От новия брой: Лили доказа прозвището „Детето-чудо” с осемте си рекорда през тази зима

Вижте историята на „Детето – чудо“ в новия брой на списание „Атлетика“.

Лиляна Георгиева е родена на 20 юли 2000 г. Израства в село Градина, но вече няколко години живее в дом за деца лишени от родителски грижи в Пловдив. Казват, че е родена да тича и има структура на етиопска бегачка.

Първият си голям международен успех Лили постигна на 800 м на европейските олимпийски игри за кадети в Тбилиси на 1 август 2015-а. Спечели сребърен медал като подобри с 3 секунди 28-годишния национален рекорд за девойки под 16 години – 2:07.89. Завършва като №4 в световната ранглиста за сезона сред атлетките от набор 2000! Няколко дни след пристигането си от Грузия научава, че баща й е починал. Съдбата не е благосклонна към Лили в личен план, но на пистата всичко се развива положително, а има до себе си и Радмила Станкович, която е много повече от нейн треньор. Тя е и майка, баща, най-добър приятел и се опитва да предпази лъчезарното момиче от вредните за един спортист неща, които обаче са ежедневие за съвременните тийнейджъри.

Дисциплина, режим, правилно хранене, избягване на много публични изяви са части от рецептата за успехите на Лили. По предложение на Атанас Търев, съпредседател на атлетически клуб „Тракия Пловдив”,  се очаква да бъде привлечен и спортен психолог, който да работи с Георгиева.

Тази зима „Детето-чудо” продължи да подобрява рекорди и приключи сезона в зала като №1 в световните ранглисти за кадети (под 18) на 1500 и 3000 м, съответно №6 при девойките (под 20) и в двете дисциплини.  Лили приема прякора си с усмивка и не крие, че я кара да се чувства добре. Тя обича да играе баскетбол, а в свободното време много се рови в Интернет за резултати от състезания по лека атлетика и клипове с известни бегачи. Също така чете и обсъжда с треньора си книгата „Да бягаш с кенийците”, но засега този печеливш тандем не смята да прави тренировъчни лагери в Кения. „Николина Щерева, Лиляна Томова и Светла Златева имаха великолепин резултати, а никога не са тренирали в Кения. В момента не виждам смисъл да предприемаме такъв ход, въпреки че ни беше предложено от спортния министър Красен Кралев”, казва Станкович. 

Лили не се оплаква от своя натоварен режим, дори напротив: „Свикнала съм и ми е много добре. Денят ми е запълнен с училището и тренировките. Така е по-добре отколкото да се чудя по цял ден какво да правя и да вися във Фейсбук, както правят повечето мои приятели. Те ми влизат в положението и се съобразяват, независимо дали им харесва или не. А и повечето ми приятели са от спортните среди”. Най-неприятната тема за Лили е диетата, която трябва да спазва и това, че трябва да се лишава от любимите сладки неща. Всеки един килограм в повече в тези дисциплини пречи. Тя го вижда най-добре при срещите си с африканските бегачки на големи първенства и особено в ресторанта от тяхното меню. „Нужна е воля, защото трябва да се поддържа оптимално тегло през цялата година, независимо от периода в подготовката. Това означава, че няма моменти на отпускане. В момента тежи 48 кг, а през зимата беше 45. Когато стана втора в Тбилиси беше 42. Вече спря да расте, висока е 163-164 см и трябва да задържи теглото си”, казва Радмила Станкович, а по лицето на Лили няма вече усмивка.

Зимата тя е изолирана за месец и половина и се храни по препоръките на треньорката си, а резултатите не закъсняват. В тази диета се набляга на зеленчуците, въглехидратите се осигуряват чрез плодовете, а не от тестени изделия. Без каквито и да е газирани напитки и сладки неща. „Храната ми е еднообразна и скучна, но за сметка на това животът ми е много интересен”, така Станкович се опитва да мотивира Лили с думите на олимпийския и световен шампион на 5000 и 10 000 м Мо Фара.

Още за „Детето – чудо“, интервю с треньорката й Радмила Станкович и режимът на талантливата атлетка вижте в „Атлетика“ 108. Може да поръчате списанието на и-мейл: atletikabg@gmail.com

Share Button