Корица на новия брой 109 – Лиляна Георгиева

Много ценя медала, защото пътят към него беше труден! – казва Лиляна Георгиева, която е на корицата на новия брой на списание „Атлетика“. 

Мога да се справя с африканките, категорична е сребърната медалистка от европейското първенство за юноши и девойки до 20 години в интервюто на Боян Бойчев.

 

– Лили, ако теглиш чертата, каква е твоята равносметка от този сезон?

– За мен беше успешен сезон. Започна с рекорд и завърши с рекорд. Започна със златен медал и завърши със сребърен медал от европейското за девойки до 20 години.

 

– От всички успехи през тази година: рекорди, победи, медали – кой цениш най-много?

– Медала от европейското в Гросето, Италия. Много труден беше пътят към него. Нелепа битова контузия, при която скъсах ставни връзки, наруши подготовката ми. Един месец бях обездвижена. Последва психически срив. След това – тежки тренировки, за да се върна отново във форма. Така че изключително много ценя този медал.

– По време на самото бягане кога разбра, че нещата се случват и ще вземеш медал?

– Напълно сигурна се почувствах чак на финала. Но когато останаха 200 м, вече разбрах, че ще взема медал. Бягането ми вървеше, имах сили.

 

– Медал от европейското ли ти беше конкретната цел през този сезон?

– Целта ми беше лично постижение. Радвам се, че това се случи на европейското и при това – с медал.

 

– Кое за теб е по-важно – постиженията или медалите?

– Постиженията. Но според мен трите трябва да са свързани: като има лично постижение, следва да има и рекорд, а има ли рекорд, следва да има и медал.

 

– Как се настройваш за силен резултат?

– Концентрирам се, казвам си, че съм най-добрата. По време на състезанието изпитвам силна спортна злоба, без нея не може. Чувствам се като разярен бик. В същото време да се състезавам ми доставя огромно и несравнимо с нищо удоволствие.

– Наричат те детето – чудо. Как приемаш това определение и в какво е чудото?

– Приемам го като комплимент, с усмивка. Харесва ми, възприемам се. А чудото е в резултатите.

 

– Как започна да се занимаваш с лека атлетика? Кой те насочи по този път?

– Започнах точно преди седем години. Участвах на един пробег в центъра на Пловдив, разстоянието беше 300 м и тогава станах четвърта. До 50 м преди финала бях първа, но нямах никакъв опит, стана ми тежко и буквално спрях. Въпреки това – четвърта. Там ме видя Атанас Барев, който е възпитател в Дом за деца, лишени от родителски грижи „Мария Луиза“, където сега живея. Дойде при мен, запознахме се. Каза, че е харесал крачката ми, начина, по който бягам. Предложи ми да дойда и на следващия крос. И аз на следващия крос станах първа. Тогава той ме запозна с моята треньорка Радмила Станкович, като ми каза, че тя има много шампиони. Когато чух думата „шампиони“, вече реших, че един ден искам да стана такава шампионка и аз. И буквално се вкопчих в моята треньорка, прегърнах я и не исках да я пусна. Тогава не живеех в Пловдив, трябваше да ми оправят документите. Така че през 2010, няколко месеца след кроса, за който стана дума, започнах да тренирам два пъти седмично под ръководството на Радмила Станкович.

 

– В момента как тренираш?

– Двуразово. Всеки ден. Когато бях в седми клас, след един лагер сама пожелах. 

Пълното интервю с Лиляна Георгиева вижте в новия брой на списание „Атлетика“.

Share Button