Впечатляващи рекорди на турнир „Академик“

Турнир „Академик“ ще бъде първото официално състезание в зала за 2018-а година в България и първото за мъже и жени в обновената зала „Асикс Арена“ от 2011-а година насам.

На 13 януари 47-ото издание на турнира, който в миналото носеше името ФИСУ ще събере някой от най-добрите ни атлети. Всяко подобряване на рекорд на турнира ще бъде истински подвиг, защото в това състезание са мерили сили много титулованите атлети оставили ярка диря в историята на леката атлетика в света.

На 60 метра рекордите са на Анри Григоров – 6.61 (1988) и Анелия Нунева – 7.09 (1988).

Стойноста на рекорда на 200 м за жени е 23.04 поставен от Цветанка Илиева през 1988-а.

Белгиецът Алфонс Бриндебах държи върховото постижение на 400 м с 46.80 от 1977-а година.

1:48.59 и 1:59.97 са времената на 800 м, който вече десетилетия са начело в историята на култовото състезание съответно при мъжете и жените. Мъжкият резултат на 4 обиколки датира от 1976-а и е дело на Андрей Пономарев от несъществуващата вече държава СССР, а жеснкият резултат е на Елла Ковач (Румъния) от 1985-а.

Националният рекорд на България на 3000 м в зала също е поставен на това състезание. На 1 февруари 1981-а Евгени Игнатов побеждава на ФИСУ с 7:55.4, а до този момент никой не е подобрил този резултат на българска земя.

Може би най-силният рекорд на „Академик“ е постижението на кубинеца Хавиер Сотомайор в скока на височина 2.36 от 1989-а.  Рекордьорът ни в скока на дължина Ивайло Младенов също е оставил името си на „Академик“ със скок от 8.24 през 1994-а. Най-добрият български атлет за всички времена Христо Марков е начело на статистиката на турнира със 17.27 в тройния скок.

Единственият рекорд на турнира поставен в Добрич е в мъжкото гюле през 2014-а от Георги Иванов – 20.82.

Михаела Логин от Румъния пък е записала 20.40 за победата си на гюле през 1986-а, който не подобрен и до днес.

В програмата на 13 януари 2018-а няма 60 м с препятствия жени, скок височина и дължина за жени, но авторките на рекордите са световни рекордьорки. Йорданка Донкова постига 7.81 на хърделите през 1987-а, а година по-късно е световна рекордьорка и олимпийска шампионка на 100 м  с препятствия. Стефка Костадинова скача 2.00 в началото на 1987-а в зала „Фестивална“ на ФИСУ, а на 30 август покорява световния рекорд, който не е подобрен и до днес.

Рускинята Галина Чистякова побеждава в скока на дължина в София с 6.95 през 1985-а, а през 1988-а превзема и световния рекорд на открито със 7.52 – постижение непокътнато и до днес.

Share Button