Доха 2010 :: Дисциплина по дисцплина

60 м 
Чеймбърс е непобедим в зала
Трите аса в спринта – Юсейн Болт, Тайсън Гей и Асафа Пауъл, отново пропуснаха сезона в зала и това даде възможност на Дуейн Чеймбърс да удължи победната си серия на 60 м на 18 старта. Той всъщност има само една загуба в последните си 27 бягания в дисциплината (серии и финали) - на световното първенство във Валенсия преди две години, когато остана втори след Олусожи Фасуба. Нигериецът не беше в Доха да защити титлата си, а в последния момент се оказа, че ще отсъства и предварително соченият за най-сериозен конкурент на Чеймбърс – Айвъри Уилямс. Световният шампион за юноши от Гросето-2004 водеше световната ранглиста с 6.49, резултат който му донесе титлата на САЩ. По-късно обаче се оказа, че е дал положителна проба на марихуана и бе заменен в американския отбор с Трел Кимънс. Чеймбърс беше категоричен и в трите си бягания (6.59-6.51-6.48) и спечели златния медал макар и с по-слабо време отколкото преди година на европейското (6.42). След четвърто място от Валенсия-2008 Майк Роджърс се изкачи до второ, а Даниел Бейли, който тренира заедно с Болт, взе отличие с най-слабото време от 1993 г. насам. Още в сериите отпадна Лерон Кларк (Ям), а в полуфиналите – Чуранди Мартина.
1. Дуейн Чеймбърс (Вбр)	6.48
2. Майк Роджърс (САЩ)		6.53
3. Даниел Бейли (Антигуа)	6.57
4. Трел Кимънс (САЩ)		6.59
5. Самуел Франсис (Катар)	6.62
6. Ронал Поньон (Фр)		6.65
7. Неста Картър (Ям)		6.72
Ибрахим Кабиа (Сиера Леоне) не стартира

400 м
Двама се блъскат, Браун най-после печели
Световният шампион на 400 м с пр. от Хелзинки-2005 Бершон Джаксън и двукратният европейски първенец на 400 м в зала Дейвид Гилик пристигнаха с най-големи амбиции за победата. Двамата демонстрираха отлична форма в навечерието на първенството с лични рекорди, съответно - 45.41 и 45.52. Още в полуфиналите те имаха двубой, който за малко да не доведе до падане на Гилик. Ирландецът обаче запази баланс и атакува на финалната права и Джаксън спечели серията само с две стотни от секундата – 46.13 срещу 46.15. Във финала обаче американецът с прякор „Батман” тръгна по-бавно и влезе във втората обиколка зад Крис Браун. Трети вървеше Гилик, който реши да изпреварва Бершон на последния вираж от вътрешната страна, въпреки че нямаше достатъчно място. Сблъсъкът доведе до провал и на двамата, а Браун за първи път в своята кариера спечели златен медал. Бахамецът досега имаше бронзови медала от последните две първенства в зала, две четвърти места и едно пето на шампионати на планетата на открито и четвърто място на олимпийските игри в Пекин. Коласо изравни най-доброто представяне на кубинец в дисциплината (Роберто Ернандес, 1997) завършвайки втори, а Торанс спря серията от 3 поредни първенства без медал за САЩ на 400 м. Бронзовият медалист от Берлин-2009 Рени Куоу (Трн) отпадна в сериите, а Рикардо Чеймбърс (Ям) остана последен в полуфиналите. 
1. Крис Браун (Бах)		45.96
2. Уилям Коласо (Куба)		46.31
3. Джамаал Торанс (САЩ)	46.43
4. Нери Бренес (Коста Рика)	46.55
5. Бершон Джаксън (САЩ)	46.84
Дейвид Гилик (Ирл) – дисквалифициран

800 м
Каки с първи дубъл от 19 години
Юрий Борзаковский бе №1 през зимния сезон - спечели в Дюселдорф (1:45.77), Карлсруе (1:45.94) и Валенсия (1:46.54), допусна загуба само в Стокхолм от Абубакер Каки. Руският феномен обаче не беше на линия в Доха, както и новата звезда Дейвид Рудиша (Кен), постигнал 1:43.15 на открито в Мелбърн. Регламентът предвиждаше три бягания в три дни и през цялата надпревара най-добре изглеждаше Каки. Преди две години във Валенсия талантът от Судан стана най-младият световен шампион в зала в историята, а сега - първият с дубъл след популярния кениец Пол Еренг (1989 и 1991). Куриозно бе, че медалистите се оказаха тримата класирали се от първия полуфинал, при това в същия ред и с еднаква тактика на фаворита. Каки водеше темпото от началото до края и в двете бягания (полуфинал: 24.90-51.56-1:19.31; финал: 24.96-52.18-1:19.86) и не остави надежда на конкурентите за нещо повече от второ място. Боаз Лаланг от Кения го спечели, а Адам Кшчот взе първи медал за Полша в дисциплината, след като се справи с олимпийския вицешампион Исмаил, вторият суданец в решителното бягане. Ден по-рано Кшчот показа своя изключителен финален спринт в бърз полуфинал. Другият бе тактически и Исмаил едвам хвана заветното трето място. В сериите Ник Саймъндс (САЩ) бе дисквалифициран, а Белал Мансур Али (Бахр) отпадна.
1. Абубакер Каки (Судан)		1:46.23
2. Боаз Киплагат Лаланг (Кен)		1:46.39
3. Адам Кшчот (Пол)			1:46.69
4. Исмаил Ахмед Исмаил (Судан)	1:46.90
5. Якуб Холуша (Чех)			1:47.28
6. Луис Алберто Марко (Исп)		1:48.99

1500 м
Бягането на първенството
Специалистите обявиха този финал за бягането на първенството. В него имаше всичко – сблъсъци, смени на темпото, тактика, драматичен финален спринт за разпределение на медалите. Меконен защити титлата си от Валенсия, но вложи цялата си енергия за да се справи с атаките на другите африканци. Бившият световен шампион за юноши Игуйдер беше винаги в челото и премина първите 400 м за 63:98. Пет обиколки преди края Кейтани реши, че трябва да раздвижи нещата и „натисна газта”. Меконен постепенно го настигна  и изчака подходящ момент да излезе на първа позиция. Плътно след двамата бяха Ван Девентер, Гебремедин и Мехиси-Бенабад. По това време специалистът на 800 м Амин Лаалу беше последен, но именно неговата атака „разплете възела”. С наближаването на камбаната за последна обиколка двамата мароканци поведоха, следвани от етиопците и високият южноафриканец. Меконен бе с най-силен финален спринт, но му бе нужно време да намери пролука и да го покаже. На последния вираж той атакува отвън, Лаалу започна да губи сили и тръгна леко надясно. По този начин обаче затрудни преминаването по вътрешния коридор на Игуйдер, който можеше да спори с етиопеца за титлата. С отлични последни метри Кейтани стигна до бронза изпреварвайки Гебремедин и Лаалу.  Любопитно е, че и в трите серии имаше по-бързи времена отклокото във финала. Гидиън Гатимба (Кен) отпадна, остъпвайки с една стотна от секундата на Ван Девентер. Лаалу спечели първата серия с личен рекорд в зала - 3:39.96, Меконен водеше през цялото време във втората и победи с 3:39.66, а в последната Игуйдер спря хронометрите на 3:37.14. Най-слабото време за влизане във финала бе 3:40.07.
1. Дересе Меконен (Ет)	3:41.86
2. Абдалаати Игуйдер (Мар)	3:41.96
3. Харън Кейтани (Кен)	3:42.32
4. Меконен Гебремедин (Ет)	3:42.42
5. Амин Лаалу (Мар)	3:42.42
6. Хуан ван Девентер (ЮАР)	3:43.77
7. Гарет Хийт (САЩ)	3:43.81
8. Майедин Мехиси-Бенабад (Фр)	3:45.22
9. Диего Руис (Исп)	3:52.45

3000 м
Лагат – най-възрастният шампион в историята
Надпреварата започна с две серии, в които отпаднаха по трима, между тях Тарек Мубарак Тахер от Бахрейн. В първата Серхио Санчес водеше темпото през цялото време, но накрая Чоге спечели със 7:43.80 и даде сериозна заявка за медал. Петима „слезнаха” под 7:46. Втората серия предложи тактическо бягане с победа на 35-годишния Бърнард Лагат със 7:59.99. В първия километър на финала Чоге бе най-активен и премина контролата за 2:36.19. Етиопците Тарику Бекеле и Гебремескел се редуваха да водят темпото във втората трета на разстоянието (5:12.32 на 2000 м). 800 м преди края Бекеле дръпна напред и това доведе до разкъсване на групата. Лагат тръгна по стъпките на по-малкия брат на Кенениса, а на 5 метра зад него бе Санчес. Преследвачите бяха на още 5 метра от испанеца. Кениецът с американски паспорт атакува 220 м преди финала и никой не успя да реагира. Лагат стана най-възрастният световен шампион в зала в историята. Санчес застигна Бекеле и взе първи медал за Испания в дисциплината от 2003-а. С точно премерен финален спринт Мутати измъкна бронза и така Тарику не само не защити титлата си, но остана и без отличие. Руп потвърди прогреса на янките в бяганията на средни и дълги разстояния с пето място и личен рекорд. Двамата представители на Катар завършиха далече назад – осми и девети.
1. Бърнард Лагат (САЩ)	7:37.97
2. Серхио Санчес (Исп)	7:39.55
3. Сами Алекс Мутати (Кен)	7:39.90
4. Тарику Бекеле (Ет)	7:40.10
5. Гейлън Руп (САЩ)	7:42.40
6. Хесус Еспаня (Исп)	7:42.82
7. Хишам Белани (Мар)	7:44.15
8. Джеймс Куалия (Катар)	7:46.12
9. Еса Исмаел Рашед (Катар) 7:47.94, 10. Дежен Гебремескел (Ет) 7:48.69, 11. Огустин Чоге (Кен) 7:53.42, 12. Хайс Велдей (Еритрея) 8:04.10

60 м с пр.
Роблес срещу Трамел – двубой №1 в Доха 
Терънс Трамел пристигна в Доха като двукратен световен шампион в зала (2001, 2006), №1 в ранглистата със 7.41 (и още три слизания под 7.5) и без загуба през сезона. Той бе най-бърз в сериите (7.60) и в полуфиналите (7.51), а в решителното бягане имаше най-добрата стартова реакция и изравни рекорда на САЩ със 7.36 (на легендите Грег Фостър от 1987-а и Алън Джонсън от 2004-а). Трамел обаче не взе златния медал, тъй като бе изпреварен от олимпийския шампион и световен рекордьор на открито Дайрон Роблес с две стотни от секундата. Кубинецът се реваншира за загубата си преди 4 години в Москва и взе първа титла в зала със 7.34, трето време в историята на дисциплината (Теранс с четвърто). Дайрон остана непобеден през сезона и макар, че първоначално не се приближаваше до върховите си резултати, направи необходимото точно когато трябваше. „Исках да подобря световния рекорд на Колин Джаксън (б.а. – 7.30). Знаех, че златото ще се реши с фотофиниш, защото Трамел е много-бърз и има отличен старт. Обичам да се състезавам с него, защото винаги давам великолепни постижения”, заяви Роблес след финала. „Направих грешка приближавайки към пето препятствие и трябва да съм щастлив, че изравних американския рекорд. Но това показва, че мога да мисля и за световен”, сподели Трамел. Дейвид Оливър ,бронзовият медалист от Пекин-2008, спечели третото място с лично постижение, а Сян Лю беше далече от формата донесла му победата преди две години във Валенсия. В сериите и в първия полуфинал имаше по две дисквалификации за фаулстарт. Ладжи Дукуре (Фр) не завърши своята серия, Дуайт Томас (Ям) изобщо не стартира. 
1. Дайрон Роблес (Куба)	7.34
2. Теранс Трамел (САЩ)		7.36
3. Дейвид Оливър (САЩ)	7.44
4. Евгений Борисов (Рус)	7.51
5. Петр Свобода (Чех)		7.58
6. Морис Уигнал (Ям)		7.60
7. Сян Лю (Кит)			7.65
8. Даниел Киш (Унг)		7.81

Скок височина
Злато за Иван Ухов, кой друг?
В последните два сезона Ивах Ухов е абсолютен богатир в скока височина в зала – 18 старта, само три загуби (втори места), европейска и световна титла, национален рекорд от 2.40 през 2009-а. В кариерата си той има вече 18 състезания с резултати от 2.34 или повече. Руснакът имаше четирите най-добри постижения за сезона преди Доха (2.38-2.37-2.35-2.34). Само сънародникът му Рибаков беше с повече от един резултат от 2.32+. Квалификационната норма бе 2.31, но до нея изобщо не се стигна. Ухов (започна с фаула на 2.18) и Рибаков преодоляха 2.29, а останалите места за финала бяха взети с 2.26, при някои от 3-и опит, но без грешка преди това (Джонас, Йоанну и Кгосиеманг). Отпаднаха световните шампиони на открито Юрий Кримаренко (Укр, 2005) и Доналд Томас (Бах, 2007), бронзовият медалист от олимпийските игри в Атина-2004 Ярослав Баба (Чех), както и Оску  Торро от Финландия, който победи във Вупертал през януари с 2.32. Йоанну, който има 4 медала от световни и европейски първенства в зала и на открито, премина началната височина (2.20) във финала едва от трети опит, след което от раз се справи с 2.24 и 2.28. Ухов изненадващо допусна грешка на 2.28 и бе в ролята на догонващ независимо от последвалия успешен първи опит на 2.31, защото Рибаков бе перфектен на първите 4 височини (2.20-2.24-2.28-2.31). Надеждата на янките Джеси Уилямс пропусна 2.24, преодоля 2.28 от втори опит и след два фаула на 2.31 си остави един шанс на 2.33, но напразно. Така медалистите бяха определени и сензационно между тях попадна сънародникът на Джеси – Дъсти Джонас, превзел 2.31 от втори опит за бронзово отличие. Единствено Ухов успя на 2.33 и стана шампион, след което премина и над 2.36, а после направи два несполучливи опита на 2.41 (преди това имаше само една грешка – на 2.28).
 1. Иван Ухов (Рус)		2.36
2. Ярослав Рибаков (Рус)	2.31
3. Дъсти Джонас (САЩ)		2.31
4. Кириакос Йоанну (Кип)	2.28
5. Джеси Уилямс (САЩ)		2.28
6. Кабело Кгосиеманг (Бот)	2.28
7. Самсън Они (Вбр)		2.24
8. Мартин Гюнтер (Гер)		2.24

Овчарски скок
Хеттрик само с три опита 
Стивън Хукър добави единствената липсваща титла в колекцията си. След олимпийския триумф в Пекин и подвига на световното първенство на открито в Берлин австралиецът отново доказа, че е №1 в дисциплината. Направи го само с три опита – един в квалификацията (5.60) и два във финала (5.70 и 5.80). Квалификационната норма бе 5.75, но за финала се класираха деветима преодоляли 5.60. Без грешка в пресявката, освен Хукър, бяха още Балнер, Филипидис и Майлс. На обратния полюс бе Стивън Люис, който направи общо 8 скока, след като премина 5.30 от втори опит, 5.45 и 5.60 – от трети. Изненадващо отпадна сензацията на 2009-а Рено Лавийени (Фр), европейски шампион в зала, бронзов медалист от световното на открито в Берлин, член на „Клуб над 6 метра” и №1 в ранглистата за сезона с 5.85. Извън финала останаха и световният шампион от Париж-2003 Джузепе Джибилиско (Ит), олимпийският от Атина-2004 Тимъти Мак (САЩ), четвъртият и шестият от Берлин-2009 - Максим Мазурик (Укр) и Дамиел Досеви (Фр). Както и българският рекордьор Спас Бухалов, който едва от трети опит се справи с началната височина от 5.30 и приключи с три фаула на 5.45. Спас раздели 18-о място (при 19 участника) с Досеви.  Във финала 4-ма преодоляха само първата височина (5.45) и след това направиха по три фаула на 5.65. Майлс и Филипидис преминаха 5.65 от трети опит, но само толкова. Така се оформи очакваният спор Германия срещу Хукър. Щрауб от първи опит покори 5.45 и 5.65, но възможностите му стигнаха до там. Мор започна на 5.55 (единствено той и Филипидис правиха опити на тази височина), пропусна 5.65 и от втори опит се справи с 5.70, осигурявайки си поне сребърен медал. Хукър направи първия си опит на 5.70 и веднага поведе в класирането. Той бе пред Мор в стартовия списък и след като премина от първи опит и над 5.80, германецът реши да отиде на 5.85 – три фаула.  Вече шампион Хукър поиска 6.01 и с третия си опит подобри рекорда на шампионатите (6.00 на Сергей Бубка от 1991-а и на Жан Галфион от 1999-а). После атакува безуспешно и световния рекорд на Бубка с три опита на 6.16.
1. Стивън Хукър (Авл)			6.01
2. Малте Мор (Гер)			5.70
3. Александър Щрауб (Гер)		5.65
4. Констадинос Филипидис (Гър)	5.65
4. Дерек Майлс (САЩ)			5.65
6. Михал Балнер (Чех)			5.45
6. Стивън Люис (Вбр)			5.45
6. Дмитрий Стародубцев (Рус)		5.45
9. Лукаш Михалски (Пол)		5.45

Скок дължина
Злато и бронз за Австралия
Скокът на дължина в Доха премина при доста нисък стандард. Квалификационната норма бе 8.00 и бе преодоляна само от двамата австралийци – Фабрис Лапиер постави нов рекорд на зеления континент с 8.19, а Уат се приземи точно на 8 метра. Последен за финала се класира Макарчев със 7.88 и втори опит от 7.81. Исам Нима от Алжир също имаше 7.88, но едва 7.63 във втория си най-добър скок и отпадна.Най-голямата изненада бе провала на олимпийския шампион от Пекин и световен от Осака-2007 Ървинг Саладино. Панамецът постигна само 7.80. Извън борда останаха и двамата британци Томлинсън и Ръдърфорд, както и трима от топ 10 в световната ранглиста за сезона – Кафетиен Гомес (Фр, 8.21 през 2010), Вилфредо Мартинес (Куба, 8.18) и Виктор Кузнецов (Укр, 8.11). Николай Атанасов-Джоко остана 24-и от 27 със 7.52. Решителното състезание започна много скромно. Лапиер направи 2 фаула и на първо място преди третия кръг бяха Уат и Сдири с по 7.93. Тогава Фабрис не само се измъкна, но поведе с 8.01. Сдири изравни постижението в 4-ия си опит и с по-добър втори резултат пак излезе начело. Лапиер обаче веднага отговори с 8.09, а в петия кръг се приземи още по-далече -8.17. В последния опит имаше най-много драма. Още двама преминаха над 8 метра за да придадат малко повече стойност на състезанието. Мокоена от четвърто място се придвижи на второ с 8.08, а веднага след това Уат постигна 8.05 и Сдири вече беше четвърти. Французинът постигна само 7.95 и остана без медал. Лапиер пък завърши състезанието с фаул.
1. Фабрис Лапиер (Авл)			8.17
2. Годфри Коцо Мокоена (ЮАР)	8.08
3. Мичъл Уат (Авл)			8.05
4. Салим Сдири (Фр)			8.01
5. Кристиян Райф (Гер)			7.86
6. Ндис Каба Баджи (Сен)		7.86
7. Игнисиус Гайза (Гана)			7.81
8. Андрий Макарчев (Укр)		7.65

Троен скок
Черешката на тортата – световен рекорд
13-ото световно първенство по лека атлетика в зала завърши с мъжкия троен скок. Точно в предпоследния опит зрителите видяха първия и единствен световен рекорд на шампионата. Получи се закономерен завършек на една изключителна битка в сектора. От големите имена в Доха не бяха само световният шампион в зала и на открито Филипс Идоу (Вбр, 17.25 през сезона) и Алексис Копейо (17.24), който не попадна в отбора на Куба, за сметка на Йоандри Бетанзос (17.30) и Давид Хиралт (17.27). Квалификационната норма (16.95) бе премината само от двама – Бетанзос със 17.11 и завърналият се отново в сектора Кристиян Олсон със 17.07. Талантливият французин Теди Тамго постигна 16.90, а последен за финала се класира Валюкевич със скромните 16.55. За съжеление Момлич Караилиев остана 13-и с 16.43. Отпаднаха още Коломба Фофана (Фр, 17.16 през сезона), Димитриос Циамис (Гър, 17.05) и бившият световен шампион в зала и на открито Уолтър Дейвис (САЩ, 16.99). Още първият кръг във финала предложи фойеверки. Хиралт премина първи над 17 м със 17.15, след което Тамго се приземи на 17.41, два сантиметра над най-доброто постижение за сезона на Фабрицио Донато. Веднага след това Бетанзос взриви залата със 17.69 – личен рекорд. Кубинецът до този миг имаше 17.42 в зала и 17.65 на открито, както и два бронзови медала на световни в зала (2004 и 2006). Олсон бе последен в списъка и отговори със 17.23, но явно контузията му още не бе отшумяла, защото шведът направи само още един опит – 16.90 във втория кръг. В него вицешампионът от Валенсия-2008 Хиралт постигна 17.21. До петите опити не се случи нещо съществено. Тогава обаче Хиралт се изкачи на трето място със 17.36, а Тамго показа, че е готов за битка до последно със 17.50. Бетанзос показа, че има някакви проблеми с крака и след първия си опит имаше само още един редовен от 16.29. В последния възможен момент за промяна на върха Теди Тамго демонстрира невероятната си бързина в разбега и експлозивност в скока  и прескочи дори маркера за световния рекорд – 17.83 на Алисер Урутия (Куба) от 1997-а и на Олсон от световното в Будапеща през 2004-а. Французинът „закова” 17.90 и подобри личния си рекорд с 32 см (17.58 в зала през 2009-а). Бетанзос също заслужи аплодисменти, защото намери сили за отговор, при това изключително добър, но недостатъчен - 17.57 в заключителния акорд на шампионата.
1. Теди Тамго (Фр)		17.90 св.р.
2. Йоандри Бетанзос (Куба)	17.69
3. Давид Хиралт (Куба)		17.36
4. Кристиян Олсон (Шв)		17.23
5. Фабрицио Донато (Ит)	16.88
6. Жадел Грегорио (Бр)		16.78
7. Дмитрий Валюкевич (Слвк)	16.72
8. Игор Спасовходский (Рус)	16.42
Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.