Съветите на световния и европейски шампион Мартин Фис за маратона

В навечерието на Маратона на София ви предлагаме вдъхновяващата биография и съветите на един от най-успешните европейски маратонци – испанеца Мартин Фис.

За тези, които не знаят, кратка биографична справка. Мартин Фис е роден на 3 март 1963 година. Световен шампион в маратона от Гьотеборг-95, сребърен медалист от Атина-97. Европейски шампион на маратон от Хелзинки-94. На Олимпийските игри в Атланта-96 завършва 4-и в маратона. Има общо четири участия на олимпийски игри. През 90-те печели редица силни маратони, включително и този в Ротердам. Лични рекорди: маратон – 2:08:05 ч; полумаратон – 1:01:08 ч; 10 000 м – 27:49.61 мин; 5000 м – 13:20.01 мин; 3000 м с пр. – 8:28.90 мин; 3000 м – 7:50.17 мин; 1500 – 3:44.00 мин.

Но още по-важно е, че след големите си успехи Мартин Фис не е окачил маратонките на пирона, а продължава редовно да участва в състезания за ветерани.

Пътят към успехите

Мартин Фис започва да тренира още като момче, като първоначално се увлича по футбола. По това време в Испания никой не иска да тренира нищо друго, освен футбол и баскетбол. Да не говорим за бягане. По улиците и парковете почти нямаше бягащи хора – на тях се гледаше като на луди, си спомня шампионът. На 14 години Фис  участва и в първите състезания по крос. „Виновникът“ е учителят му по … математика, който обожавал спорта. Той е и първият му треньор. Според Фис леката атлетика в Европа в момента е на много ниско ниво, защото държавата почти във всички европейски страни не поддържа ученическия спорт и треньорите на деца. И никой няма мотивацията да работи. Както навремето неговият треньор.

Родителите му първоначално били против заниманията с лека атлетика. Фис е израснал в бедно семейство, където маратонките са се доизносвали от по-малките деца. Самият той е бил прекаленто слаб и болнав и майка му смятала, че спортът ще го убие.

Атлетът признава, че повече от всичко обича да бяга крос. Първоначално много мразел бягането на писта – прекалено скучно му се струвало да въртиш обиколки. Но после разбрал една важна истина – само на писта можеш да станеш истински бегач. Да бягаш различни по дължина отсечки със секундомер те кара да се раздаваш напълно. А това е пътят към усъвършенстването.

Към маратона преминава, когато разбира, че на писта все нещо не му стига във финалните метри – няма финален спринт и скорост. Пробва и разбира, че е роден за маратон. Дебютът е на маратона в Хелзинки през 1995 година, когато печели с 2:12:47 ч. А година по-късно в същия град става и европейски шампион.

След близо десетилетие на успехи Мартин Фис се отказва от активна състезателна дейност, когато е на 38 години. Организмът не реагира на тренировките като преди, започват да болят ставите, възстановяването се забавя. Но отказването от големия спорт не означава отказване от спорта въобще.

Мартин Фис е категоричен, че в живота му има три важни неща: бягане, бягане и бягане. Признава, че обича „мириса“ на състезания. Дистанцията е без значение, просто слага номера и застава на старт. Днес участва повече в бягания на 10 километра и в полумаратони, но пуска и маратони. Макар че все още има силите да се бори за победа, споделя, че за него най-важно просто да участва, воден от състезателния си дух.

Шампионът не крие, че сега всеки ден бяга около 15 километра, а седмичният му обем е 90 – 100 км. Тренира веднъж на ден, а не като преди – двуразово. Смята, че за тази възраст – 54 години, това е напълно достатъчно, за да се чувства здрав и да разчита на победа в състезания в своята възрастова група. Прекален ентусиазъм на тези години дори е вреден.

Въпреки това Фис продължава да прави отсечки, фартлек. Дори се отнася по-сериозно към тях, отколкото към състезанията, защото вероятността да се претренира е много голяма. Освен това този тип тренировки крият опасности от травми. Испанецът се съобразява с възможностите на организма и след специална работа задължително два – три дни бяга много леко.

Работата на Мартин Фис е свързана със спорта: той организира състезания, списва спортно списание, чете лекции. И намира време задължително да тренира всеки ден и средно на две седмици да участва в любителски състезания.

Ето и съветите на Мартин Фис, извадени от различни негови интервюта:

  1. Претренираност

Самият той признава, че много пъти е стигал до това състояние. Желанието за победа, вълнението, амбициите… Но цената винаги е била една – преумора и лоши резултати

Атлетът разказва, че по време на подготовката си за световното в Севиля през 1999 година е горял от амбиция да си върне световната титла в маратона (Той печели титлата през 1995 в Гьотеборг, а през 1997 година в Атина е изпреварен от друг испанец – Абел Антон.). И 15 дни преди световното той прави най-силната тренировка в живота си: 3 х 5000 м по 14.20 мин всяка отсечка през 3 минути леко бягане. На тренировката се раздава напълно, но след това изпада в страхотна дупка, чувства се уморен. С помощта на треньора си все пак успява донякъде да се възстанови и в крайна сметка на световното завършва 8-и.

Така че изводът е: при претренираност хубавата почивка е хубава тренировка.

2. Психическа преумора

Психическата преумора означава и физическа. Постоянно трябва да се търси баланс между двете. И ако има преумора, причината трябва да се търси първо в психиката.

Проблемът обикновено се получава, когато с увеличаването на натоварването се стига до умора. Но тук нещата са по-прости – почивка. Докато при психическата преумора е много по-сложно, излиза се по-трудно и помощ трябва да окажат треньорът, физиотерапевтът, съотборниците.

3. Контрол на физическото състояние

Повечето бегачи допускат една и съща грешка: гледат само да тренират повече и да бягат по-бързо. Но забравят, че трябва да се правят редовно медицински изследвания: състоянието на кръвта, стрес тестове. Масажът също е задължителен – това е основен начин за справяне с умората в мускулите. Контрол на физическото състояние се прави и със сутрешната пулсова честота. Ако веднага след ставане от сън всеки ден пулсът е различен, това е сигурен признак за преумора.

4. Сам или в компания

Винаги е по-добре да се бяга в група.

5. Тренировките на стадион

Тренировките на стадион със секундомер са най-добрият начин да се научи атлетът да бяга правилно и да следва зададено темпо.

6. Тежките тренировки

Всяка прекомерност в спорта може да излезе скъпо. Тежките тренировки не са гаранция за високи успехи. Във всичко трябва да се търси златната среда.

7. Бягане на пета или на пръсти?

През цялата си кариера Фис е бягал маратона на пети и няма нито една травма. Важен е правлният вектор на движение на крака.

8. Маратонките

Най-добре е да се бяга с маратонки, които имат добра амортизация, съобразена с телесното тегло, но не и прекалена.

9. Здравето

Атлетите любители трябва да следят здравето си и веднъж годишно да преминават цялостен медицински преглед.

10. Допингът и хранителните добавки

Спортът и наркотиците са две противоположни неща, но спортистът, приемащ допинг, по нищо не се отличава от наркомана. Това е болен човек, който е зависим от нелегални препарати.

Мартин Фис е категоричен, че никога не е приемал забранени препарати. Има своята етика и иска да бяга и да се чувства свободен.

Вярно е, че генетично е предопределен да бъде голям спортист. Медицинските тестове показват, че организмът му се възстановява много бързо след натоварване, а нивото на тестостерона му генетично е много високо.

Понеже професионалният състезател тренира с големи натоварвания, той се нуждае от непрекъснато медицинско наблюдение и индивидуално назначени от лекаря витаминни и минерални хранителни добавки. Но най-важният фактор при възстановяването си остава почивката. 

Боян Ив. БОЙЧЕВ

 

Share Button