РАЗБИВАЧИ НА АТЛЕТИЧЕСКИ МИТОВЕ: ЗА ВОДАТА И СЛАНИНАТА

Има едно предаване по телевизията – „Разбивачи на митове”. В него група ентусиасти се опитват да разберат дали дадено твърдение, което сме приели, било от филм, било от живота, е вярно или не и го доказват с опити.
Днес аз ще вляза в тяхната роля, но няма да опровергавам или потвърждавам даден „мит”, а ще противопоставя две различни теории. Кое ще приемете за вярно, оставам на вас.
И така, нека да започнем. Едно от най-популярните схващания е, че храната на лекоатлетите трябва да е с ниско съдържание на мазнини, за сметка на въглехидратите, които осигуряват горивото за организма и белтъчините, които възстановяват и изграждат мускулите. В зависимост от дисциплината съотношението между въглехидрати, белтъчини и мазнини се променя, но винаги последните са в ролята на досадния роднина. Особено при бегачите на дълги разстояния всички теории за правилното хранене се основават на високовъглехидатната диета. Целта е в мускулите да се натрупа максимално количество гликоген, който бегачът да изразходва по време на състезание. Смята се, че мазнините само пречат на този процес. Затова се прави и така нареченото въглехидратно зареждане, при което в последните дни преди състезание по маратон или друго дълго бягане се увеличават значително поеманите с храната въглехидрати.
Но група руски учени се опитват да оборят тази теория. По-скоро влизат в спор с някои нейни аспекти. Според тях по време на маратонско бягане между 30-ия и 35-ия километър състезателят неминуемо се среща с така наречената „стена”. Скоростта пада, организмът изпада в криза и въпрос на воля и търпение е да се преодолее този момент. Защо се получава така? Организмът е изчерпил гликогена и преминава на запаси, предназначени за екстрени ситуации. А това са мазнините. Тоест, в последните километри маратонецът бяга изключително на мазнини. Целта на болшинството специалистите е колкото се може да отложат този момент във времето и чрез въглехидратни напитки и гелове, приемани по време на бягането, да се възстанови част от гликогена, за да бъде завършено успешно бягането.
Екипът от руски учени предлага друга теория. Ако в деня преди състезанието атлетът приеме 100 – 150 гр сланина, това чувствително ще подобри неговата издръжливост в последните километри от дистанцията. Звучи шокиращо на фона на всичко това, което знаем за въглехидратното зареждане. В своя подкрепа руските учени излагат следните мотиви. Така или иначе, атлетът ще изчерпи запасите от гликоген и ще премине на мазнини. Това се случва не само по време на състезание по маратон, но и при тренировъчни дълги пробези. Организмът много често използва при продължителни натоварвания като гориво не само въглехидратите, но и мазнините. Тогава трябва да му се осигурят мазнини, на каквито се предполага, че е бедна диетата на бегачите на дълги разстояния. Сланината е чисто славянски продукт и за повечето западноевропейци е непозната. Но според руските специалисти се усвоява много по-бързо и лесно, в сравнение с кравето масло и маргарина. Сто грама от нея дават 770 ккал., със сто и петдесет си осигурявате почти 1200 ккал. към вашето меню. Тъй като се приема в деня преди състезанието, тя има достатъчно време да се усвои, но не и да се натрупа под формата на мастни образования. Така, когато трябва да се премине от въглехидрати на мазнини, това ще стане много по-плавно и безболезнено за организма на състезателя.
Руснаците доказват своята теория с проведени опити с водещи руски състезатели по дълги бягания и маратон, ски бягане, биатлон. Но внимание! Те не се отказват от схващането, че въглехидратите трябва да са основното гориво при тези дисциплини. Идеята е да се приемат тези 100 – 150 гр. сланина само преди дълъг пробег или състезание на дълга дистанция, а не да си похапвате всеки ден. И нека повторим – става дума единствено и само за чиста сланина, а не за друг вид мазнини.
Покрай проведените изследвания руснаците посочват още три важни качества на сланината. Първо: тя е богата на селен, който е важен микроелемент и на който повечето от нас изпитват дефицит. Второ: в нея има много ненаситени мастни киселини, които помагат да се прочисти черният дроб и да се изхвърлят отровите от организма. И трето, отново шокиращо: в сланината се съдържа арахидонова киселина, която помага да се регулира нивото на холестерол в кръвта и да се нормализира хормоналния баланс. Арахидоновата киселина има важна роля и в строежа на клетките. Всичко казано дотук реабилитира отречената и дамгосана като вреден и ненужен продукт сланина, която ние българите толкова обичаме да похапваме с топъл хлебец. Моят съвет е преди да се решите на такъв ход в деня преди състезанието, няколко пъти да го пробвате в тренировките.

А сега и другият мит. Всички знаят златното правило, че човек трябва да изпива минимум два литра вода на ден.

При състезателите тези количества са доста по-различни и най-често използваната формула е да прибавите към тези 2 литра още по един литър на всеки килограм, изгорен по време на тренировка.
Теорията за двата литра вода дневно е американска. Някои учени смятат, че тя се базира на проучване върху хидратацията на гризачите, проведено през 1933 г. Оттам била извлечена препоръката активен възрастен човек да консумира 2.5 л течности дневно, като 20% от това количество се набавя от водни храни (супи, сладолед, мляко). Според други този мит се появява през 1945 г. Тогава тази препоръка официално е дадена от Американския съвет по храненето. Това, което не отчитаме, е, че са следвоенни години и в страната има криза, липсат основни хранителни продукти. Но днес нещата стоят по друг начин. Ние получаваме много течности от плодовете и зеленчуците, ядем супи, пием сокове, мляко, чай, кафе. Въпросът за кафето е дискусионен и неведнъж вече сме го повдигали на страниците на нашето списание. Повечето съвременни изследвания показват, че въпреки някои негови диуретични свойства, кафето също може да утолява жаждата и да възстановява загубените течности. При това положение трябва ли да пием задължително по два литра вода дневно?
Революционно настроени учени се обявяват против тази теория. Според тях тялото само показва от колко течности се нуждае. Техният съвет е да пиеш, ако си жаден, ако не си – няма смисъл да се наливаш изкуствено. Най-точният индикатор е урината. Тъмножълтият цвят говори за обезводняване. Макар че под влияние на някои храни, а и на почти всички синтетични мултавитаминни препарати, цветът й също се променя, така че и това не е съвсем точно. Противниците на теорията за двата литра смятат още, че прекаленото количество вода изчиства от организма не само натрупаните отрови, но същевременно и необходимите микроелементи и минерали. Обаче има и едно важно уточнение. Всички специалисти без изключение препоръчват при интензивно физическо натоварване да се пият допълнителни течности: преди, по време и след него. Тук вече няма спор, че обезводняването рязко влошава спортните резултати. Но отново трябва да се слуша вътрешният глас. Според разбивачите на мита за водата, дори след тежка тренировка или състезание не е необходимо задължително да изчисляваш колко течности да поемеш, а просто да пиеш, докато ти се пие. Моят съвет е да експериментирате по време на тренировка и да откриете най-добрия вариант за себе си. Аз лично пия много течности, обичам водата и, поне засега, не съм хванал ръжда.

Боян Ив. БОЙЧЕВ


Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.