени, че ми дадоха повод да попиша в понеделник сутрин за бягане.

Удоволствието и фалитът бяха мои. Търпението да изчетете цялото това нещо е изцяло ваше.

-Максо

* – За тази част от аудиторията, която не е запозната, ще започна с едно уточнение – „гърчописът“ представлвява жанр в модерната българската онлайн литературна традиция, който най-често се използва от бегачите любители за равносметка след състезание, което далче не е преминало безпроблемно и съзиданието на гърчописа става след сблъсъка на пишещия с ограниченията на неговата телесност под формата на „стената“ или няколко такива, ако пишещият е почитател/ка на ултрамаратоните.

 С оглед на любителската природа на моите бегачески занимания не съм имал привилегията да бедствам толкова сериозно, че това да изисква по-детайлно описване на нещо толкова лично до сега. Не защото си мисля, че „съм бил як“, но бедстването на 5000 м или по-късите от маратон дистанции е много повече физическо изпитание, отколкото емоционално или интелектуално.

** – По бащина линия, фамилията ми е би трябвало да бъде Чифлички, тъй като родът е бил от с. Пелатиково, Кюстендилско, но поради страх от това да не бъдат помислени за чифликчии след 9 септември и по по тази логика земевладелци и врагове на народа, са го сменили.

*** – Говорейки за текст, ще отбележа, че за първи път се запознах с личността на Людмил Янков – Людмата (почетен гражданин на Кюстендил) благодарение на един документален филм по БНТ преди месец и нещо. Откъси може да видите тук (https://www.youtube.com/watch?v=MfGHzm9NcYM). Ще оставя интернет и/ли тази книга https://ciela.com/varhove-i-hora.html да свършат работата, ако и вие тънете в невежество като мен относно този светъл пример за воля, смирение и човещина.

**** – Нарочно не споменавам имена, защото искрено се кефя и уважавам всички, които стартираха и вярвам, че те могат и ще разкажат историята си много по-добре отколкото моят краткотраен сблъсък с тяхно приключение би го направил.

Share Button