Маратон София – репортаж по маратонки

Оставям раницата си, правя няколко упражнения за разтягане и тръгвам да загрявам … с кенийци и етиопци. Сутринта на 12 октомври е, неделя, времето е леко хладно (около 10 градуса), но се очаква да се затопли. С други думи, прекрасно време за маратон! А мястото е центърът на София, пред националния стадион „Васил Левски“. Предстои 31-то издание на Маратон София и аз смятам да участвам в него, както съм го правил години наред.

Тъмнокожите атлети загряват в бавно темпо, но бягат толкова леко, че сякаш летят над земята. Водим непринуден разговор, въпреки че нито моят английски е много добър, нито техният. Кенийците споделят, че са от различни области в Кения и идват за пръв път в България. Някои са от Елдорет, люлката на елитните кенийски бегачи, други са от Найроби, където също има тренировъчен лагер. Не крият амбициите си за победа. Разпитват ме за личния ми резултат, за целите ми днес. Казвам, че искам да бягам около 3-те часа, това са ми възможностите в момента. Респектирани са от личния ми резултат (2:25.33 ч, постигнат преди години) и казват, че за силен резултат трябва да се тренира много, разбивайки на пух и прах теорията, че при тях всичко се получавало леко и без усилия. Така в леко темпо правим около 3 км, след което три по-дълги ускорения (около 150 м ), отново не особено бързи. Това е. Пожелаваме си успех и всеки се отправя да се подготви за предстоящия старт.

maraton_sofia_sn_8

Историята на маратоните

Названието маратон идва от гръцкия град Маратон и легендата, свързана с войника Фидипид. През 490 пр.н.е. в край Маратон гърците дават решително сражение на настъпващите перси. В битката персийските войски начело с Дарий са разбити. Гръцкият стратег Милтиад заповядва на известния с бързото си бягане вестоносец Фидипид да стигне до Атина, за да извести жителите за победата. Фидипид стига до Атина смъртно уморен и с думите: „Радвайте се атиняни, ние победихме“ пада мъртъв на земята.

Идеята за организиране на маратон идва от френския професор Мишел Бреал, който иска да включи дисциплината в програмата на първите олимпийските игри през 1896 г. Тази идея е подкрепена от Пиер дьо Кубертен, основателят на съвременното олимпийско движение. Гъркът Спиридон Луис е първият олимпийски шампион в дисциплината, като взема разстоянието за 2 часа, 58 минути и 50 сек.

През първите годините дистанцията на маратонското бягане варира. В Атина през през 1896 тя е била 40 км. Но през 1908 г. крайната точка на олимпийския маратон в Лондон е променена, за да може да бъде наблюдаван от кралското семейство на удобно за тях място и така дължината на трасето става 42,195 км. През 1924 г. е взето решение именно тази дистанция да бъде приета за официална.

Най-старият маратон в света е този в Бостън, през тази година се проведе за 118-ти път, а най-старият в Европа – този в Кошице, който празнува 90-годишен юбилей.

Първото издание на „Маратон София“ е през 1983-та, което го прави един от достолепните на Стария континент.

31-ят маратон

maraton_sofia_sn_6

Близо триста атлети участваха в тазгодишното издание на Маратон София на класическата дистанция, което е рекорд за последните 20 години. Състезанието се превърна в празник на бягането, след като общо над 2000 души от 35 държави се включиха във всички дисциплини – 42 км 195 м, 20 км, 8 км и масовия старт на 3 км.

Колоритен беше и стартът, и състезанието. „Прилича ми на маратона в Берлин“ – каза някой на стартовата линия. Първи се втурнаха участниците в масовия старт на 3 км. След тях – тези на 8 км. Дойде ред и на маратонците, сред които за първи път в София бягаха кенийци и етиопци. Последни се включиха в надпреварата бегачите на 20 км. Така по софийските улици потече разноцветна пъстра река от хора, за които бягането е предизвикателство, начин на живот, здраве, хоби, а за някои дори и професия. Беше много мотивиращо да гледаш летящите тъмнокожи фурии, да чуваш чуждестранна реч и аплодисменти. Да, аплодисменти и подкрепа. Тази година хората, застанали край ограничителните линии бяха повече от друг път и по-усмихнати.

maraton_sofia_sn_2

Кениецът Едуин Кипчумба спечели маратона с мощна атака в последните 5 км, като пробяга дистанцията за 2:19.06 ч. След него остана мароканецът Таофик Ел Бархуми с 2:19.52 ч, а трети е друг кениец – Стенли Тарус с 2:20.00 ч. Победителят получи лавровия венец от кмета на столицата Йорданка Фандъкова. Кипчумба бе награден с 5000 лева и велосипед „БМВ“ с електрическо моторче.

maraton_sofia_sn_3

Най-добре от българите се представи Шабан Мустафа с 2:25.01 ч, който се нареди седми в крайното класиране с време 2:25.01 часа, с което си осигури и републиканската титла. Тази година състезанието отново бе и национален шампионат по маратон. Шабан, който бяга за „ОСКЛА Шампион-Сунгурларе“, доказа отличната си форма тази есен и отсъствието на Йоло Николов и Христо Стефанов не омаловажават неговото постижение. Втори на националния шампионат е Росен Лилов от „Вирен – Мездра“ с 2:38.53, а трети – Илия Куцаров от „АСКЛА-Сливен“ с 2:51.51 ч.

При жените шампионка в генералното класиране стана Зерифе Боку (Етиопия) с 2:40.53 часа. Тя изпревари убедително кенийката Розина Кибойно (2:45.26 ч) и унгарката Тюнде Сабо (2:46.52 ч).

maraton_sofia_sn_4

Милка Михайлова от „СК Атлет-Мездра“ е новата шампионка на България, след като стана първа в националния шампионат и четвърта в общото класиране с резултат 2:58.51 ч. След нея останаха Диянка Давидкова „Атлетик 91-В. Търново“ с 3:00.31 ч и Анита Кръстева от „Локомотив 55-Г. Оряховица“ с 3:08.30 ч. Силвия Дънекова не защитаваше титлата си, защото по същото време бяга на маратона в Грац (Ав.), където завърши 11-та с 3:08.37 ч.

Националният ни рекордьор на 3000 метра стипълчейз Митко Ценов победи в бягането на 20 километра с 1:07.26 ч, а на същата дистанция при дамите най-бърза беше Яна Георгиева с 1:15.22 ч. В дистанцията на 8 километра победител е отново българин, това е Алекс Василев с 33:50 мин, а при жените – Неда Хицова с 38:47 мин.

Но всъщност победителите са всички тези над 2000 души, които тази неделя предпочетоха да пробягат своите километри, вместо да се излежават до обяд, да гледат телевизия, да киснат в социалните мрежи, да обикалят моловете, да се наливат с бира по кварталните капанчета или да се занимават с домакинство.

Радостното е, че постепенно се забелязва едно съживяване на интереса към дългите бягания. Това са моите наблюдения върху различни по дистанция и профил състезания, които не са включени в календара на БФЛА, но също имат своите редовни участници. И Маратон София беше ярко доказателство за това, като успя да обедини любителите на бягането.

Организацията

За да се получи един маратон, е важна организацията. Даниел Дуков е един от най-добрите ни маратонци за всички времена с личен рекорд 2:18.53 ч. Не съм водил точна статистика, но мисля, че той е атлетът, който е бягал и има челни класирания в най-много маратони в различни точки на света. Видял е много състезания, изпитал ги е на гърба си, самият той натрупа солиден опит в организация на спортни мероприятия. Захвана се с организацията на маратона, за да покаже как трябва да се направи. Получи се. Стана състезание, което напълно се вписва в критериите за такава надпревара.

Всичко беше ясно отдавна. На сайта беше обявено трасето, наградният фонд и всякаква друга важна информация, свързана със състезанието. Течеше онлайн записване. Над 50 000 души бяха посетили сайта. Едновременно с това по медиите течеше рекламна и разяснителна кампания. Хората бяха информирани дори за промените в движението на градския транспорт месец по-рано. Директорът на състезанието няколко пъти гостува в студиото на „Дарик радио“, а БНТ излъчи 3-часов репортаж по време на самата надпревара.

От три дни вече течеше раздаването на номерата. Аз отидох да си взема моя заедно с баща ми. Отне ни малко време. В модерен фургон, разположен на метри от самия старт номерата са подредени предварително и срещу бележка за медицински преглед просто си го взимаш. Който не е платил таксата онлайн, може да го направи тук. Има и осигурен лекар за тези, които не са могли да минат на преглед. Заедно с номера и чипа за отчитане на резултата, ти дават плик с фланелка, информационна брошура и талон за паста парти. След финала, ако завърша, ще получа и медал. Има и щанд, на който всеки желаещ може да си закупи фен артикули с логото на маратона.

Тук се запознавам с група германци, които пътуват по целия свят и участват в маратони всяка седмица. Винаги е имало ентусиасти, но сега са много. От 35 страни. Повечето са за първи път в България, специално дошли за състезанието. Каква по-голяма реклама? Единият от тях, 65-годишен атлет от малко градче в Германия, разказва, че е пробягал 583 маратона до момента. Миналата седмица бил в Кошице, сега бяга в София. Не гони резултат, а количество пробягани маратони и затова очаква да бяга между 4:30 и 5 часа. С подобни постижения са и останалите. В Германия има около триста маратона и те са ги пробягали всичките. Пожелаваме си успех и се разделяме.

Вечерта е паста партито. На открито, под шатри пред Паметника на Съветската армия. Това навсякъде по света е хубава традиция. По време на партито всички атлети могат да се срещнат, да се запознаят, да си поговорят. Нали бегачите сме едно голямо семейство? У нас подобно парти май че се провежда за пръв път. Настроението е приповдигнато. На чаша бира или сок и порция макарони разговорите се въртят около познатите и любими теми: предстоящия старт, състезания, тренировки, диети. Проблясват светкавиците на фотоапаратите. Не стоим до късно, защото утре ни предстои доста да се поизпотим.

maraton_sofia_sn_7

Ето го и денят на старта. Улиците са отцепени. На старт – финала са разположени трибуна и сцена. Огромен екран предава надпреварата от различни точки на трасето. За състезателите са осигурени места за преобличане, гардероб, тоалетни. Подкрепителните пунктове са оборудвани с всичко необходимо. Тук съм с другите участници от моята фамилия – баща ми, жена ми и малката ми дъщеря. Тук са и хората, които редовно ме подкрепят – майка ми и сестра ми с мъжа си и моя племенник. Поглеждам с нетърпение и предстартово вълнение арката на старт – финала и множеството хора в пъстроцветни екипи. е, това е. Оставям раницата си, правя няколко упражнения за разтягане и тръгвам да загрявам … с кенийци и етиопци…

София – европейска столица

Маратон София тази година бе част от инициативите в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на спорта през 2017-та. Както вече знаете, нашата кандидатура успя. И си мисля, че успешно проведеният маратон има немалка роля за този успех. Както и че именно това традиционно състезание ни прави истински европейци. И по отношение на спорт и здравословен начин на живот, и по толерантност, и по начин на мислене. Разбира се, не липсваха обичайните недоволни от затварянето на улиците и техните цветисти подвиквания, но имаше и много усмихнати хора, които аплодираха. Тази година участваха повече бегачи и това е радостна тенденция. Надявам се интересът към бягането да става все по-голям, което е важно за нация, която е на едно от последните места по масов спорт в Европа. Само за сравнение ще кажа, че по същото време и в Будапеща се проведе традиционния маратон – 29-ти по ред. Голямата ми дъщеря бе на екскурзия там по същото време и не е успяла да разгледа почти нищо, защото всички централни улици са били блокирани, както и основните мостове над Дунав. Около 4500 души са завършили класическата дистанция, а подкрепящите ги са били стотици. Така че има още много да се учим, но пътят е правилен и затова едно огромно „Благодаря!“ на организаторите.

Имаше и две инвалидни колички, които също направиха София част Европа. Две момичета с увреждания – Магдалена Милева и Александра Георгиева – тичаха на 31-я Софийски маратон, придружавани от 14 доброволци, и доказаха, че за човешката воля няма граници. Отношението към инвалидите у нас все още е далеч от това, което е в останалия цивилизован свят.

И лъжичка катран

Винаги на такива мащабни състезания могат да се случат гафове. Техническа грешка доведе до объркване в резултатите, което изнерви мнозина. За капак типично по-нашенски някой в суматохата откраднал кутията с медалите, които трябваше да получат всички участници след финала. Вярвам, че тези неща бъдат изчистени в бъдеще.

И няколко думи за националния шампионат. Едно некоректно съдийско решение лиши няколко от състезателите от класиране. Според правилника на всички национални шампионати атлетите трябва да участват със заявени от клубовете и утвърдени от клубовете екипи. Но в последните няколко години специално за маратоните бе допуснато изключение от това правило. Като дългогодишен състезател смятам, че има логика в този компромис. Шампионатите по маратон се провеждат обикновено в рамките на голямо комерсиално състезание, каквито са Маратон София и Маратон Каварна. За всеки, който разбира поне мъничко от маратонско бягане, е ясно, че това е изключително тежка дисциплина с огромен енергоразход, където удобната екипировка е от изключително значение. Състезателят най-добре може да прецени с кой екип му е удобно да бяга, както и да подбере такъв в зависимост от моментните метеорологични условия. Ако искате, екипът може да има и чисто психологическо значение – имах един приятел, който бягаше маратон единствено и само с шорти, които бяха изгорени от тъщата му, докато ги гладела, но вярваше, че с тях му върви. А маратонът в голяма степен е и психика.

Та на този маратон мнозина състезатели, сред които и аз, бяхме неприятно изненадани в деня на старта от съдиите, че трябва да бягаме с клубните си екипи. Може би вината е наша, сигурно е било обявено някъде. Но не е ли задължение на съдийската комисия, след като променя нещо съществено, което е било факт няколко години, да направи така, че да бъде сигурна, че клубове, треньори и състезатели са разбрали за промяната?

Това е морално. Останалото е сляпо следване на точки и алинеи.

Финал

Аз също пробягах маратона – за 3:04.44 ч. Макар че е далеч от личния ми резултат, съм доволен от своето бягане. Успях да преодолея болката, успях да премина „стената“ на 38-ия километър, успях да реализирам тренировките си. Догодина повече. Или както казаха кенийците, „за силен резултат трябва много да се тренира“. След финала се видях отново с тях. Бяха доволни от състезанието. Споделиха, че трасето е добро, организацията също и обещаха отново да дойдат в България. Пожелахме си успех и до нови срещи.

Аз също пробягах маратона. И съм радостен от това, което видях по трасето.

Пробягах го за своето семейство, което често лишавам от себе си, докато тренирам, но което не се умори да ме подкрепя. Жена ми и малката ми дъщеря също участваха в масовия старт на 3 км, а баща ми – в маратона.

Пробягах го заради всички роднини, близки и приятели, които вярват в мен и идват на състезанието да викат за мен.

Пробягах го заради треньора ми, който продължава да идва на тренировки заради мен вече толкова години и да изготвя тренировъчните ми планове.

Пробягах го заради моя добър приятел Даниел Дуков, с когото тренирахме заедно навремето и който положи толкова усилия, за да стане реалност този празник на бягането.

Пробягах го заради волята и ината да докажа, че мога да го направя отново. Заради вярата, че мога да спечеля най-важната победа – над себе си. Заради убедеността, че бягането е един по-добър и правилен начин на живот. Заради примера, който се надявам да дам на децата си и на всички, които са ме гледали.

Защото вярвам, че човек е роден, за да бяга.

До среща догодина на Маратон София! Аз вече започвам подготовката. А Вие?

Боян Ив. БОЙЧЕВ

maraton_sofia_sn_5


Share Button