Шампионите от световното в Лондон – ден девети

През деветия ден на световното в Лондон-2017 шампиони станаха: Мария Ласицкене, Сали Пиърсън, Йоханес Фетер, Муктар Едрис, Кевин Майер, щафетата на САЩ 4 х 100 м при жените (Алия Браун, Алисън Филикс, Моролаке Акиносън, Тори Боуи), щафетата на Великобритания 4 х 100 м при мъжете (Чиджинду Уджа, Адам Джемили, Даниел Талбот, Натанаил Мичел – Блейк).

Мария Кучина – Ласицкене от Русия, участваща тук като неутрална атлетка, спечели титлата в скока на височина.

Родена е на 14 януари 1993 година. Висока е 1.84 м, тежи 60 кг. Световна шампионка от Лондон-2017 и Пекин-2015. Сребърна медалистка от европейско първенство в Цюрих-2014. Световна шампионка в зала от Сопот-2014. Европейска шампионка в зала от Прага-2015. Европейска шампионка за юноши от Талин-2011. Лични резултати: 2.06 м на открито  и 2.03 в зала. Неин треньор е Генадий Габрилян. Той забелязва талантливото момиче в училище и я спечелва за леката атлетика. Мария е родена в спортно семейство. Майка й е била волейболистка, а баща й – баскетболист. Затова когато става дума за спорт, тя винаги има тяхната подкрепа. Състезателка е на ЦСКА, има чин лейтенант от армията. През 2014 година Кучина е избрана за „изгряваща звезда на Европа“. До този момент тя 29 пъти е преодолявала височина от 2 метра и повече. От юли 2016 до август 2017 рускинята е спечелила 25 турнира поред, като тази цифра можеше да бъде още по-внушителна, но атлетката бе допусната до международни стартове едва през април тази година. А иначе само през този сезон победите й до този момент са 16 (заедно със световното). В „Диамантената лига“ тя има 11 победи в кариерата си. През март тази година Мария Кучина (както е девическата й фамилия) се омъжи за руския спортен журналист Владас Ласицкас и съответно прие неговата фамилия. Скачачката е заслужил майстор на спорта на Русия, носител на ордена „За заслуги пред Отечеството“ – II степен, както и на „За воинска доблест“ – II степен на Министерството на отбраната.

Сали Пиърсън от Австралия спечели титлата на 100 м с пр.

Родена е на 19 септември 1986 година. Висока е 1.67 м, тежи 60 кг. Олимпийска шампионка на 100 м с пр. от Лондон-2012, сребърна медалистка от Пекин-2008. Световна шампионка на 100 с пр. от Лондон-2017 и Дегу-2011, сребърна медалистка от Москва-2013. Световна шампионка в зала на 60 м с пр. от Истанбул-2012, сребърна медалистка от Сопот-2014. Два пъти шампионка на 100 м с пр. от Игрите на Британската общност от Делхи-2010 и Глазгоу-2014, бронзова медалистка на 4 х 100 м от Мелбърн-2006. Бронзова медалистка на 100 м за девойки от световното в Гросето-2004. Световна шампионка за девойки младша възраст на 100 м с пр. от Шербрук-2003. Лични резултати: 100 м с пр. – 12.28 сек; 100 м – 11.14 сек; 200 м – 22.97 сек; 400 м с пр. – 62.98 сек; 60 м с пр. (зала) – 7.73 сек; 60 м – 30 сек. Започва да тренира още в училище, където талантът й е забелязан от тогавашните й треньори семейството Шарън и Питър Хана. Сали обаче израства без баща и майка й работи на две места, за да може да осигури средства за атлетическата кариера на дъщеря си. През 2011 година на световното в Дегу австралийката бяга впечатляващите 12.28 сек и се закани да счупи световния рекорд, като дори си позволи да изрази съмнения около постижението на Йорданка Донкова. Не успя, макар че на олимпийските игри в Лондон през 2012, където спечели титлата, постигна 12.35 сек. През последните две години бе преследвана от контузии, които не й позволиха да защити в Рио олимпийската си титла. Любимата й храна са сладкишите, но се възнаграждава с тях само след добро бягане – принудена е да спазва железен хранителен режим, защото много лесно качва килограми. Омъжена е за своя съученик Кирън Пиърсън.

Йоханес Фетер от Германия спечели световната титла в хвърлянето на копие при мъжете.

Роден е на 26 март 1993 г. Висок е 1.88 м, тежи 105 кг. Световен шампион от Лондон-2017. На олимпийските игри в Рио-2016 остана на крачка от медала – четвърти. Личен резултат: 94.44 м. Постижението му  е втори резултат в света за всички времена, постигна го през юли тази година  на турнира в Люцерн. През 2014 година Фетер решава да смени треньора си и започва да се готви при Борис Обергфьол, което се оказва печелившият ход.

Муктар Едрис от Етиопия спечели световната титла на 5000 м при мъжете.

Роден е на 14 януари 1994 г. Висок е 1.71 м, тежи 60 кг. Световен шампион на 5000 м от Лондон-2017. Бронзов медалист от световното първенство по крос в Гуйянг-2015, златен медалист с отбора на Етиопия. Световен шампион за юноши на 5000 м от Барселона-2012. Лични резултати: 3000 м – 7:32.31 мин; 5000 – 12:54.83 мин; 10 000 м 27:17.18 мин; 10 км шосе – 28:11 мин.

Кевин Майер от Франция спечели световната титла в десетобоя при мъжете.

Роден е на 10 февруари 1992 г. Висок е 1.86 м, тежи 77 кг. Сребърен медалист в десетобоя от олимпийските игри в Рио-2016. Световен шампион от Лондон-2016. Сребърен медалист от европейското в Цюрих-2014. Европейски шампион в зала на седмобой от Белград-2017, сребърен медалист от Гьотеборг-2013. Световен шампион за юноши старша в десетобоя от Монктон-2010. Световен шампион за юноши младша в осмобоя от Брикстен-2009. Лични рекорди: десетобой – 8834 т.; седмобой – 6479 т. – европейски рекорд; 100 м – 10.70 сек; скок дължина – 7.65 м; гюле – 15.76 м; скок височина – 2.09 м; 400 м – 48.26 сек; 110 м с пр. – 13.75 сек; диск – 50.13 сек; овчарски скок – 5.40 м; копие – 70.54 м; 1500 м – 4:18.04 мин. Като малък не може да си избере дисциплина, на която да се посвети, и затова започва да ги тренира комбинирано. Върви последователно по пътя към успеха, макар на два пъти да е преглъщал и раочарованието. Принуден е да се оттегли от световното първенство в Пекин-2015 година и от световното в зала в Портланд-2016 заради травми. А на световното в Москва-2013, макар че подобрява тогавашния си личен рекорд, остава на крачка от медалите – четвърти. Сребърният медал от Рио е първият за Франция в десетобоя от 1948 година насам. Името и фамилията му не звучат като френски, а по-скоро като германски, защото той е роден в областта Лорейн в северна Франция, която граничи с Германия.

Щафетата на САЩ в състав: Алия Браун, Алисън Феликс, Моролаке Акиносън, Тори Боуи спечели световната титла на 4 х 100 м при жените.

Алия Браун е родена на 6 януари 1995 г. Световна шампионка на 4 х 100 м от Лондон-2017. Лични рекорди: 100 м – 11.01 сек; 200 м – 22.76 сек; 400 м – 55.16 сек; 60 м (зала) – 7.28 сек; 200 м (зала) – 23.30 сек. 

Алисън Феликс е родена на 18 ноември 1985 г. Висока е 1.68 м, тежи 55 кг. Шесткратна олимпийска шампионка: на 4 х 100 м и 4 х 400 м от Рио-2016; на 200 м, 4 х 100 м и 4 х 400 м от Лондон-2012; на 4 х 400 м от Пекин-2008; трикратна сребърна медалистка на 400 м от Рио-2016, на 200 м от Пекин-2008 и Атина-2004. Единадесеткратна световна шампионка: на 4 х 100 м и 4 х 400 м от Лондон-2017; на 400 м от Пекин-2015; на 4 х 400 м и 4 х 100 м от Дегу-2011; на 200 м и 4 х 400 м от Берлин-2009; на 200 м, 4 х 100 м и 4 х 400 м от Осака-2007; на 200 м от Хелзинки-2005; трикратна сребърна медалистка на 4 х 400 м и 4 х 100 м от Пекин-2015 и на 400 м от Дегу-2011; двукратна бронзова медалистка на 400 м от Лондон-2017 и на 200 м от Дегу-2011. Световна шампионка в зала на 4 х 400 м от Доха-2010. Шампионка от Панамериканските игри на 4 х 100 м и бронзова медалистка на 200 м от Санта Доминго-2003. Сребърна медалистка на 4 х 100 м от световното за щафети в Насау-2015. Двукратна световна шампионка за девойки от Дебрецен-2001 на 100 м и смесена щафета. Лични резултати: 100 м – 10.89 сек, 200 м – 21.69 сек, 400 м – 49.26 сек, 60 м – 7.10 сек.  Родена е в Калифорния. Баща й е професор в духовна семинария, а майка й е начална учителка. Има по-голям брат – Уес, който също е бил добър спринтьор, а в момента е нейният агент. Като ученичка са й викали „пилешките крачета“, тъй като е била много слаба. Още в училище обаче тя започва да показва силни резултати в спринта. Завършила е университета в Южна Калифорния със специалност начална педагогика. Единствената атлетка, носителка на шест златни медала от олимпийски игри. Неин треньор е Боб Кърси. Четири пъти е носител на наградата „Джеси Оуенс“, която в САЩ е равносилна на Атлет на годината. През 2012 година е обявена за Атлет на годината от ИААФ.

Моролаке Акиносън е родена на 17 май 1994 година в Лагос, Нигерия. Висока е 1.63 м, тежи 60 кг. Олимпийска шампионка от Рио-2016 с щафетата на САЩ 4 х 100 м. Световна шампионка от Лондон-2017 с щафетата 4 х 100 м. Шампионка от Панамериканските игри в Торонто-2015 с щафетата 4 х 100 м. Лични рекорди: 100 м – 10.95 сек; 200 м – 22.52 сек; 60 м (зала) – 7.08 сек; 200 м (зала) – 23.35 сек. Родителите й са емигранти от Нигерия. Завършила е Университета в Илиноис, а в момента учи в Университета в Тексас. През 2016 година на олимпийските игри в Рио бяга на четвъртфинала и полуфинала за щафетата на САЩ и макар че във финала бе заменена от Тори Боуи, заслужи златния медал.

Тори Боуи е родена на 27 август 1990 година в Санд Хил, Мисиспи, САЩ. Висока е 1.75 м , тежи 55 кг. Олимпийска шампионка на 4х100 м от Рио-2016, сребърна медалистка на 100 м, бронзова – на 200 м. Двукратна световна шампионка на 100 м и 4 х 100 м от световното в Лондон-2017. Бронзова медалистка на 100 м от световното първенство в Пекин-2015. Лични рекорди: 100 м – 10.78 сек, 200 м – 21.77 сек, скок дължина – 6.91 м, троен скок – 12.65 м, 60 м (зала) – 7.14 сек, скок дължина (зала) – 6.95 м, троен скок (зала) – 13.09 м. Цялото й име е Френториш, но за по-кратко й викат Тори. Докато е ученичка, се раздвоява между леката атлетика и баскетбола. Вече в университета се посвещава изцяло на кралицата на спорта, където комбинира спринтовете и хоризонталните скокове.

Щафетата на Великобритания в състав: Чиджинду Уджа, Адам Джемили, Даниел Талбот, Натанаил Мичел – Блейк спечели щафетата 4 х 100 м при мъжете.

Чиджинду Уджа е роден на 5 март 1994 година. Висок е 1.80 м, тежи 75 кг. Световен шампион с щафетата 4 х 100 м от Лондон-2017. Европейски шампион шампион с щафетата 4 х 100 м от Амстердам-2016. Европейски шампион за юноши на 100 м от Риети-2013. Лични рекорди: 100 м – 9.96 сек; 200 м – 20.39 сек; 60 м (зала) – 6.53 сек. Роден е в Лондон, но майка му и баща му са нигерийци. Тъй като често бъркат името му, предпочита да му викат „Сиджей“. Завършил е математика в колежа „Сър Джордж Монокс“. В момента е студент, учи спортни науки в Университета „Мидълесекс“ в Лондон. Има брат, който също тренира лека атлетика – 110 м с пр. Треньор на Чиджинду е Джонас Тавая – Додо, който тренира и олимпийския и бивш световен шампион в скока на дължина Грег Ръдърфорд. С 9.96 той става едва петия британец, бягал под 10 сек на 100 м.

Адам Джемиле е роден на 6 октомври 1993 година. Висок е 1.78 м, тежи 73 кг. Световен шампион с щафетата 4 х 100 м от Лондон-2017. Три пъти европейски шампион: двукратен европейски шампион от Цюрих-2014 на 100 м и с щафетата 4 х 100 м, европейски шампион с щафетата 4 х 100 м от Амстердам-2016. Два пъти сребърен медалист – на 100 м и 4 х 100 м от Игрите на Британската общност в Глазгоу-2014. Двукратен европейски шампион за младежи под 23 години на 100 м и 4 х 100 м от Тампере-2013. Световен шампион за юноши на 100 м от Барселона-2012. Двукратен сребърен медалист за юноши на 100 м и 4 х 100 м от Талин-2011. Лични рекорди: 100 м – 9.97 сек, 200 м – 19.98 сек. Майка му е иранка, баща му – мароканец. Както самият Адам казва, „доста странна комбинация за спринтьор“. Като ученик Джемеле тренира футбол и е раздвоен между двата спорта чак до олимпийските игри в Лондон-2012, когато решава да се посвети на спринта. Играл е за юношеските отбори на Рединг и Челси. След Игрите през 2012 се записва да учи в Университета в източен Лондон, специалност спорт и биология, който завършва с дипломна работа на тема „Ефектът от упражненията за загрявка в спринта“. През 2013 година на световното в Москва става едва вторият британски атлет, слязъл под 20 секунди на 200 м и едва деветият европеец, бягал под тази граница.

Даниел Талбот е роден на 1 май 1991 година. Висок е 1.84 м, тежи 69 кг. Световен шампион на 4 х 100 м от Лондон-2017. Европейски шампион на 4 х 100 м от Цюрих-2014, двукратен бронзов медалист на 200 м от европейското в Амстердам-2016 и Хелзинки-2012. Сребърен медалист на 200 м от европейското за младежи до 23 години от Тампере-2013, сребърен медалист на 4 х 100 м от европейското за младежи до 23 години от Острава-2011. Сребърен медалист на 4 х 100 м от Игрите на Британската общност в Глазгоу-2014. Лични рекорди: 100 м – 10.14 сек; 200 м – 20.16 сек; 60 м (зала) – 6.62 сек; 200 м (зала) – 20.89 сек. Баща му е британец, а майка му – от Тринидат. Даниел е завършил Католическия колеж „Свети Августин“. 

Натанаил Мичел – Блейк е роден на 2 април 1994 година. Световен шампион на 4 х 100 м от Лондон-2017. Европейски шампион за юноши на 200 м от Риети-2013. Лични резултати: 100 м – 9.99 сек; 200 м – 19.95 сек; 60 м (зала) – 6.65 сек; 200 м (зала) – 20.49 сек. Роден е във Великобритания, но семейството му се премества в Ямайка, когато той е на 13 години. Талантът му на спринтьор веднага е забелязан от ямайските специалисти в спринта и британецът започва да се състезава за отбора на местния колеж. През 2011 година става шампион на Ямайка за юноши и веднага е поканен да представлява родната си Великобритания на световното първенство за юноши, където стига до полуфинал. През 2013 година записва да учи в Университета в Луизиана, САЩ. През същата година става европейски шампион на 200 м за юноши от Риети-2013. В живота му успехите се редуват с изптания. 2014 определено не е най-успешната му година. Първо през зимата се контузва, а след това е арестуван по подозрение за изнасилване. Докато тече делото, е отстранен от университета. Обвиненията не се доказват и той е възстановен като студент, но към активна състезателна дейност се завръща едва през 2016 година с лично на 60 м в зала, а малко по-късно – и на 200 м на открито. 

Share Button