Ивет Лалова-Колио: Рано е да казвам Токио, но всеки спортист си има цел

Ивет Лалова-Колио завърши осма във финала на 200 м на олимпийските игри в Рио на 17 август.


Ивет има участия в четири олимпийски игри от Атина 2004-а до Рио 2016-а. С бягането на този финал олимпийските стартове на Ивет са вече 21, което е рекорд в историята на българската атлетика.
След финала Ивет сподели пред медиите за усещането на игрите в Рио и част от бъдещите си планове:
На финала на 200 м беше много трудно. Осма пътека ми е любимата, но когато излезнах на правата натиснах и усетих, че ме дръпна бедрото. Благодаря на Господ, че стигнах дотук и бягах на този исторически финал. Малко ме яд, че не можах да завърша финала с лично постижение. Винаги се стремя към това на големите състезания, но като се има предвид напрежението, това ми повлия за резултата. Вчера бях на допинг контрол до 1:00 часа през ноща. Единствено мене ме дръпнаха от всичките финалиски, два часа бях на контрол, трудно заспах и всичко това се отразява.
При нас спортистите винаги има цел и живота ни е по-подреден. Затова още днес ще си поставя цел. Не знам дали ще звучи много гигантско, ако кажа Токио (следващите олимпийски игри ще бъдат там през 2020-а година б. р.) или Лондон (световно първенство през 2017-а), но ще кажа, че това не беше последното ми бягане.
Знам, че вече станах рекордьорка по стартове на олимпийски игри в леката атлетика в България за всички времена. Надявам се, че много хора са ме гледали и съм вдъхновила бъдещи млади атлети в България, които ще достигнат и надминат моите постижения.
От трите ми финала на олимпийски игри в четирите Олимпиади, в които съм участвала това е най-ценното ми участие, защото едно е да участваш в игрите на 20, 24 или 28 години, а друго е на 32. Напримет двукратната олимпийска шампионка на 200 м Вероника Кембъл-Браун от Ямайка не се класира за този финал в Рио. С нея бягахме заедно в Атина 2004-а, а миналата година тя взе медал от световното първенство в Пекин, където аз бяха седма.
Тръгвам си щастлива от Рио и защото имам много хора до себе си, които ме обичат и които ми помогнаха. Надявам се да сме донесли и радост на хората и нека не броят само класиранията и медалите, за да оценят и нашия труд.“

Снимка: Костадин Андонов

Share Button