Кой е Рамил Гулиев – шампионът на 200 м?

След изненадващата победа на Рамил Гулиев на 200 м на световното в Лондон ви предлагаме отново  неговата история, която така пророчески публикувахме преди около месец в нашия сайт, разбира се, с някои актуални промени. 

Роден е на 29 май 1990 година в Баку, столицата на Азербайджан, тогава все още част от СССР. Висок е 1.87 м, тежи 80 кг. В началото негов треньор е баща му Елдар Гулиев, а в момента е Олег Мухин. Талантливото момче заявява за себе си с второто си място на 200 м от световното за юноши през 2007 в Острава. На юношеските олимпийски игри през същата година в Белград прави златен дубъл на 100 и 200 м. Явно сръбската столица е един от щастливите му градове, защото през 2009 година там постига и сребърен дубъл на 100 и 200 м на европейското за юноши, както и става студентски шампион от провеждащата се там Универсиада, при това с европейски рекорд на 200 м – 20.04 сек. През същата тази 2009 на световното първенство в Берлин стига до финал на 200 м. Година по-рано е дебютът му на олимпийски игри, но в Пекин силите му стигат само за четвъртфинал. 

Успехите на талантливия младеж обаче не срещат нужната подкрепа в родината му. Спринтьорът не е доволен от условията за подготовка. Споделя, че се е готвил на гол ентусиазъм: зимата – в студена зала, лятото – на разбита писта, без финансова подкрепа. Когато си на 18 – 19 години, тренираш и не мислиш за условията, казва Гулиев, но ако търсиш големи резултати, ти трябват и подходящи условия. Освен това в семейството му се случва нещастие – от сърдечен удар умира баща му Елдар, който е негов треньор до този момент. 

Затова през 2010 година той сключва договор с турския клуб „Фенербахче“, а година по-късно приема турско гражданство и заявява желанието си да се състезава за Турция. Това му донася тригодишна забрана да участва на международни състезания, но младият талант е готов да ги изтърпи, като не губи време, а се готви упорито. Преди да отиде в Турция, има желание да бяга за Русия, но преговорите не завършват с успех. Тогава ми попречиха бюрократите, споделя спринтьорът. 

Признава, че му е било трудно да направи този избор. Решава обаче, че възможностите са реализация на този етап са важни. Но през май, когато участва на първенството на ислямските държави в Баку, развява двата флага – на Азербайджан и Турция в знак на признателност към двете страни, изградили го като спринтьор. 

В Турция Гулиев не е засипан с планини от злато. Дали му единствено жилище и стипендия. Но в същото време му казали, че всички условия за подготовка ще му бъдат осигурени – писта, силова зала, лагери. И поставили условие – ако има успехи, ще има и пари. 

Сега спринтьорът живее в Истанбул, но не си е купил собствено жилище, защото признава, че прекарва в дома си месец и половина годишно. През останалото време е по лагери и състезания. Треньорът му също е на заплата във „Фенербахче“. Противно на очакванията, в повечето случаи са само двамата и около тях няма цял екип от специалисти и лекари, които да следят всички аспекти от подготовката. 

След трите години извън големия спорт, Рамил Гулиев отново е на пистата и прогресът му наистина е забележителен. Прибавя в колекцията си два бронзови медала от Универсиадата в Гваджу през 2015 година – на 100 и 200 м. През 2016 година става сребърен медалист на 200 м от европейското първенство в Амстердам, а малко по-късно на олимпийските игри в Рио влиза във финала на 200 м – сериозен успех. През 2017 година стигна и до победа на етапа от Диамантената лига в Париж. Но още по-впечатляващи са резултатите му: през 2015 година бяга 200 м за 19.88 сек, а тази година – 100 м за 9.97 сек. 

Рамил Гулиев е един от малкото елитни спринтьори, достъпен в социалните мрежи, където води блог. Той дори има собствен канал в YouTube, където споделя доста подробности от личния си живот. Но също така не се прави на интересен да крие някакви „тайни“ от подготовката си, а споделя и много тренировки, опит от състезания. Защо го прави? Логиката му е желязна. Какво може да откриете за големите спринтьори от миналото, а също така и от настоящето? Кадри от състезания, откъси от тренировки за две – три минути. Без подробности, без ценна информация. А мен самия това винаги ме е интересувало, винаги гледам да науча нещо ново, разказва той. Така решава да създаде блог за тренировки и състезания, да развие собствен канал. Правя го безкористно, от душа, за да могат хората да се учат, да видят състезанията не само на пистата, но и от „кухнята“, какво се крие зад едно излизане на пистата, обяснява спринтьорът. Признава, че не може да заснеме всичко, защото трябва да се концентрира преди състезание. И допълва, че сигурно след 20 – 30 години тези кадри ще бъдат още по-интересни. 

Рамил Гулиев и треньорът му Олег Мухин изкараха последния етап от подготовката за Лондон в Москва. Казват, че резултатът в Бурса – 9.97 сек е бил планиран. Още преди началото на сезона треньорът му заявил, че е време вече да се слезе под 10 секунди. За световното обаче решават да се концентрират върху 200 м, защото там шансовете са успех са по-големи. Както видяхме, правилен избор и първа титла от голямо първенство при мъжете. 

А фактите са си факти. Резултати под гросмайсторските траници от 10 сек на 100 м и 20 сек на 200 м.  Между другото, Гулиев държи европейския рекорд на 200 м за юноши – 20.04. По-бързо от него в света като юноша на тази дистанция е бягал само… Юсейн Болт – 19.93 сек. Рамил е едва вторият човек с бял цвят на кожата в цялата история на леката атлетика под 10-те секунди в късия спринт и второ постижение на бял човек. Другият е французинът Кристоф Льометр. Той има две бягания под десетте секунди – през 2010 година бяга 9.98 сек, а през 2011 година подобри рекорда си – 9.92 сек. Нали си спомняте, 2011 е годината, когато започна да тече забраната на Гулиев за участие в международни състезания…  

Но днес вече годината е 2017 и Рамил Гулиев е новият шампион на 200 м, където замести Юсейн Болт. 

Боян Ив. БОЙЧЕВ

Share Button