От новия брой: Диляна Минкина

Новият брой на списание „Атлетика“ предлага обширно интервю с девойката, която постави два национални рекорда в зала тази зима – Диляна Минкина.

Мечтая да стана европейска шампионка и да участвам на олимпийски игри, споделя талантливата бегачка пред Боян Бойчев.

Визитка: Диляна Минкина е родена в гр. София през 1997 година. Живее в гр. Пирдоп, учи в „Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение” Челопеч”. Тренира лека атлетика от 2012 г. Още през същата година на държавното първенство за младша възраст се класира на трето място, а седмица по-късно на националното първенство за юноши и девойки под 16 години взима бронзов медал.

През 2013 г. Печели първата си републиканска титла – 3000м на държавното първенство за  младша възраст в зала в гр. Добрич на 3000м. За този период 2013 – 2015 година 20 пъти е национална шампионка на България в дисциплините 800, 1500, 3000, 5000м, крос кънтри и планинско бягане за девойки. 3 пъти е вицешампионка на България за жени на 1500 и 3000м. Балканска вицешампионка на 1500м за девойки младша възраст за 2014 г. През 2015 година е бронзова медалистка за девойки старша възраст на Балканските шампионати на 1500м, по кроскънтри и по планинско бягане. На Младежкия олимпийски фестивал в Холандия през 2013 г. се класира 8-ма. Заема 8-мо място и на Световното първенство по планинско бягане за девойки старша възраст в Полша през същата година.

Има участия на три Европейски първенства по крос-кънтри в Сърбия, България и Франция. На европейската квалификация за Младежките олимпийски игри, Азербайджан (Баку) през 2014 г. се класира на 6-то място на 1500 м. На Световната младежка купа по планинско бягане в Арко ди Тренто (Италия) през 2014 г. завършва пета и има водеща роля за сребърния медал в отборното класиране при девойките младша възраст. На Световното първенство по планинско бягане за девойки старша възраст в Уелс` 2015 е 10-та. На силното състезание Great Eingburgh Cross Country 2015 със селекцията на Европа се класира 13-та във възрастовата група за девойки старша възраст. През 2016 г. атлетката подобри два 26-годишни български рекорда в зала за девойки старша възраст: на 1500м – 4:21.13 и на 3000м – 9:34.60!

AP_1388

– Диляна, ти започна много успешно годината. Подобри два национални рекорда за девойки. Доволна ли си или очакванията ти са по-големи?

– Много съм щастлива от постигнатото тази зима. Мечтаех да подобря националния рекорд на 1500м, но на 3000м просто се случи. Благодарение на лагера в Добрич, който беше осигурен за националните състезатели, успях да постигна тези резултати, защото в Пирдоп няма подходящи условия. Бягането в зала е по-особено от това навън, трябва да се усетят виражите, трябва да се свикне с пистата. В Пирдоп няма открита писта, да не говорим за зала.

– Навлизаш стремително в бяганията на средни и дълги разстояния, успехите ти идват един след друг. Но аз искам да те попитам: защо избра леката атлетика?

– Първоначално се занимавах с тенис на маса. Моя приятелка ме насочи към леката атлетика през пролетта на 2012г. В началото  не тренирах често, но впоследствие започнаха състезанията и аз реших, че трябва да бъда по-упорита, за да постигам добри резултати и класирания. Като малка участвах в местни състезания и винаги печелех първите места, но не се занимавах с бягане,  докато не разбрах за клуба по лека атлетика. Като дете се състезавахме с дядо ми и винаги бях много щастлива, като ме оставяше да победя.

AP_2390

– Помниш ли първата си тренировка?

– Трябваше да направя три обиколки на стадиона, а аз направих седем без дори да се уморя. След това си отпочинах и продължих.

– Какво видя в теб твоя треньор и ти какво научи от него?

– Мисля, че треньорът ми Ваньо Масларски видя у мен човек, който не се отказва лесно, обича спорта и има желание да се развива. Подкрепя ме и вярва във възможностите ми. Най-добрият треньор е този, който вярва в състезателите си. Благодарение на него съм добре подготвена. Той ми дава съвети, наставления и напътствия.

– Родителите ти подкрепят ли те?

– Да, семейството ми ме подкрепя във всичките ми начинания. Много съм им благодарна за помощта, вниманието, разбирането и загрижеността.

10392464_676507875790399_1009724189633736316_n-1

– Защо се насочи към бяганията на средни и дълги разстояния?

– Насочи ме треньорът, защото съм издръжлива. Имам добра подготовка в изкачването на стръмнини. Като дете с баща ми обикаляхме планините и ходехме на лов. Това много ми помогна впоследствие за подготовката по крос-кънтри и планинско бягане.

– Бягаш успешно на писта, крос, високопланински състезания, шосе. Къде се чувстваш най-силна? Коя е любимата ти дисциплина на писта?

– Любимата ми дисциплина е 1500м. В нея се чувствам се най-силна, защото дистанцията не е нито къса, нито прекалено дълга. Бягам и 800м, което ми помага за бързината, както и 3000м и 5000м, които ме правят по-издръжлива. Всеки бегач на средни и дълги разстояния включва в подготовката си бягания на крос-кънтри. Те са полезни за цялостната подготовка.

12804556_921180647989786_1579129063_n

– Какви са амбициите ти за тази година – като резултати, класирания?

– Вече постигнах някои от целите си – националните рекорди в зала на 1500 и 3000м девойки старша  възраст, неподобрявани 26 години, за първи път участвах на Балканско първенство за жени и се класирах на четвърто място, като там успях да направя рекорда на 1500м. Целите ми за тази година са да стана национална шампионка за девойки старша възраст на открито, да взема участие на Световното първенство за старша възраст в Полша и да се преборя за финал, да взема медали от балканските първенства на писта, крос-кънтри и планинско бягане. Тази година Световното по планинско бягане е в България и се надявам да се класирам на призово място. Зимата е Европейското по крос-кънтри и ще се постарая да се наредя до най-добрите.

– Кои са силните ти страни като състезателка и има ли нещо, което би искала да промениш?

– Не се отказвам лесно, изпълнителна и дисциплинирана съм, упорита съм и насочвам всичките си сили и енергия в това, за което мечтая. Знам, че няма пряк път до мястото, до което си заслужава да стигнеш и че победата идва след труда.

– Тренировката, която най-много обичаш и която най-много мразиш?

– Щом е свързано с бягане, всяка една тренировка ми е приятна. Не харесвам силовите тренировки – подскоци, упражнения с тежести…

IMG_20150509_121846-1024x587

– Къде тренираш?

– Тренирам на неподдържан стадион в Пирдоп. Той представлява пътека с неравности и камъни. Нямаме зала или писта. Много е тежко да се тренира в такива условия, но колкото по-трудно ти е на тренировка, толкова по-лесно е след това на състезание. По време на състезателния период понякога ходим в София за отсечки. Това се случва благодарение на финансовата подкрепа на „Аурубис България”. Почивните дни тренирам по черни пътища на село, защото ми е по-приятно там, вместо да правя многобройни обиколки на малкия стадион. Така се разнообразявам и съм сред чист въздух.

– Спазваш ли режим?

– Не знам дали точната дума е режим, но се опитвам да спя повече и да си почивам. Не ям пържени храни, не пия газирани и алкохолни напитки. Не се ограничавам от храната, която обичам, слабост са ми сладките неща.

– Как минава един твой ден?

– Ставам рано, за да подготвя уроците си, които не съм успяла да довърша предишната вечер, защото съм била уморена от тренировки. След това отивам на училище, където прекарвам голяма част от деня, често оставам до 15:00. Отнема ми време и всекидневното пътуване до училище и обратно, защото то се намира на 30 мин от Пирдоп. Веднага след училище отивам на стадиона, защото не ми остава много време за тренировки. После се прибирам, почивам си и подготвям уроците си. Понякога вечер излизаме с приятели.

– Как се възстановяваш, как почиваш?

– Сънят е най-важен за мен, опитвам се да спя по най-малко осем часа на денонощие. Понякога ходя на масаж, много е успокояващо и полезно за  мускулите.

shampion-bg

– Какво е бягането за теб?

– Непрекъснато мисля за тренировки, бягане, състезания. Бягането е станало неизменна част от съществуването ми. Това е като да изкачваш връх, през целия път си изморен и вървиш бавно, но като стигнеш на високото, разбираш, че всичко това си е струвало и си готов за следващия.

– Мечтите ти в спорта? Какво искаш да постигнеш, докъде искаш да стигнеш? Най-дръзката ти и смела мечта?

– Искам спортната ми кариера да е възможно най-дълга. В момента аз съм любител спортист, защото тренирам веднъж на ден, но мечтая един ден да стана професионалист, да бъда сред най-достойните и уважавани атлети, да бягам с тях рамо до рамо на престижни състезания. Бих казала, че най-дръзките ми мечти са да участвам на олимпийски игри и да стана европейска шампионка. Но най-важното е да съм здрава и да нямам контузии, всичко друго с труд, постоянство и правилни тренировки ще успея да постигна.

– Лесно ли се съчетават спорт и училище?

– Не е лесно, защото и двете ти отнемат време. Но учителите ме поощряват и насърчават,  дават ми добро обучение, интересуват се от успехите ми и правят всичко възможно да продължавам да се развивам. Старая се да съчетавам успешно училището и спорта.

 

Пълното интервю на Боян Бойчев с Диляна Минкина четете в новия брой на списание „Атлетика“

JP_0732-1024x682

Share Button